Всеки човек има поне една скрита фобия, която с времето много често се трансформира в маниакално и необяснимо привличане. Познавам жена, която след серия истерични припадъци при вида на домашна мишка, изведнъж започна да си отглежда бял плъх за домашен любимец. Познавам и 130 килограмов мъж, които може да избие цяло заведение хора заради една топла бира, но го облива студена пот и изпада в ужас при вида на най-обикновен паяк. Фобиите и маниите са натрапчиви и се проявяват в най-абсурдни места и моменти. Да не заведеш например, детето си на цирк защото те е страх от клоуни е лудост, но не и за този който се е родил с този страх.
Примерите са много и са най-различни, а моята мания е описана с простичкото- Selachophobia. (Бях писал за това преди време, но нещата вече имат развитие и поеха към някаква нова посока.) Нося си я по рождение, заедно с огромната ми страст към подводното плуване, до момента в който двете неща не влязоха в остър конфликт за подсъзнанието, който се трансформира в зверско привличане. „Виждам” я при всяко гмуркане в море, река, язовир, езеро или басейн, но стане ли прекалено „реалистична” – излизам. Опасността идва от там, че ако забравиш за това и си на голяма дълбочина или много навътре в морето – по-добре да не те чакат да се върнеш на брега! От няколко години насам, една натрапчива идея ме завладява щом дойде лятото и тя е да се гмурна в клетка и да се срещна очи в очи с Голямата Бяла Акула. Нещо като алтернатива на срещата ми в бекстейджа с KISS в Прага преди години, след която лудостта ми намери покой и затворих една от най-важните страници в живота си.
Изрових де що има сайтове в интернет, с надеждата да намеря оферта поне за Средиземно море, но за мое съжаление, всички добри Shark Cage Diving дестинации са в ЮАР и в Австралия, където белите акули са толкова много, че ги ядат сърфистите барабар със сърфовете!
Ровейки се по безброй форуми и линкове, в http://www.calypsostarcharter.com.au/. попаднах на Алекс, който е българин и живее в Австралия от 15 години. Разконспирирах го по фамилията Terziisky в прикачения мейл за връзка. Той е преживял едно такова екстремно приключение и след размяна на Скайп ми разказа следното:
Alex: - Цялата операция струва между 2990 и 4990 австралийски долара, в зависимост от бройката дни и включва пълна екипировка, плюс ескорт от четирима експерти на борда. Съветвам те да си избереш по-скъпия пакет. Екшъна е до четири слизания по пет минути дневно, след което се прави ревизия на клетката и екипировката, а теб те наблюдава медицинско лице.
Pentagram: - Цената хич не е малка, а като добавиш престоя, хотел и самолетните билети – си става бая сериозна цифра!
Alex: - Има турове в Танзания и Бахамите които са относително по-близки до теб, но не си струват парите. Прегледай този сайт за оферти - http://www.sharkbookings.com/ но при нас и в ЮАР са най-сериозните преживявания! Въпреки всичко, запознат ли си с това с което искаш да се захванеш?
Pentagram: - Абсолютно! Тук не става дума за някое съседно море, където да отбия номера с безобидните рифови акули, а за Great White Shark! Бих искал да ми разкажеш ти какво видя?
Alex: Имах апарат, който го изтървах някъде в момента в който се появи акулата. Човече, първо плуваш сред рибешка кръв и парчета месо, в един момент ти казват: Влизай!- и като се отзовеш срещу това чудовище, се свиваш инстинктивно като ембрион! После започваш да крещиш под водата и накрая се насираш в неопрена, вярвай ми!
Pentagram: - При всички ли е така или само при тебе?
Alex: - При повечето. Аз съм ходил на сафари и съм виждал лъвове и мечки-гризли на живо, скачал съм с бънджи, гмуркал съм се в плексигласова клетка при крокодилите в зоопарка на Steve Irwin който загина. Знаеш ли го?
Pentagram: - Знам го разбира се, от Animal Planet. Един скат го уби при едно гмуркане.
Alex: - Вярвай ми, такъв ужас какъвто изживях там в океана, никога не съм вярвал че може да ми се случи. Жестоко нещо е! Този звяр има инстинкт на сериен убиец, огромен е и ти замръзва кръвта като го видиш на сантиметри от теб! Дано имаш късмета да го усетиш адреналина някой ден, пожелавам ти го!
Pentagram: - Благодаря ти Алекс, работя по въпроса:)
Alex: - Все пак, съм длъжен да ти кажа че не бих го повторил това изживяване, защото въпреки че ти дават всякакви гаранции – инцидентите не са изключени!
Pentagram: - Какви инциденти? Нали съм в стоманена клетка?
Alex: - Съмнявам се да те защити при едно по-сериозно нападение. Ще ти намеря едни неща и ще ти ги пратя да ги видиш, като линкове от YouTube.
Pentagram: - Алекс, това не трябваше да ми го показваш! Сега вече знам ако замина, кой ще е героят в следващия клип от поредицата Shark Cage Diving Accident.:)

В 14:20 в събота, Женския пазар е празен като при полицейска акция с данъчна проверка. Няма никакви купувачи, никакви улични кучета, даже мухите отсъстват подозрително във въздуха. То не е въздух, а вибриращата мараня на доменна пещ, която е изгонила всичко живо в дълбоките сенки на съседните безистени. Три момичета–чужденки, с раници и тениски до бедрата под които май няма нищо друго, висят в магазина за джиесеми и берат душа пред климатика, преди следващия огнен преход до хотела. Дават вид, че искат нещо да си купят, а двете момчета зад щанда се правят че им вярват и си играят нещо на служебния компютър. Не откъсват очи от монитора, дори когато и трите чужденки са се навели уж да гледат телефоните на най-долния ред, обърнали дупета за проветрение точно срещу духащия хладен въздух на климатика.
45-те градуса на сянка е заляла улиците с лепкава пот и униние, които в комбинация с поголовното безпаричие, доведе и хроничното безебие. Нощните пеперуди са зарязали високите токчета и си перат униформите на чешмата в градинката, а травеститите са закачили перуките на едно дърво и плющят карти на една пейка, точно под сърдития поглед на Волен Сидеров от оцелял предизборен плакат.
Признаци на живот долитат и под козирката на терасата от фамилната кооперация, където трима старчоци – квартални клюкари, седят по къси гащи и потници, жулят табла и си говорят на висок глас. В съседство с тях, две двулитрови бутилки бира са оставени да се студят в циментовото корито на дворната чешма, а третата вече е започната. Разговорът се прекъсва само от равномерното тракане на зарчетата и чукането на пуловете:
- Шест и три....хайде сега да те видиме наборе, щот си много гявол!
- Епици.....Дай една петичка бе, дюшеш! Не ми трябва сега тоя дюшеш.... Абе, кога ще ходиме до село че да обереме доматите? Тая година всичко стана зян! Сина вика, тате ще продаваме местото – сади за последно, ама кой ще ти купува место днешно време бе, келеш?!...Четири и две! Е, сега те затапих!
- Не ти се ходи на село за доматите, а за да видиш баба Гичка, дърт пезевентино! Знаеме те ние тебе още от едно време!...Три и едно! Дай две бе, да ти го фукнем у кьопавия зар...
- Кьопав си ти! От кога ти разправям, че трябва да спиш с таблата под възглавницата и да ги пийнеш двете зарчета със студена вода преди лягане, ама ти се правиш на ербап!
- Ти сега не измествай темата! Кажи си честно, заради Гичето ли искаш да ни влачиш до село или да ти береме ония спаружляци?
- Спаружляци имате в гащите!..... А на Гичка и вие й се бяхте натопорчили едно време кога беше млада, ама не ви огря и още ви е яд!...Пет и пет! Направо те утрепах и тая игра наборе!
- Абе, като каза натопорчени та се сетих - помните ли, кога едно лято пак така беше жега и кога на кмета се отвърза магарето?
- Аз помня, че нещо разправяха на мегдана в кръчмата, ама за Гичкината магарица беше май...
- Ти не помниш колко си хвърлил преди малко, та за тогава чак ще помниш...Слушайте да ви разправям:
Кмета беше заминал нанякъде по града и беше оставил ключовете на бай Петко Питанката да му гледа канцеларията и да му прибере магарето ако закъснее. Завъртял се до кръчмата бай ви Петко, ударил две ракии с попа и станало следобедно време. Кмета го няма, кравите започнали сами да се прибират и да мучат по дуварите, а кметското магаре стои вързано на ливадата до реката. Отива наш Петко да го отвърже, а онова хайванче се натопорчило като трикрако столче, върти в кръг и мята текмета във въздуха. Както му отвързал синджира – магарето да вземе да му тегли един здрав къч и му направил на Питанката всичките ребра на сол!
- Шест и две!...Ми, разгонило се е добичето, кво толкова! ..Ти си!
- Разгонило се, не ами направо пощръкляло, щото взело да търчи през оградите из цялото село да търси женско, а единствената магаричка беше тая на баба ви Гичка. Тя като разбрала от комшийката каква е работата, веднага отишла на двора, свалила си престилката и покрила на магаричката задницата докато отиде да затвори външната порта.....Дюшеш, наборе!
- Разправяй де, тая игра съм те бил и без това...
- Ние мъжете таман се бяхме събрали пред кръчмата да ходиме да го ловиме тоя пущиняк, кога гледаме Гичка търчи по улицата и вика, бърже идвайте при мене у двора е! Кога отиваме наборе, що да видиме – оня нерез се качил връз магаричката, а на нея отдоле само вързанките на престилката й стърчат от задницата!.....Пет и пет, наборе – дюбеш!
- Как така, само вързанките бе?
- Е така! Прескочил оградата и натъпкал на баба ти Гичка цялата престилка в магаричката! Направо като с презерватив, няма шест-пет!
- Еи-й, едно време и мене така никакви гащи не можеха да ме спрат! Пробивах ги булките през чорапогащниците като маслен крик!
- Пробивал си ти...дупки за катетера си си пробивал! Ще пийнеме ли по още една бира да вадя другата бутилка, или да прибираме таблата?
- Вади я и сипвай, че тамън съм те зачесал! Едно време, на нивата да не беше по-студено?
Втората бутилка бира е отворена и зарчетата затракват отново в равномерния си танц. Нощните пеперуди са се изнесли нанякъде заедно с травеститите, а единствен на слънце остана примижалия сърдит поглед от предизборния плакат.

Овен
Той е великодушен и оптимистично настроен блогър, има чувство за хумор и не остава равнодушен към всякакви конкурси и състезания. Неговата праволинейност и интереси към собствения блог стои на първо място, което често го прави егоист в отношението към читателите. Овенът е надарен с предприемаческа жилка, но често залита в стратегии за монетизация и непрекъснато дава съвети по чуждите блогове и социални мрежи. Като цяло, Овенът е способен да придобие известност в блогосферата, защото има собствена линия на поведение и се стреми да се отделя от общата тълпа блогъри.
Телец
Отличителната черта на този блогър, е неговата упоритост в постигането на поставената цел и резултат. Ако тя е да има 300 уникални посетители на ден – значи така трябва да стане на всяка цена! Каквато и тематика да подхване Телеца – той я пише със завидно усърдие и трудолюбие. Практичният ум и деловитост му помага без проблем да си създава необходимите връзки с други популярни блогъри. Той е упорит и последователен, не се оплаква и може да поеме грижата за подръжката и качеството на няколко блога едновременно. Всеки друг би се отказал при такава натовареност, но на Телеца това му доставя истинско удоволствие.
Близнаци
В него винаги са скрити два блогъра, заради което често се наблюдава неприкрита раздвоеност. Той непрекъснато преживява моменти на нерешителност и се двоуми при вземането на решения. Внезапно сменя името на блога и дизайна, преминава в друг хостинг или даже в друг домейн. Прави го най-често за да се покрие, или просто всичко бързо му омръзва и решава да опита нещо ново. Дори когато чете, този блогър може да започне от самия край на постинга. Той обожава графоманията, но не умее да прониква напълно в идеите на другите автори, а винаги намира някаква своя. Не понася консервативни блогъри, скучни анкети и състезания. Мисълта и идеите на Близнаци тече по-бързо от скоростта на пръстите му по клавиатурата, заради което никога не му достига търпение и постоянство.
Рак
Блогърите от тази зодия са откровени и мечтателни натури. Рака е чувствителен и може да бъде наранен дори от най-безобидния коментар! Той е злопаметен и отмъстителен блогър, който ако реши може да зарине засегналия го с реки от спам. За да получат желаните резултати, Раците подхождат към всяка цел небрежно-уж на игра, но дебнат точния момент кога да хванат желаното за гушата. Постига резултат само когато е наясно, с кои други блогъри е в конкуренция и не се страхува от хазартни трикове. Често прави линк-манипулации, шмекерува с рейтинги и е готов за една точка повече да продаде всекиго за 30 сребърника.
Лъв
Лъвът-блогър се стреми към лидерство във всички възможни рейтинги, класации и RSS. Той не се притеснява от нищо и не страда от никакви скрупули, дори когато сам си напише десетина анонимни хвалебствени коментара под всеки собствен пост. Този самоуверен блогър се стреми да завоюва авторитет в избраната ниша, показвайки зъби на всички в неговия блог-ареал. Използва всички възможни фийнстрийп-методи без да го гризе съвестта, докато не види че всички са му обърнали внимание, не го похвалят и не го признаят за номер едно в избраната ниша.
Дева
По принцип, Девата е кротък и уравновесен блогър, който не се нуждае от никакви трикове за популярност, трудно се разкрива и рядко ходи на гости по чуждите блогове. При Девата, блогът е с минималистичен и прецизен дизайн, всичко е прилежно подредено от сайдбара и модерацията на коментарите – до цветовете, снимките и всичките подбрани приложения. Девата не е склонна да дава съвети и не предлага помощта си на всекиго, но е щедра към доказани приятелски блогове с безброй линкове към тях.

Везни
Този блогър е добронамерен и умее всяка своя нова статия да я представи като топ-новина. Везната много лесно намира хармония между себе си и написаното в собствения блог. Дори тогава, когато търсачките започват да не го обичат заради написаното, а посещаемостта на читатели стремително започва да клони към нула. Везната често изпада в състояние на неувереност, особено при вземането на решение – било за избор на блог-платформа или нейминг. Мрази конфликтите и заядливите коментари и винаги е готов на компромис и отстъпки в името на блоговия мир. Пътят към успеха на Везната в блогосферата се крие във вродения им талант към дипломация, изискани маниери при общуването с други блогъри и желанието им да получат признателност, защото са суетни до безкрайност.
Скорпион
Той излъчва магнетизъм дори чрез написаното в блога си, без значение дали изобщо някой е съгласен с него. Той отлично знае цената на своите ръкописни творения и не го трогват нито обидните коментари, нито комплиментите които не събуждат в него никаква емоция. Той не обича да слуша и да му дават съвети, защото Скорпионът не го интересува накъде е излетяла стрелата от поредната му статия, а го интересуват целта и последствията. Има силна воля и е чудесен партньор щом срещне единомислие при работа в корпоративни блогове или общи проекти. Мрази да се чувства победен, затова рядко участва в състезания за които не е сигурен в успеха си.
Стрелец
Този блогър е идеалист, който се гордее с бройката на своите последователи в Google Friend Connect или с абонатите във Feedburner. Чувства се раздразнен и обиден дори при най-малкия намек, че това няма кой знае какво значение или е неоправдано. Стрелецът е комуникативна личност, отличаващ се със своята откритост при общуване с други блогъри. В него няма капка злоба и никога не пише хейтърски материали нито коментари, но е крайно докачлив и обидчив ако някой не хареса написаното от него и му остави критичен коментар, в който да отсъства добрия тон.
Козирог
Успехът го привлича с непреодолима сила и никакви Ай-Пи, PR или RSS не могат да го отклонят от набелязания път. Той изпитва велико преклонение към всички теми които му помагат да превърне собствения блог в образец по всички показатели или класации. Козирогът обхожда всички филтри на търсачките и има по петдесетина ключа на всяка страница. Дебне бройката на посетители, читатели и всички показатели към своя блог по няколко пъти на ден. Той не се напряга да търси литературна признателност, защото читателите и посетителите така или иначе-сами идват в неговия блог-капан.
Водолей
За него педантичността е чуждо понятие и много мрази да пише по скучна тема, нещо за което другите са вече писали, или да върши рутинна дейност. Водолеят винаги е в търсене на нещо ново и усъвършенства блога си до маниакалност. Характерна черта за този блогър, е че има периоди на леност и бездействие, но после е способен само за ден да свърши работа за цял месец! От тук идва началото на неговата непредсказуемост и нерегулярност на постингите му в блога.

Риби
Този блогър няма някакви кой-знае какви амбиции в блогосферата, нито се стреми да влиза в топ-класации на всякаква цена. Рибата не се изкушава нито от рейтинги, нито от класации, нито от съблазнителните цифрови показатели на другите колеги-блогъри. Много сантиментален и чувствителен, но и много мнителен и подозрителен типаж, който следва своя собствена линия на нищожното съпротивление в блогосферата. Пише само за това което е пробудило емоция в душата му и остава крайно равнодушен към оценките и мнението на останалите блогъри по темата.
Превод и преработка по материали от Warnet

По действителен случай
Гладът тва майна, разправят бил по-страшен и от тока, ама кажи ми що трябваше зорлем да бараме голата жица, а? Говорех му аз на тъпия ми брат да не се занимаваме с тия хави, ама той си е дървена глава. Не стига че аха да се изтрепаме, а сега и арабина ни плаши с джихад заради материала, дееба неговата майка чаршафосана! На времето, кога крадяхме ес класите брат ми все мене ме пращаше да ги отварям, после всички викаха „ Брат ти Келджата е голямата работа, да знаеш!” Мене майна, никой не ме бръснеше за слива щото бях най-малкия в бригадата, ама ми дремеше на кура. Софийските дупета като идваха със лимузините, за отрицателно време ги правех да си тръгват по чорапи с междуградския рейс! Много пара вадехме тогава ей, нямаше по-оборотни тарикати от нас във Филибето! Само ланеца ми беше половин кило бяло и жълто злато колкото парата за един мерджан-компресор, честно! Да де, ама с тоя нашия продупчения ни късмет, не сложихме никаква кинта на страна когато можехме и докато се усетим - бизнеса тотално се сговняса! Аверите закриха депото в Бунарджика и го направиха бардак, а с брат ми Келджата се дръпнахме да ровиме за друг кладенец. Квото сухо беше ни останало, го опукахме майна за месец време и накрая заложихме и ланците от вратовете! Вече таман ги бях прежалил железата, те ти я дойде офертата от Ливанеца да сме помощници-готвачи на Бацила да джуркаме амфетамин. Келджата клъвна без даже да ме пита майна, искам ли изобщо да съм вътре в тия лайна, ама кинтите си бяха цифра и клекнах! Два дни щяхме да не спиме и да дишаме отровни химикали, но после половин година щях да съм напред, а и с ланеца обратно на врата.
Още заранта по тъмно, тоя гадния Бацил ни натовари в баничарката към село Марково, заедно с някакви туби, киселини и бидони пълни с Менделеевата таблица. Ще ме слушате вика какво ви разправям и няма да ми се правите на тарикати! Гледайте да не заспивате, че а спряхте да бъркате–а излетяхте в Космоса барабар с къщата! Ясен ли съм? Ясен си бе, отговаряме с Келджата а на мене майна, както мразя така някой да ми се прави на началник – директно съм го хакнал във врата с пеперудата, ама си затраях. Точно слизаме пред някаква недостроена съборетина и Бацила пак почна да ни яде: Ще мълчите и ще пикаете вътре в една кофа за да не ви види някой. Пълна тишина искам, че ей оная къща на баира виждате ли я? Виждаме я. Тая къща е баш на кмета на селото и ако писне - ще ни ебат милата мамица за отрицателно време! Хайде, започвайте тихо да сваляте и внасяйте вътре!
Все съм виждал майна химически лаборатории, ама Ливанеца и тоя гъз Бацила направо им направих евала като влезнах! Пълно с разни колби-молби, реактиви, катализатори-матализатори, цяла пещ за печене на материала и два казана с термометри за джуркане имаха тия педераси! А машината за пресоване на таблетки си беше направо чисто нова още в найлон! Абе с две думи, грамотно изпълнение като по учебник, казвам ти!
Бацила разсипа лайната по казаните, забърка смесите и ни хвърли противогазите. Ще се редувате вика на смени през час, гледате горелката и термометъра, джуркате нон-стоп без да сваляте маските, иначе давате фирата моментално! Аз отивам до селото вика да търся едни бабишкели, че ще ни трябват заранта, а като се върна да сте опукали и двата казана!
Подпукахме се ние с Келджата, въртиме бъркалките като миксери, ама тия противогази направо ни ебаха путката майна! Докато се върна тоя Бацил, бяха ни влезнали езиците в мунщуците от зор! Цяла нощ се връткахме като пумпали, а от изпаренията направо сън не ни хвана с братока. Хич и не разбрахме кога се съмна и кога Бацила досипа последния реактив преди да изнасяме казаните на двора за гасене.
Щом се показахме, ако щеш ми вярвай-направо ми се завъртя главата майна от чистия кислород! На двора гледам, три бабета запалили едни трънаци, а Бацила разправя че ги взел за конспирация. Пазарил ги пет, ама две гушнали капарото барабар с босилека без време. Сега вика путки майни, докато гасиме се отделя един бял облак, дето трябва да се скрие. За това са тия вампири тука, да палят шумата и да маскират. Вие вика, ме гледайте аз какво правя и не барайте, че това гърми направо на умиране! Нищо няма да бараме викам, само казвай какво да правиме и да се свършва дееба с тая фармацефтика! Таман го загасихме първия казан, Бацила сочи майна облака над нас. Един такъв, чисто бял като в рисуваните филми, виси ниско и смърди на леш та се не трае! Бабишкелите размяткаха и те с шумаците и пушиляка стана страшен! Ветреца го подхвана целия нанякъде и Келджата тръгна доволен за втория казан. Точно да влизаме и ние с Бацила, кога гледаме–облака отива баш на кмета пред къщата и спира точно пред балкона, мамичката му и смрад! Таман да питам е сега какво ще правиме, кога изведнъж зад нас така се изгърмя, че керемидите хвръкнаха, прозорците и те на сол, а нас и бабишкелите майна, направо ни отвя! Две се изправиха и духнаха без бастуните към селото на спринт, а третата лежи насрана, изплюла кастанетите и гледа на белтъци-аха да ритне петалата!
Бацила го блъсна нервата и взе да псува и гаси трънака, а аз се хвърлям в къщата за да спасявам Келджата. Кога влизам, кво да видя майна–казана изгърмял, химията гори а брат ми черен обгорял на сарфалад! Кво пипна бе викам брат ми, жив ли си? Като жив съм вика, а смърди на чеверме, та се не трае! Давай викам путка майна, да те вдигам на ръце и да се махаме от тука! Ебем ти и химиите гадни наркомански, направо го плеснах на двора до чешмата да си охка и смърди поне на въздух. С Бацила запалихме по цигара и такива, стърчиме без да знаеме сега кое и накъде, кога гледаме-кмета се показва на терасата пред облака и ние направо замръзнахме! Както се протегна така по потник и по гащи, прозина се, почеса се и май вдишна, защото изрева и се метна обратно в стаята с отскок.
Е, те сега вече си еба путката майчина на цялата организация вика Бацила, хвърли цигарата и се хванахме да прибираме де що имаше останал читав материал. Натоварихме Келджата в багажника, питам за бабишкела-оня пендел вика мани я да мре, кога измяукаха бурканите от другата страна. Бързо наметках каквото хванах в багажника при брата, мятам се и аз, а с едното око вече виждам как ченгетата прескачат долната ограда-право идат срещу нас! Само вика Бацила, тия да не вземат да отворят капака на казана и точно го каза-пак се изгърмя! Ама така се изтреска майна, че три фуражки направо прелитнаха над оградата и паднаха пред колата, целите такива пушат и горят!
Как избягахме и как се скрихме-никой не разбра, ама сега заради лайняната им химия дето стана зян, с опечения Келджа ще переме целия пешкир! Бацила ни наклепа на Ливанеца и оня моментално ни лепна джихад, дееба тяхната верица поганска! Та, за туй аз днеска майна съм пред тежката дилема дето трябва бързо да реша: Дали да бачкам на промоция за двамата джагали докато изчистя целия масраф - или да взема да ги свитна с пеперудата преди Келджата да заздравее и пак да ме набута в някоя беля?
Е, те тва сега не знам..

Рано или късно, тя ще почука и на твоята врата. Ако се направиш на заспал, ще влезне през прозореца, ще се намърда в гащите и мислите ти, докато една сутрин пикаейки в мивката не прозреш първите й белези в отражението на огледалото. Това е заветния момент, от който жените започват да се вълнуват само от пластики и ботокс, заменят хапчето против забременяване с това за хормонален баланс, тръгват на фитнес и обикновено се изчукват с личния си инструктор. Не защото са много влюбени в него, а за да проверят дали все още стават.
Мъжете пък забелязват първите бели кичури в оредяващата космена покривка, купуват си първата Виагра и пробват да изчукат секретарката, колежката или комшийката. Не от любов, а за да проверят дали все още могат.
Това е кризата на средната възраст, която при всеки идва в различно време с различна клинична картина и различна доза лудост. Повечето се съпротивляват яростно на първите симптоми, но накрая си сядат на гъза, теглят една майна на всичко и влизат в синхрон с биологичния си часовник.
Да, но не и Марто Ланеца, когото кризата на средната възраст в комбинация с финансовата, го отвяха като бързия влак Свищов-Горна Оряховица от осми коловоз и направо изтрещя. Както се казва, изплиска легена щом усети наближаващата цифра петдесет.
Като един истински заклет ерген, Ланеца е класика в жанра и е живата легенда от славните времена на софийската Магура. Въртеше далавери със злато от Турция и модни парцалки от Югославия, които разпродаваше директно от багажника на колата. Той беше първият, който приспособи скоростния лост за кантар и везна при мерене на златото. Парите го обичаха, приятелите му завиждаха а жените направо го разглезиха, защото знаеше че е красавец и винаги се изтупваше като един кисел гъзар. За капак на всичко, след реституцията му върнаха цели три магазина точно на ул.Витошка и една кооперация в кв.Борово. Марто стана рентиер, видя се с много пари и спря всякакви далавери, удряйки го на околосветски пътешествия, купони и разврат. Изобилието на женска плът не го изкуши нито веднъж да се ожени, а предпазливостта му го направи мнителен до маниакалност.
Той беше главният герой за който писах миналата година в „De Puta Madre” и с който се засичам сега, година по-късно на барчето на плажа. Докато чакам бармана за два джина с тоник, забелязвам че една руса кратуна ми се хили от другата страна, но го познах чак като си смъкна черните цайси:
- Марто, това ти ли си бе?!
Той е, разбира се. Малко нашишкавял, с бронзов тен, боядисал белите коси в скандинавско русо и ослепителна метало-керамична усмивка. Още с идването му от моята страна, ме лъхва миризмата на някакъв скъп дезодорант, което значи че още не е влизал във водата.
- Копеленце-е, гепих ли те най-после! Какво правиш бе, сам ли си тука, с кой си? – започва Марто и пак си слага очилата – Аз съм тук от началото на сезона и ще съм по морето до септември. Сега сме с едни авери в Гранда, но се местим през седмица.
- Жени носиш ли си, или хвърляш срекме тука на плажа като едно време?
- Аа-а, ти не знаеш защото не сме се виждали, ама аз бях с една близо шест месеца. Такъв рекорд не съм правил още ехее-е от времето на Катя манекенката като бяхме гаджета. Сега пак съм соло.
- Да не е оная от Ялта, с Маздата?
- Коя бе?! Глупости! Тая замина някъде в чужбина да си бие катерицата. А ти, копеленце такова, как можа да ми изтипосаш схемата в сайта ти бе? Един приятел го прочел и ми каза веднага. Ако беше ми написал истинското име, щях да ти скъсам зелката!
- Никога не слагам истински имена бе пич, ама историята и схемата си беше култова.
- Така е! – съгласява се веднага Марто – Що народ ги отворих на иширети, ама те си мислят че с един номер могат да минават цял живот. Не става братче, трябват все по-нови методи за оцеляване, защото и жените не са ония мрени от едно време. Нахитрели са като хиени и не вирват краката за черните ти очи.
- Като те гледам какъв тунинг си си хвърлил, съмнявам се да си останал на сухо!
- Така е, ама времето си минава копеле! Вече не ми се занимава като едно време да ги влача по една седмица насам-натам и да не знам дали ще ми пусне. Вече ги проверявам на място в колата с джиесема.
- Как с джиесема бе, човек? Да не ти е скенер?
- Много лесно, след малко ще ти дам да чуеш едни от миналата вечер ако не съм ги изтрил! – продължава Марто и започва да рови нещо в телефона си – А, ето ги! Слушай сега да ти разправям:
Оная вечер ходихме с един авер на лов до Златните, защото тук са само чужденци и за нищо не стават. Колегата понеже не знае как да говори, се наложи аз да се развъртя за двамата и забърсах едни наточени курвета от Люлин. Като ми видяха БМВ-то, скочиха сами вътре през прозорците. Хайде в тая кръчма първо че били гладни, хайде после в тоя клуб че еди коя си щяла да пее на живо, дай сега да дръпнеме по две линии за отскок, а аз само въртя геврека като разводач. По едно време, взех да ги усещам че искат да се измъкнат и на едно място спирам и им казвам да ни изчакат за десет минути в колата. Дръпвам го моя баламурник и преди да изляза си пускам джиесема включен на запис под седалката. Ходихме да изпиеме по една бира без да ни видят в най-близкия хотел и се връщаме. Кучките седят вътре, а аз си вадя телефона и го преслушвам отвън на капака. Ето, дръж да чуеш какво си говорят след втората минута:
„...Албено ма, тия ще искат да ни водят някъде да ни чукат. Какво ще правиме?
- Де да знам какво? Мене тоя шофьора нещо ме загражда, ама не ме кефи. Ти ако си навита на някой от двамата, аз нещо не си падам...
- Ти луда ли си, ма? Не го ли скиваш тоя дъртия, че прилича на Гаргамел (кикот)...А па тоя с него е ебати кухия ръб!
- Давай тогава да се спасяваме, че става късно и ще имаме проблеми. Сега като дойдат, ще искаме да пиеме кафе някъде преди да тръгнат да ни водят в хотела и ще звънна от тоалетната на Дечо да дойде да ни прибере. Ще ми играе гадже за пред тия, а и съм го ебала вече и не ми пука...(смях)
- Опа-а, сменяй темата че тия се връщат...”
Записът приключва и му връщам телефона. Марто Ланеца ме чака да кажа нещо, но и аз не знам какво да бъде. Като вижда че нищо не казвам, заключението го прави сам:
- Това е положението! Ще ти почука на вратата и на тебе някой ден...
- Това мога ли да го разкажа?
- Можеш, ама как ще ме кръстиш?
- Ще ти запазя само Ланеца...Барман, дай още два джина с тоник, че тези ги изпих!
Това е кризата на средната възраст, която при всеки идва в различно време, различна клинична картина и с различна доза лудост.

Само две седмици са необходими на човек да напусне София, за да я види с други очи щом се завърне обратно. Изглежда запустяла, мръсна, употребена и зарязана. Така ще е до октомври, когато всички ще се стягат за навлизане в епицентъра на рецесията в началото на новия политически сезон. Още сутринта, след направата на първото кафе пуснах телевизора да гледам Парламента и да чуя първите изказвания. Този спектакъл е веднъж на четири години и до голяма степен е определящ за температурата в политиката през следващото му 41-во издание. Другарят Пантев откри шоуто като временен председател с библейски думи на мъдрец, търсещ хармония и добруване в един бардак, където 240 члена от пет враждуващи банди само чакат удрянето на първия звънец, за да започнат да си разчистват сметките. Довчерашните самодоволни босове на двете оцелели групировки от Тройната коалиция, седнаха на столовете на опозицията, точно до празните седалки на детронираните им жълти ортаци. Гледат уморено, невярващо и в известна степен – уплашено, защото всички знаят какво предстои и какво се очаква да се случи с тях.
Сам по себе си, моментът е уникален с възможността си за пръв път да бъде потърсена отговорност за извършени престъпления от хора, политици и партии които до вчера се считаха за незаменими и недосегаеми. Да бъде потърсено възмездие, което да върне доверието на една отчаяна и уморена от лъжливи месии нация в институциите, законността и държавата като понятие.
Първи се изказаха Герберите, които под зоркото наблюдение на новия Дон, сеирджиите-журналисти и гузния Президент, дадоха да се разбере че промяна в намеренията няма да има, нито ще има амнистрия, нито ще има компромиси. Най-многобройната групировка е заредена и с най-големи очаквания, макар че изглежда най-пъстра от към кадри които надали си дават ясна сметка, какви Авгиеви обори имат тепърва да изриват.
Серията от пораженческите изказвания започнаха със Станишев, който едва ли убеди някого с приказките си след като самият той е наясно, че ги чака чистене и съдене по всички нива заедно с ортаците от ДПС.
За пръв път в залата се появи и Доган, но с толкова ошмулен и мълчалив като мумия вид, че нямаше нужда изобщо да се изказва. Вместо него, локумите ги разтегна дежурния Местан, който обърка значението на думите реваншизъм с патриотизъм и феодалното мракобесие със възмездие. Пет пъти повтори бройката на уж набъбналата им членска маса, но не каза нищо за фалшивите разрешителни на ксерокс, за автобусите и страха, довели до този фалшив резултат.
На Сидеров естествено, не му издържаха нервите след прежде говорившия и гръмна най-голямата и най-запомняща се бомба в този първи парламентарен ден. Тегли една майна на другаря Пантев за мазния тон, тегли една майна на Георги Седефчов Първанов и подкара Догановата шайка по домова книга, заедно със Станишев и компания. Общо взето, след неговото изказване стана ясно на всички, че в пленарната зала тепърва ще бъде много горещо и че ще хвърчат глави, пера и перушина!
За радост на част от избирателите, сините са отново на дневен ред, макар че всички искаха да чуят опитния ветеран Костов, вместо неговия амбициозен и искрено предан на идеята ученик. Сама по себе си, Синята коалиция сякаш е вътре само от сантиментите и желанието за възраждане на седесарството като един син спомен който носи в себе си промяната, но който без съюз с герберите ще си остане химера.
Яне довърши последните акорди с които се оформиха двата големи враждуващи Клана в Парламента, но като последен в редицата само повтори вече казани неща. За неговата малка група остава неясен политическият хибрид като модел, но стана ясно че и те са с големите победители срещу общия враг.
Стартът е даден, звънецът е ударен! Очакват се първите сблъсъци и големи публични скандали, като първата пушка гръмна ефективната присъда на Фидел Беев. Отгърмя и министъра уличен за купуване на гласове. Все още не са започнали да работят купените вестници и двете телевизии от ДПС, макар че вестник „Труд” започна да сервилничи на Доган чрез платената му любовница Валерия Велева. Ще има доста издънки и провокации в Родопите, където тепърва предстои ваденето на кокала от устите на чужди фирми и местни ДПС–феодали. Ще има сеч по всички нива и опити за саботажи, защото никой не очаква от никого да предаде заграбеното и властта без бой.
Ние българите очакваме много неща, в собствената си страна, в собствената си държава. За 20 години, това е третото голямо събуждане което променя хода на историята след изборите през 89-та и 97-ма. Този шанс е уникален и може би идва в последния момент преди нещата да са станали необратими. Онези които си заминаха с автобусите, смятат че ще дойдат пак след четири години, защото им е обещано част от държавата и икономиката да стане чужд вилает. Ако всичко което чух днес се изпълни, след четири години червения и ДПС-електорат ще намалеят както по естествен път, така и заради прекъсване на хранителната им верига. Автобусите също ще спрат да влизат, защото за затворници никой няма смисъл да гласува.
Аз гласувах за ГЕРБ и считам моята част за изпълнена! Сега отивам на шезлонга на терасата, защото политиката (за сега) не е моя работа....

Искам да ви кажа нещо: Установих, че едно от най-мощните средства за изпиване на мозъка на масите, е шибаната политика. Хората биват засипвани ежедневно и по всички възможни начини с негативни новини от всевъзможен характер. Те бавно изсмукват центъра на вниманието и човек без да се усети, вече живее с чужди амбиции и чужди обещания за някаква промяна. Политиката е заразна и вече е на път да се превърне в новата страст и опит за печелене на лесни пари след изтичащата декада на телевизионния бум от началото на новия век. Сега вече няма да бъде модерно да се занимаваш с телевизионни предавания, а да бъдеш член на някоя партия. Първите известни муцуни вече гръмнаха първата пушка на новата мода, подстригаха косите, намъкнаха костюмите и заеха сериозни пози и физиономии. За сега са в бекграунда, но съвсем скоро ще видим една нова вълна на смяна на професионалното поприще сред много познати имена, които ще разчитат на нашата добронамереност и късата ни памет.
Тъй като аз съм остро алергичен към политиката в българският й вариант и твърде лесно паля фитила, реших още миналия месец юни да напусна софийската зона като една от най-натоварените с подобна негативна емоция. Дилемата беше проста: Или да остана в София, да продължа да гледам, чета и слушам простотии, до момента в който не изпуша, не взема снайпера „Драгунов” и не отида до сараите в Бояна на лов за Дръндарския циганин. Това е един изключително вреден политически дивеч, който за около 20 години се е размножил основно в южната част на страната.
Втората част от дилемата беше, да отида на морето, да гласувам във Варна и да се отдам на слънце и вода до пълно психическо изчистване. Избрах второто като най-разумно и ето ме, пращам ви честитката от една зона, в която никой не говори за политика, около теб са само чужденци, няма чалга и няма цървули. Не мислиш и за пари, защото всичко от което имаш нужда, е една хавлия на задника и гривна от хотела на китката, с която можеш да консумираш и ползваш всичко което поискаш.
Разбира се, няма пълно щастие защото сутрин битката за шезлонги започва още по първи петли, когато ранобудни немкини и рускини минават да разхвърлят хавлии на най-добрите позиции. Другото беше проливният дъжд, който още първия ден застана като един черен облак точно над чадъра ми. Когато се изправих, имах чувството че съм до кръста в него! Целия плаж се изнесохме в близкото външно барче, цялото в бели чаршафи, което ни събра като в монголска палатка. Ако си мислите, че най-силният порой е бил в София, дълбоко се лъжете! Второто пришествие беше при нас на морето! Чаршафосания таван се огъна от събраната вода и след малко в шатрата заваля като навън. Малко преди да дойде паниката сред чужденците, барманчето направи най-гениалния ход: Пусна някакво много яко техно на макс и започна да раздава уискита, менти и джинове с тоник. Поръчвахме си ги малки, но докато ги вземем ставаха големи от течащата вода над главите ни. Техно парти с гръмотевици – мисля, че по-добро начало от това, здраве му кажи! След един час изгря слънце и така е до сега. Дано да бъде така още поне 10 дни, защото мисля да се прибера към средата на месеца. 
Това е, което исках да ви кажа. Гласувайте и се спасявайте към морето! Тук чехкините и рускините лежат на шезлонгите и се пекат ей в такива пози, така че не ме питайте нищо повече! 
Ще се чуем скоро, а сега отивам да гласувам и се връщам бързо в зоната, където гривната на китката предлага забавления, по-ценни даже и от интернет:)