(цъкни на снимките за голям размер)
Точно преди една година по същото време, когато ви разказах за хотела с призраците във Варна, изобщо не предполагах че тази моя семпла история "Summer Fall" ще получи такъв голям отзвук. Оказа се, че варненци вече знаят за мрачната слава на ретро-стаята от последния етаж, а доста хора от шоу-бизнеса ми звъняха да ме питат за адреса на хотел „Трите делфина” когато тръгват за участия към Варна. От тогава насам, съдействах на няколко певици и балерини да прекарат една истинска Thriller Night , както и на доста самоуверени мъже, но ще им спестя имената защото срама е голям! Само ще ви кажа, че един от тях ни държа двама души онлайн на Скайпа докато заспи в стаята до два посред нощ! Горкият, той не знаеше че те започват „волната програма” около три!
Последната която ми се обади преди една седмица, беше Ан Джи за да ме пита дали историята е истинска. Отговорих, че е вярна до последната буква и в резултат – сменила стаята с единствената съседна на етажа и отървала кожляка. Върколака който била чула да вие отатък надали е искал да я хапе, а по-скоро да я изплющи като стой та гледай:)) Разбирам го от новините днес в Svejo.net, където Ан Джи решила да го сподели пред сайта vestnik24.com и от там е плъзнало навсякъде.
Всичко това ви го разказвам от хотелската ми стая в Пловдив, но явно не съм уцелил "призрачен" хотел, макар че съм сам на целия етаж и си е направо скучна работа!
В заключение, ще кажа само едно: Хотелът не е изгубил от магичния си чар и винаги когато съм във Варна бих спал в стаята с призраците на последния етаж! Второто: Ще има още писъци, ревове и спонтанни нощни напикавания сред българския шоу-бизнес, а аз ще съдействам с каквото трябва! To be continued…:)))

Днес, синът ми Крис става на три годинки! Обръща замъка наопаки всеки божи ден, свири на барабани с лъжици и вилици, рисува навсякъде и пее на уредбата, та се къса. Когато не гледа анимационни филми, кара колело из цялата къща, а навън неудържимо го привличат по-малките момиченца, които храни със солетите и шоколадовите си яйца. Просто не знае още, каква беля ще си докара с тия шоколади и в какво приключение ще се види с тия жени един ден! Чета и го виждам вече в твоите очи моето момче, защото зад този поглед знам какви енергии се крият, какви бесове вилнеят и до болка ги познавам!
Честит Рожден Ден, Крис!:)

Така както е тръгнало, тази седмица ще бъде белязана с кръгли дати и днешния ден не прави изключение с нови две които влизат в полезрението ми, въпреки че са на двата противоположни полюса:
1. Монументът „Знаме на Мира” и Международната детска асамблея, или – как една хубава идея родена в неправилното време, се е превърнала в руини 30 години по-късно. От тогава насам, изчезнаха детските тебеширени рисунки по асфалта, подарените от цял свят камбани се отмъкнаха от крадливи катунари за скрап, а в района предприемчиви бизнесмени точат багери и лиги за апетитни строежи. Частните кооперации пъплят към заветния хълм, лъщят алуминиеви дограми, охранителни камери и лъскави коли, независимо че обитателите им серат и пикаят в септични ями поради липсата на канализация. Така е по целия северен склон на Витоша, където се вихри пълна епилация на горите за нови писти и квартали, а лифта вече минава пред балконите на туристите-новодомци.
Преди няколко дни, се навършиха и 10 години от взривяването на мавзолея в центъра на София. Никой тогава не помисли, дали тази сграда не можеше да се превърне в нещо по-полезно и кому бе нужна цялата тази скъпа демонстрация на сила и власт. В резултат, към днешна дата имаме една напукана от взрива сграда на бившия Царски дворец отсреща, едни жълти павета превърнати в платен паркинг и нещо като тревна площ, в която нощем спят и повръщат пияници и наркомани от съседните капанчета за цаца и бира-скара.
Монументът „Знаме на Мира” е почти връстник с Дворецът на културата-НДК, който догодина ще закръгли също трийсетака в малко по-представителен вид, но само на пръв поглед. Подлезите са буквално унищожени, фонтаните разграбени и разрушени, стените са в графити, а целия приземен етаж е превърнат на бит-пазар. Седмокрилия петокур, или така наречения Паметник пред НДК, се държи изправен по някакъв неизвестен още физичен и гравитационен закон.
Така е в цялата страна, където за юбилейните 20 години демокрация не създадохме нищо, но успяхме да си бетонираме цялото Черноморие, да закрием десетки училища и да построим десетки молове, да превърнем кино-залите и театрите в чалга-клубове и да съсипем де що има гори и останала природа. Изгубихме цели две поколения които не могат да пишат грамотно, не стават от компютрите и израстнаха сред дрога, кючеци, насилие, несигурност и уродлива ценностна система.
2. Това с което ще завърша, е днешната кръгла годишнина на Gene Simmons от KISS – групата оказала най-голямо влияние от детството ми, но причината е двупосочна. Демонът става на 60 и качвам едно кратко видео на неговото парти, в което стават ясни две неща: Мъжете, независимо дали все още го могат - мислят за секс докато спрат да дишат! Жените имат любими пози и не ги крият, а отвъд океана е престиж да имаш съпруг или гадже Рок–звезда. Нещо като при нас ама не съвсем, защото тук върха на сладоледа е или статут на мутреса, или фолк-певица, или гадже на футболист. Готвят ни цяло предаване по тази тема в bTV – „Футболни съпруги”, след което може би ще има и за онези в чалгата – Втори сезон. По нашите ширини излиза, че това е най-върховното постижение което една жена може да постигне и означава само едно:
Момичета, зарежете безмислената работа и образование и ако не можете да пеете - Марш веднага на козметик, пластик и право в чалга-кръчмите! Там са новите български университети, в които ако се представите добре - ще получите дипломи от учителите футболисти, наркодилъри и мутри. Те са единствения ви шанс да влезнете в следващия bTV сериал на най-успелите и известни хора на България.

Отново е неделя, отново градът е тих какъвто е бил в началото на миналия век, а аз съм с дежурното сутрешно кафе и малкия лаптоп, излегнат на шезлонга на терасата. Въпреки преградата на стъклената тента, слънцето се опитва всячески да се добере до мен и да ми развали сутрешния ритуал и аз знам че до един час ще ме изгони. Въпреки това, лятото си отива. Докато се завъртиш да свършиш това-онова, докато минат изборите и хоп – годината си заминала, а единственото което ще запомниш, са двете седмици отпуска и купчината незапочнати и недовършени дела, които ще оставиш за следващата.
Лаптопа се кънектва най-накрая с рутера и първото с което ме посреща, е напомняне от датника: Точно днес, след близо 380 публикации от всякакъв вид и калибър, блогът взел че станал на 3 години. Като всеки друг блог, Diaries Of The Dark Castle бе създаден със съвсем друга архивна цел, но постепенно се промени, създаде си приятели и разбира се, врагове. Хубаво е човек да има врагове - блогът му също, защото това те държи в кондиция и непрекъснат коректив. За тези три години, блогът претърпя само три сериозни премеждия: Изтриването на половината публикации от една моя неволна грешка, блокиране и забрана за публикуване от Гугъл в следствие на хейтърски атаки и налазването от два трола в коментарите, като единия беше онзи хубавец, дето отвлече рейса с пищов и го заключиха в лудницата.
Мен обаче ме гризе една друга мисъл и отварям калкулатора: Ако всеки блогър отделя средно по един час за създаване и качване на нов материал, то излиза че тези 380 статии правят по една на всеки три дни. Разделяйки всичко на часове в денонощието, излиза че съм писал малко повече от два месеца нон-стоп, без нощните часове! Два месеца за три години, без да брои човек ровенето по разни сайтове, Скайп, чатене, игри и прочие. Новите изгъзици Туитър и Фейсбук не ги броя, защото там нямам акаунт.
Поразрових се по темата в Гугъл и се оказа, че тази констатация не е от вчера и си има име – The Circle Of No Life. Тъй като не ми харесаха визуалните им изображения, реших да направя една наша българска която ми утрепа цели два часа! Точно толкова, колкото да се покаже слънцето зад тентата и да ме изгони от шезлонга. Днес е неделя и мисля напълно да изляза от кръга, преди поредното лято да си е отишло окончателно...

Както всеки пореден нов сезон, телевизионните канали не се учат от грешките си и оглупяват до степен на пълна профанизация. За всеобщ ужас, и тази есен ще има ”Стани чалга-звезда” и “ Dancing Stars 2” по bTV, а по Нова - разбира се, новото и невиждано световно неизвестно "VIP Dance”. Където и да превключи човек, ще гледа танцуващи разкикерчени псевдо-звезди, за които самото присъствие на екран ще е по-важно от смешния хонорар и от собствения им резил. Новоизлюпени мераклии за певческа кариера отново ще ни залеят с тонове диалект, простотия и селско самочувствие, без никой от тях да си е взел поука от краха на предишните издания, нито от жалката съдба на победителите на които дори имената вече никой не помни!
Отново водещите в конкурентните телевизии ще ни информират с дебилно усмихнати физиономии, как техния формат е победил чуждия, как имат най-много зрители и рейтинг който чупи рекорди. Ще четем по оцеляващите вестници и списания от предварително купени и надупени журналисти, за най-пикантните подробности от личния живот на участниците. Ще сме нон-стоп информирани в сайтовете кой участник е гей, коя е курва и коя с кого, как и защо е спала. Ще слушаме битовите трагедии на участниците в Нова при малоумната водеща на „Горещо” и на конкурентите при Слави Трифонов. Срещу скромна ежедневна лепта ще получаваме новините като есемес дори на телефоните си, с които ще ни подканят да гласуваме за някой олигофрен по минимум десет пъти на ден, в продължение на няколко месеца.
Така ще бъде и този сезон защото в голямата си част, телевизиите са просмукани от роднински връзки, любовни многоъгълници, дребни тарикати, лигави селски кариеристи и евтини телевизионни курви от двата пола. Ефирът е подгизнал от посредственост и липса на каквато и да било креативност, иновация и оригиналност. Малоумни и тотално изхабени редактори и сценаристи, ходят по гайдата на самовлюбени, семействени или наркозависими продуценти, заобиколени от цяла кохорта бездарни натегачи. Всичките преплетени в гордиев възел от финансови мераци, проценти от реклами, тлъсти бюджети и телефонни далавери, заедно с тв-шефове и програмни директори.
В тези телевизионни свинарници никога няма нито да се роди, нито да вирее, нито да се реализира нечия авторска идея извън обкръжението. Там творецът и идеята са добри, когато форматът е краден или купен от чужбина за евтинко. Когато звукът е мазната чалга и може да носи есемеси и реклами. Когато е удобен за пране и крадене от бюджета, както и да позволява солени глоби за екипа. Ще е добър, ако може да накара участниците да заголват задника и личния си живот, срещу жалък хонорар и робски договор за неустойка.
Телевизионното мерене на рейтинги и пишки отново ще бъде в една категория, еднакъв жанр, с разменени участници, избягали предавания и напуснали бивши водещи. Никой няма да предложи на зрителите нищо ново и различно, защото тези които са вътре нямат нито идеи, нито желание, нито потенциал. Тези които имат - не са нито в роднински, нито в сексуални, нито в далаверни отношения и отдавна са напуснали телевизионната кочина в посока на друго поприще.
Тази есен, напук на кризата пак ще ни скъсат от танци, а някой ще стане Новата Вселенска Чалга-Звезда! Този който не може да пее и танцува – да гледа и най-важното, да гласува!
Same shits, same old story! Ще се видим след рекламите...

Средата на месец Август, заедно с неделния ден е най-добрата възможност да видиш как е изглеждала София като популация преди сто години. На пазара няма никакво движение, магазините наоколо не дават никакви признаци на живот и само тук-там, някой заблуден минувач се мярка по съседните пресечки. Толкова ми е неестествено тихо и празно, че почти се чувствам като героя на Уил Смит във филма „ I am Legend”, само дето няма зомбита още. Тоест, има ги в изобилие – но ще плъзнат из квартала след залез слънце, когато кофите се напълнят, а чуждоземните орки си приберат сергиите.
В цялото това лятно мъртвило, има един комин който винаги пуши и той е на павилиона за бира-скара точно зад магазина на Големия и Малкия гипс. Държи го Луко Македонеца, който от години захранва с кебапчета, бира и кюфтета както продавачите наоколо, така и всички транзитни минувачи в района. Истинското му име е Лукан, дошъл е от Тетово, гони петдесетака и на всички вика „Наборе”. Той е живия пример за това, как от един невзрачен на пръв поглед човечец, можеш да изядеш два самосвала бой и в това могат да се закълнат всички мангали в квартала.
- Къде така гладен си тръгнал бе, наборе? – ухилва се Луко в момента в който минавам покрай масите пред павилиона – Ела, мушни две кебапчета, пийни една ледена бира – Йебем тая работа, няма да избяга, я!
- Не съм гладен бе наборе, мерси! Трябва да отида ей там до нотариуса, че ми е скъсал нервите с едни удостоверения от три месеца!
- А-а, ти при оня Микушински ли си тръгнал? Няма го, излезна! Секретарката му, оная с големите цомби идва преди половин час да си взима сандвич и каза, че го чакала да се върне скоро!
- Еи-й, няма такава клюкарка като тебе! И сега какво, да го чакам още един час?
- Абе, ела да пийнеме по една бира, бе! Ти плащаш само бирите – кебапчетата за мезе от мене! Айде, седай там наборе, стига си ми се правил на звезда, да не дойда ей са да те ома'ам!
- Добре де, хайде! Ама си забравил, че аз бира не обичам, донеси един швепс-тоник! – предавам се накрая и сядам. От масата се вижда входа на офиса и нотариуса няма къде да ми избяга.
Македонеца има живописна биография, която я разказва на части всеки път когато успее да ме хване за слушател. Така от няколко години, всяко лято имам по няколко разказани епизода точно в такива неделни дни, когато имам неблагоразумието да мина покрай павилиона му без да искам да ям нищо.
Луко още като войник бил готвач в поделението и въртял страшни манджи за войската, но имал вродено чувство за гордост и чест, македонски нрав и тежка ръка. Първо набил шамарите на старите войници, а накрая опердашил някакъв старшина, който му се изплюл в казана със супата и едва не го удавил в нея. После се уволнил и дошъл в София да търси работа, но го заключили един месец за хулиганство още на гарата. В панделата, взели че го налазили някакви цигани и започнали да го заграждат, без да подозират с какъв кибрит се занимават. Македонеца мълчал първите два дни, а на третия ги изпопребил всичките осем човека в спалното помещение. Надзирателите влезли да спасяват циганите от Луко, който мачкал всичко наред като една ходеща машина за убиване. Едвам го усмирили и го преместили в Казичене на по-лек режим, където съдбата го срещнала с касиера на софийския ресторант „Лебеда”, начетен за кражби и присвоявания. Сприятелили се и онзи му дал нужните препоръки, които отворили вратите на Македонеца за работа щом излязъл.
- Добре де Луко, ти като си с такъв самороден талант за боец, защо не стана охрана някъде? Не те ли дръпнаха мутрите едно време, в бригадите?
- Кой, аз при мутрите? Че те баш тия най-съм ги мразил и най-съм ги бил! Запомни от мене едно нещо наборе – цигани и мутри само от бой разбират, защото са паразити! Като са повече, се правят на много смели и отворени, ама пред мене тия номера не минават! Виждам само кой е баш тартора и на него пръв му отвинтвам главата – другите са се насрали и са лесни вече!
- Добре де, нали си искал да имаш ресторант и да си имаш кротък бизнес? Що така стана?
Като излязъл от панделата, Луко Македонеца започнал като сервитьор в „Лебеда” с препоръките на касиера. Всичко вървяло добре, докато един ден не дошъл някакъв немец с преводачката си. Изтупан с бял костюм и розова риза, швабата си поръчал традиционното българско фламбе. За да му вземе акъла, Луко сипал повечко спирт около гюведжето и пламъците станали един метър. За нещастие, тенекето го изпарило през кърпата точно над масата пред немеца, който гледал уплашено какво идва към него. Македонеца изпуснал чинията, горящия спирт се лиснал и подпалил немеца.
- Направо го фламбирах швабата целия! – продължава разказа Луко – Започвам да го гася, костюма му черен, а оня като стана, дръпна една нацистка реч като фюрера и накрая ми отвърте един шамар! Е, брате – не се замислих и го нокаутирах!
- Уволниха ли те веднага?
- Не веднага, щото с управителя връткахме алкохола. Де що останеше неизпито по бутилките, го връщахме и им слагахме тапата. Като нови бяха! Изгони ме дееба неговата майка, кога дойде един негов другар-именяк да празнува. Аз не го знам, опънали се на една дълга маса и тоя ми поръчва принцеси по едно време. Викам му, нямаме в менюто такива работи – това е ресторант! Оня става и ме хваща за ризата и ми вика, отивай да мажеш каймата бе, слуга - и на мене ми причерне наборе! Като му резнах една права десна, тоя само се хвана за покривката, залитна и се зави с нея до врата!
- После си ми разказвал за Вагон-ресторанта, ама и там не си се задържал...
Уволнили го Македонеца, но препоръките на касиера помогнали и за легендарния Вагон-ресторант в Западен парк. Там Луко успял да се задържи три месеца без да пребие никой и го повишили до сервитьор-управител на смяна. Нощем давал дежурства и като пазач на обекта, за което му зачислили и служебен Макаров. Всичко и там щяло да върви като македонска песен, ако една вечер не дошли някакви квартални мутри с курвите си. Яли, пили и се усвинвали, до момента в който не решили да шмъркат директно на масите. Луко ги предупредил да не го правят, но само в трето районно знаят подробностите, защото когато дошли ченгетата по сигнал, заварили мутрите как правят лицеви опори, курвите – патешко ходене, а Македонеца броял на глас с изваден пистолет.
- Последната ми грешка брате, беше в Бирхалето на хотел „България”! – продължава Луко, връщайки се с нова бира за него и швепс за мене – Колко зор беше да се доредим до тая работа наборе, колко връзки и що услуги направих – и накрая пак аз да се усерем сам! Иде ми един с костюм, точно по обед някъде беше и почна с поръчките и със фасоните. Тия салфетки ги сменете, че били мръсни – сменям ги. Тая вилица не е за салата – носим брате нова вилица за салата. Това вино не е каберне, смени ми шишето – сменям го и вече броим до десет. Накрая пак ме вика и ми разправя, че супата не била достатъчно топла, а топчетата били по-малко. Отместих му чинията със супата напред с левата ръка, с десната го хванах за врата и му изтресках чутурата у масата! Чак му отскочи тиквата назад и сам се пльосна на буза в нокдаун! Оказа се проверяващ от инспектората по заведенията за обществено хранене....Те, тва е положението!
Втория Швепс го глътвам почти на екс, защото някакъв човек влиза във входа на нотариуса и ставам. Едновременно са се появили някакви двама клиенти, които виждат че няма никой в павилиона и се обръщат към нас:
- Абе, къде е тоя смотания кебапчия бе? Нема да го чакаме цял ден, ебаси!
Македонеца ги поглежда, поглежда и към мене и го усещам че изборът между две решения е на по-малко от една секунда:
- Клиенти са ти наборе! – отговарям преди него – Отивай, че тия може да са единствените днес!
Луко става и влиза без да каже нито една дума. Ако стане пак белята, от този павилион по-надолу няма накъде. Особено през Август месец, в град като София, пък и в неделя!

Колкото и да се съпротивлявам, в един момент лятото ме побеждава и се размазвам. Заел съм формата на шезлонга, слушам чайките и вълните и се опитвам да си внуша, че ми мирише само на море и водорасли, а не и на канализация. Нещо много бързо хванахме всички тен и си мисля, дали не е помогнала ей оная подозрителна тръба в залива. Наоколо звучи чуждоземна реч и се чувствам като у дома си в София до Женския пазар но с тази разлика, че тези тук не са китайци, турци, цигани или араби.
Вече почти се унасям, когато до мен чувам българска реч и мързеливо примижавам само с едното око. Две млади жени се настаняват на съседния чадър, мятат хавлиите на шезлонгите и постилат още две на пясъка в сянката. Явно не са сами, но мъжете сигурно са предпочели първо да минат през барчето. И двете са бели като сирене и започват ритуала с обилното мазане, връзване на косите, оправяне на банския и финалното запалване на първата цигара.
- Кака, май само ние сме българите тука, а? – оглежда се едната въпросително наоколо. Виждам я с присвитото око как си спира погледа и на мене, но няма нищо българско което да ме издаде. Един забравен немски вестник стои до краката ми в подозрителна близост и с това приключва огледа.
- Сами сме кака, спокойно! Това са все руснаци, чехи, немци и поляци. Много добре, тамън да си почина една седмица малко от селяци!
- Ти ще си починеш, а мене питаш ли ме с тоя новия как ще се оправям?
- Що ма, кака? Нали е готин, я го виж само как се държи с тебе! Това да не се намира всеки ден!
-Така е, ама не знаеш какво е като си легнеме вечер.....Не ма, не за това! Като заспиваме вече и тоя като захърка казвам ти, направо ще сцепи чаршафите! Неврозата ме е хванала от пет дена и направо, не знам!
- Е това кака, е много гадно при нас жените! Не стига, че то мъже не останаха – а като си харесаш някой не знаеш какво ще е като си легнете. Докато те сваля ти се прави на извънземен, ама накрая или ще му е малка оная работа, или ще хърка и ще пърди или ще му миришат чорапите!
- Какво ми говориш, знам много добре! Бившия ми нали го помниш? Слагах му до главата касетофон и го записвах нощем та да се чуе, щото не вярваше и ми викаше че съм луда. Точно тогава имах семестриални и ако не го бях зарязала, щях или да вляза в лудницата или да го удуша! Ама не му казах истинската причина, че...
Разговорът се прекъсва от двама мъже които идват с бири и менти в пластмасови чаши, колкото могат да носят. Темата свърши на най-интересното, но ме подсети за една вечер и един хотел във Варна, по време на лятното турне миналата година:
Цялата програма сме настанени пръснати по етажите в стаи по двама, защото хотелът е пълен до козирката. С нас са техниците, инкасаторите и шофьорите, като при мен идва да спи колегата с който никой не е искал да бъде в една стая, но разбирам твърде късно защо.
Аз си избирам леглото до банята, а Траян - шофьора си вади багажа на второто до балконската врата, точно срещу климатика. Излизаме на вечеря цялата група, после отиваме в някакъв клуб, където всички техници, инкасатори и шофьори се напиват като казаци, но ги прибираме защото утре кервана потегля в девет сутринта.
Навън е жега дори и нощем, а за зла участ - точно нашия климатик в стаята е прецакан и работи само на минус десет и нито градус повече! Изключваме го и отваряме балконската врата, след което Траян заспива преди да съм си измил зъбите. Разбирам го още докато съм в банята, защото някакъв банциг се включва в стаята в която трябва да спя! Траян лежи като за аутопсия, завил шкембето с един чаршаф и хърка на умиране! Бутвам го да се събуди, лягам бързо и поглеждам часовника на телефона – 01: 30ч.
01: 45ч. – Моторна резачка „Хускварна” е зацепила на един чвор и не може да го преглътне! Отвън влиза жега на талази и едни гларуси като домашни кокошки крякат на съседния покрив! Ставам и ги разгонвам, но врявата става още по-голяма, защото са цяло ято. Тегля един шут в задника на Траян и пак лягам.
02:15ч. – Усещам се, че му броя вдишванията и изхъркванията, а в същото време съм си затиснал ушите с възглавницата. Гларусите леко са притихнали, но жегата става нетърпима и ставам да затворя балконската врата. Пускам климатика и лягам.
02:45ч. – Траян се дави на всяко второ изхъркване, колкото да превключи на друга предавка. Не агонизира и не диша петнайсет секунди, след което изхърква еднократно, мощно и зловещо! Гларусите не се чуват, в стаята става притеснително студено, а климатика духа право в него. В просъница си мисля, че ако го оставя така ще умре....Вече си мисля, що пък да не умре? Ставам и загасям климатика.
03:15ч. – Хъркането се комбинира със стенания и бълнуване, а на мене ми свирят ушите за сън. В стаята започва да не се диша и отварям пак балконската врата. Гларусите като ме виждат – дружно гракват от съседния покрив и не спират изобщо. Влизам в банята, но идеята не е добра и се връщам в грохота на преизподнята.
03:45ч. – Обръщам трупното туловище Траян по корем и в първите две минути не хърка изобщо! Разгеле, задуши се и умря! Ушите ми пищят от внезапната тишина, но всичко е за кратко. Гърлено изхъркване дава тон за комбинацията с носово изсвирване и всичко тръгва с нова сила. Докато затварям балконската врата, си мисля кое убийство би изглеждало като нещастен случай. Пускам климатика, тегля му един шут и пак лягам.
04:00ч. – В стаята е хладно и започва да се развиделява. Траян се е обърнал пак по гръб, хърка и бере душа с отворена уста, а аз не спя. Докато се опитвам да се унасям, внезапно чувам едно мощно и продължително изпърдяване от което отварям очи и виждам чаршафа на Траян как се е издул като парашут. Само си представям, климатика какъв въздух ще ми върти вече в стаята и скачам! Тегля му още един шут в тлъстия задник и се обличам. Слизам на рецепцията. Нямат други свободни стаи и се връщам обратно в дъскорезницата.
04:15ч. – Събирам си багажа и го оставям Траян да си диша пръдните и да си хърка в агонията сам. Слизам и се пльосвам в най-отдалеченото сепаре във фоайето. Заспивайки се сещам, че климатика горе е оставен да работи. Последната ми мисъл е "Да мре!" – след което всичко потъва в лепкав мрак.
Отварям пак очи и се оглеждам. Двете жени от съседния чадър лежат като мумии на слънцето, а мъжете им пляскат карти на сянката.
Заспал съм и влизам да се намокря, че нещо ме напече..

Това е втори и последен опит за пародия на жълтите таблоиди и светските измишльотини:

Жълтите клюки са навсякъде около нас! Четат се, гледат се и се слушат поголовно и напук на здравия разум. Клюките стърчат от джобовете на сергиите за вестници, звучат от радиата и се излъчват по телевизията в най-гледано време. Клюките имат собствени сайтове и огромна армия последователи, които чинно си плащат седмичната лепта за да бъдат доброволно манипулирани. Докато вятърът носи парцаливи стари броеве по улиците, вече се печатат новите, преди изобщо да имаш време да разобличиш старите. Реших да направя опит, до колко е трудно да създаваш клюки и си мисля, че не е хич сложно - но пък може да бъде много забавно, стига да не ги взимаш на сериозно и да имаш очи да погледнеш на света около себе си с голяма доза черен хумор:






Край на Първа част

От как шефа го вкараха в панделата батка, през ден търча да троша тикви и да раздавам тукати на разни шматки и мишоци. Кой ги излъга тия мърди, че щом боса е вътре - като дойдат в Бургас няма да изядат бичовете в зъбите, идея си нямам! Ти ги знаеш мойте момчета от бригадата, всичките какви са нацепени и нямам с под 45 санта обиколка бицепс ве, ч’уек! Едвам ги удържам тия изтрещелите, като хванат някой дет се прави на Чък Норис, да не го извозят на пастет до Солниците, че от там обратен рейс няма!
В Бургас батка, сме най-коравите маняци с най-натоканите мадами и си пазиме бизнеса от навлеци непрекъснато! Фабриката за кирки, мотики и прави лопати само за нас работи, а колите дето сме ги направили на таралеж – чет нямат! Всичките схеми по Слънчев бряг, Несебър, Ахелой и Сарафово са под наш контрол, а в кварталите не даваме пиле да прехвръкне! Ходи ако смееш по тъмно в Изгрев или в Комлука без да знаят че си мой човек, а в Меден рудник направо минавай с мръсна газ без да спираш, че а спреш – гориш моментално! Всичките шанаджии дето държат заведенията са наши момчета и видиш ли надпис "Флирт", „Текила”, "Будоар", "Вселена" или "Мания" – ние сме там! Спартанци батка, ама това не е Спарта – това е Бургас!
Оная неделя, таман излизам от фитнеса и тръгвам да се офертирам към главната, да бройна тия малките запалки с късите полички, кога гледам че ми звъни боса по джиесема от панделата:
Ко стаа ве, маняк...Схеми нещо а-у, има ли? Ня'а нищо викам, шефе - Слабей раутата, ама държим фронта! Ще дойдат вика да знаеш, днеска едни мърди от София, да ги настаниш за два дена във вилата и да видим дали ще поемат работата с новите бардаци по морето. А ве шефе, ние викам, на варненските гагаузи не даваме ни да гъкнат ни да пръднат в наша територия, а ти нек’ви миризливи шопи ми пращаш?! Не мога вика да откажа на софийския ортак, че имам да му връщам жест. Ще ти звънна пак след два дена, да ти кажа дали ще останат в схемата, а до тогава ги пази да не ги изхакат от някъде тия леваци, че ще ми развалиш отношенията с партньорите!
К’во да правя батка, скачам в BMW-то и отивам на срещата при хотел Мираж. Товаря ги в колата и двата мишока, а единия почва да ми се прави веднага на отворен: Ти вика копеле, що си се увъртел целия у Адидаси? Каскет Адидас, маратонки и хаус-чанте Адидас, горнище и долнище Адидас, ква е тая мода тука, бе? Малии-и, как ми идваше да му вкарам един тукат на софийската мърда, ама вместо това започнах с инструктажа: Слушайте ме сега ве, шматки! Видите ли викам някой друг с Адидас, нацепен, с гола глава, небръснат и с баварец – не го закачайте и стойте на страна, освен ако аз не съм с вас! Второ, като сме в заведения – не се правете на отворени и на безсмъртни независимо дали съм с вас, че заминавате към Солниците моментално! Трето последно, в зоната на Бургас най-добре да забравите шопския диалект и разговорите на висок глас, дори когато съм с вас! Ясен ли съм?
Млъкнаха като мумии тия двамата и повече гък не казаха. Разтоварих ги батка смотаняците във вилата и веднага прозвънях бригадата, че имаме нова схема и разпореждане от шефа. Най-се нервираха несебърската група на Цеката, щото те отговаряха за шантажа и бардаците. Ко стаа ве, батка? Кви са викат, тия мърди и тия нови схеми ве, чу’ек?! Викам, трайте само два дена – ще водят и някакви разпорени кранти от София, ще ги видиме за какво стават! До тогава ще измисля нещо..
До вечерта батка, цъфнаха и патарляците, ама толкова изхакани и изтрещяни вълци втора употреба, че с бригадата направо се уплашихме! В Комлука циганките са направо Мис Морска градина в сравнение с тия торби, а Цеката като ги видя направо отсече: Слабежна е тая работа, маняк! Тия двамата празняри с тия кранти, направо ще ни усерат бизнеса и ще станеме за смях в целия град!
Цял ден и цяла нощ станахме разводачи и охрана на ония двамата шматароци, ядоха и пиха на наша сметка и един път не питаха кое какъв левъл струва и колко кожи ни е тотала от мероприятието. Вечерта и курви си викнаха от новите бардаци, да били тествали стоката, после и кока им носихме да си пудрят шопските зурли. Аз батка само стискам зъби, стискам джиесема и чакам обаждане от шефа, че бригадата ги гледам как са на ръба да ги изядат живи, ама си траят от уважение заради мене.
Последната вечер когато ми звънна телефона, бяхме всички във вилата край басейна, пак ядене, пак пиене, курви – всичко им подсигурено на мишоците, а моите маняци само ме чакат аз какво ще кажа. Като му видях номера на шефа на дисплея, така рипнах че съборих огледалото с грамажа. Ко стаа викам, шефе? Нищо вика не стаа, схемата е без промяна – тия двамата леваци трябва да ни представляват на новите места до второ нареждане, или ако нещо те сами не се откажат. А, викам – Шефе, е те това последното най-ми хареса, затворих и се върнах при групата. Дръпнах Цеката настрана, казвам му каква е ситуацията, а той вика – Е сега, гледай как ще се откажат сами още тая нощ и как ще им еба майката аз на тия софийски навлеци!
За няма и един час батка, Цеката какво им даде да пият, какво им сипа и какви бонбони ги черпи не знам, ама се отрязаха като талпи и заспаха като умрели, тия мърди! Като ги провери че са се отсекли качествено, тоя моя маняк изгони курвите да си ходят и вика, помагай да ги съблечеме чисто голи! Кво ше ги праиш ве луд викам, да не си минал на другия бряг? Не съм изтрещел чак до там вика Цеката, само помагай за да оправиме схемата както трябва! Съблякохме ги мишоците чисто голи и ги занесохме с момчетата в другата стая, пльоснахме ги в едно легло персон и половина направо един върху друг. Цеката затвори всички джамове и цъкна климатика на минус двайсе и отиде в кухнята. След малко, гледам го тоя извратеняк носи течна сметана в една чаша и сипва захар. Кво праиш ве, ч’уек? Гледай вика и не питай и им лисва захаросаната сметана на единия на патката, а на другия по гъза, а накрая и един як шут му би на втория право в десетката да има от какво да го боли.
Тия батка, нито гък казаха нито се събудиха, а Цеката им метна само един чаршаф и вика, ходи бързо до вас да донесеш камерата! Докато отида до Славейков да я взема и обратно, в стаята беше станало хладилник като в морга, а мишоците се бяха гушнали като любовници да се топлят и спят мъртвешки, та се късат! Малии-и, какви снимки им направихме и как ги аранжирахме с бригадата, направо бях батка като режисьор на порно-филм! Зарязахме ги шматките така прегърнати и легнахме с маняците във хола кой където свари.
На сутринта, таман слагаме кафетата и започваме да подреждаме програма за деня, ей ти ги педерунгелите идат! Кво стаа ве влюбените, а ония се гледат гузно и се почесват подозрително по задниците. Кво викат, е ставало снощи? Нищо казвам, пийнахте това-онова, после се съблякохте чисто голи, изгонихте курвите и отидохте отатъка. Ако ви е интересно, имаме снимки – можеме да ви ги покажеме! Както се видяха мишоците на камерата - така се усетиха моментално за какво става дума и оня най-отворения, метна оферта: Нагласили сте ни, ама казвайте как да оправиме нещата тихо и мирно!
Щом питате, ще ви кажа викам, слушайте ме сега внимателно и двамата лигльовци: Ако не искате да се видите в интернет още днеска – си обирайте чукалата от града заедно с вълците дето ги довлякохте и повече да не ви виждаме!
След два часа и един телефонен разговор, мишоците се изнесоха доброволно и без дандании към шоплука, а с бригадата поехме пак целия бизнес. Някои си мислят, че шефа като е в панделата – града е без надзор, но ние сме корава семка, ей! Спартанци батка, ама това не е точно Спарта – това е Бургас!