Абитуриентските балове свършиха, а последният го засякох в центъра на София, на жълтите павета пред Парламента, точно пред входа на "Радисън". Забелязахте ли, какъв беше звукът на Балове 2009? Ако не сте, ето ви 0:30сек видео от джиесема ми. Такъв беше навсякъде! Поп-музика? Не-е.. Ар Енд Би, нещо?...Цъ! Техно, хаус?..Бегай па ти бе! Рок?..Абе,луд ли си?!
Дзурли!Кларинети!Яко фьешън!Свирки!Тупани!Силиконови цици!Потни цигани!Шмъркани акнета!Ес класи! Акордеони!Мандолини!Тарамбуки! Селски тарикати!Кючеци!Гюбеци!Тресня!Целулит!Удри!Върти!А-така!Дай,дай!Аре са пОвтори: 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12...Йее-еа-а-Айде маале, тъндърляка чики-та, тъндърляка чики-та...
Чужденците отстрани, не смеят нито да излязат, нито да влязат в хотела, зарязали са куфарите и снимат с камерите на поразия.
Аз що съм там? Там е срещата ми с Кристина Димитрова и Орлин Горанов, с които трябваше да пътуваме за Пазарджик на първия рожден ден на "Grand Casino" и на откриването на залата в Стара Загора. Когато излязоха от фоайето на хотела, никой не ги позна. Това е положението. За днес, това е всичко което имах да ви кажа.

Новият доклад на „Амнести интернешънъл” за ситуацията в България, отново е пълен със забележки и констатации, които като цяло свеждат нашите проблеми до четири основни корекции: 1) Корупцията и престъпността 2) Злоупотребите с европейските фондове 3) Правата на малцинствата и 4) Лошото отношение към гейовете и лесбийките.
В доклада се казва, че малцинствата са дискриминирани от служителите на публичната администрация, както и от частни лица. Ставало дума за отказ на достъп до жилища, до публични услуги, за проблеми в сферата на образованието и здравеопазването.
Ако първите две точки са почти неспасяеми, то последните две биха могли да се коригират с няколко съвсем незначителни промени, които да доведат до пълна удовлетвореност въпросната международна правозащитна организация:

1. Всички цигани да получават дипломи за средно образование и шофьорски книжки щом навършат 12 годишна възраст, независимо че никога не са ходили на курсове и на училище. Дори и по времето на Тодор Живков, когато образованието беше напълно безплатно и те пак не искаха да учат.
2. Да им бъдат подсигурявани безплатни жилища, като грижата за всички режийни разходи да бъдат разпределени между най-близко живеещите български домакинства.
3. Всички лекарски прегледи да им бъдат напълно безплатни, но да им се плащат здравни осигуровки, а при всеки изваден зъб да им се дава някой лев на ръка за причинените страдания.
4. Да получават социални помощи в размер на една средна работна заплата, а тези които евентуално пожелаят да се хванат на работа, надницата да е минимум 100 лева на ден.
5. Да имат безплатен достъп до кина, транспорт, частни домове, супермаркети и магазини, като всичко което си харесат вътре да им бъде предоставяно без възражения.
6. Органите на реда заедно с гражданите, да им оказват съдействие и помощ при извозването на медни кабели, канализационни капаци, дърва от парковете, бронзови паметници, жици, релси и други железа.
7. Да се провеждат конкурси с наддаване между партиите за цена на бюлетината на всеки глас от малцинствата, като всеки техен вот да се брои по две.
8. ДПС да стане ръководна партия, а лидерът Ахмед Доган да стане несменяем президент.
9. Националният празник да бъде променен, а паметникът на Левски заедно с всички останали в цялата страна, да бъдат демонтирани и преместени в покрайнините за да не дразнят и да не будят национални чувства в гражданството.
10. Да се плащат ежегодни компенсации на всички с арабски имена, заради проведения Възродителен процес от БКП, независимо че партията не съществува, че са минали повече от 20 години и че всички имена са възстановени.
11. Имената на атентаторите от гара Буново, Пловдив, Сливен и Варна при който загинаха майки и деца, да станат национални герои и да им се вдигнат освен чешми и паметници.
12. Да се премахне забраната за забрадките, а българският език да отпадне като официален за страната.
13. Всички вестници и телевизии да въведат субтитри и дублажи, или да сменят езика в превода.
14. Църквите да разкачат камбаните, за да не дразнят малцинствата, а поповете да махнат кръстовете, да се подстрижат, обръснат и приведат в прилежен външен вид.
15. Всеки шест месеца, задължително да се провеждат гей-паради в цялата страна, като в дните на провеждането всички медии да пропагандират за масово и всенародно участие.
16. На всички билбордове, печатни и телевизионни реклами да бъдат сменени женските гърди с мъжки задници. Да се заклейми целувката и секса между мъж и жена като дискриминационни, като за целта се въведе в учебната програма лекция - каква гордост и преимущество е в днешно време да бъдеш лесбийка или педераст.
17. Да се разрешат браковете между лесбийките и педерасите, но само при условие че вземат за отглеждане поне едно дете, на което да покажат "правилния път в живота".
18. При всяко нарушение на горните точки от страна на някой българин, или евентуално несъгласие, той следва да бъде съден в Страсбург по бързата процедура. Да му се наложи задължително парично обезщетение и конфискация на имуществото в полза на потърпевшото малцинство.

Дали от високите температури или от последствията от кризата, но народа взе да дава на късо по всички флангове. Вече няма защитени територии, където да избягаш на спокойствие без да чуеш или видиш нещо в негативен план. Малко преди изборите, по върховете цари пълна анархия и всички са заети с крадене и компроматни войни, създавайки чувството за последната битка преди Армагедон. Вече никой не се крие от никого и никой няма страх от нищо! Новините бълват ежедневната порция голи факти от безпомощната ни държава, а престъпността свали мизата за обир до пенсионерските десет лева на улично ниво. Там, на улицата където са обикновените хора, държавата я няма никаква. Там всеки се оправя кой както намери за добре, като принципът за справедливост е в зависимост от калибъра, размера на портфейла или обиколката на бицепсите в краен случай. Фалират магазини, поголовна сеч и съкращения, апартаменти на длъжници са за продан всеки ден. Стърчат недостроени и зарязани сгради на теглили първо кредити, а след това и куршума си предприемачи. Изчезват деца и хора, а полицията го обявява за поредния процъфтяващ бизнес. В тази микробна среда от липсата на ред и законност по тези земи, покрай свинския грип и всички други свинщини, изплува на улицата позатихналата нетърпимост и агресия между хората като ответна реакция. Тя плъзна по градове и села, квартали и паланки, влезе в домовете през вратите, мониторите на телевизорите, зарази форумите и дори цялото интернет пространство. Като се започне от пиянските кланета пред нощните клубове, минеш през вечната дремеща непоносимост между българи, цигани и турци, селяни и граждани и стигнеш до изцепките на политиците, които обикновено първи му палят фитила преди избори. Винаги съм смятал, че толерантността е двупосочен процес в който ако няма ответност и равни отговорности – бързо се трансформира в нетолерантност. Да игнорираш някого само заради цвета на кожата, произхода или религията, си е чист расизъм, но ако го игнорираш защото е социален паразит или отявлен фанатик – това е чиста гражданска позиция. Въпреки това, се намериха хора които решиха че тази позиция не е най-добрия начин. Под формата на лично мнение или обществена гласност, започнаха да се извиняват на разни хора и групи към които е проявена, както и за събития със задна дата без да си дават сметка, че това води до фалшивото чувство на двоен стандарт и безнаказаност. Извиненията редом с обществената пасивност, се приеха като знак, че това което се случва е нормално и мнозинството спира да бъде коректив във собствената си държава и националната си идентичност. Според тях, аз може би съм твърде краен и не съм прав. За това, в името на виртуалния мир, съвсем по библейски реших 20 пъти да се извиня:
1. Извинявайте, че не съм съгласен да има конкурси за детски градини, защото смятам че всички деца в тази държава имат право да не ги делят по никакъв признак. Поне докато са още малки.
2. Извинявайте, че исках да знам с чии пари и защо една етническа партия изкупува в последния момент преди изборите така яростно вестници и телевизии.
3. Извинявайте, че се подразних от това баба ми да дупчи билет в градския транспорт по задължение, а за циганите дето й тарашат чантата, да има вътрешно нареждане в ДГТ да не ги закачат щом ги хванат че са гратис.
4. Извинявайте, че като прочетох поредната изцепка на Доган че можел да промени историята на България ако искал, съжалих че не го срещнах като бях войник за да променя аз историята с един изстрел.
5. Извинявайте, че нямам грам респект на ченгетата които виждам всяка вечер как прибират парсата от проститутките и си пият кафето на денонощния с кварталните дилъри.
6. Извинявайте, че се чувствам отвратен от лакомията на изкукуригалия Цар, който върти далавери с изсичането на върнатите му гори, а като говори ни трябват субтитри.
7. Извинявайте, че не разбирам защо и до кога в Министерството на земеделието документи ще продължават да се пишат на турски.
8. Извинявайте, че не гледам тъпата ни телевизия и не пускам есемеси за малоумните ни предавания.
9. Извинявайте, че няма да си направя застраховка против отвличане, а ще си купя пистолет.
10. Извинявайте, че искам да доживея да видя поне един престъпен бос вкаран в затвора, който да не е смъртно болен и да не е в отпуска всяка събота и неделя в чалга кръчмите.
11. Извинявайте, че ме е срам когато в новините от чужбина на всички мургави престъпници казват че са българи.
12. Извинявайте, че имах наглостта да питам защо цял квартал плащаме тока на съседния катун, който е с повече жители сигурно от самия квартал.
13. Извинявайте, че искам в града ми да има повече паркове които вие наричате трънаци, от колкото празни бизнес сгради и тротоари превърнати в паркинги, през които не може да мине нито детска нито инвалидна количка.
14. Извинявайте, че когато се наложи, вместо да броя на ум до десет, предпочитам десет плюс един в цевта като по-добра алтернатива.
15. Извинявайте, че не прослушах чалга и не тръгнах да се чекна по маси, да щракам с пръсти и да хвърлям салфетки.
16. Извинявайте, че все по-малко вярвам в ефекта на някаква криворазбрана интеграция и все повече вярвам в лечебния ефект на закона на тоягата.
17. Извинявайте, че взе да ми писва, зад всеки социален урод да застават една гора активисти от всевъзможни правозащитни организации и партии, които да обявяват всяка забрана или потърсено възмездие за расизъм.
18. Извинявайте, че вместо и аз да си вдигна чукалата заедно с 1 милион напуснали завинаги българи, останах да ви се пречкам в завладяването на страната ми.
19. Извинявайте, че и този път ще гласувам против вас, независимо от бройката тави с кебапчета по махалите и бройката рейсове които ще ни пресекат границата.
20. Съжалявам, ама да ви еба майката на всичките!....Без извинение!

На 29 Май,2009 г. единственият по рода си ежедневник “Нощен Труд” ще ни каже сбогом. Нямам представа, дали виновник е световната криза или интернет, проблемите с разпространението или локалната зона на влияние в столицата – но определено, този вестник ще ми липсва! В продължение на 16 години, той беше единственият който се бореше да имаме уникални снимки и текст от всичко което се случва по нощните улици, показвайки красивото и скандалното, грозното и смешното с една удивителна иронична насмешка. Неговите репортери бяха първи на мястото на всяко събитие, даже преди полицията и линейката, телевизията и камерите . Някои не харесаха вестника обвинявайки го в бруталност, други започнаха да водят срещу него дела, но всички до един загубиха. В крайна сметка, никой не оспори факта, че “Нощен Труд” е огледало на живота в който живеем – без грим, без цензура, без коментар. На неговите страници можеше да се видят снимки на всички лъскави и ъндърграунд персони в най-неочаквани ситуации и конфузни моменти. Вадеха се на показ безочливи корупционни сделки, отвратителни престъпления и десетки фрапиращи случки от тъмната половина на деня. Нощният весник никога не пожълтя, запазвайки тежестта на първа инстанция, с проверени източници и задължителен, автентичен снимков материал. Едва ли има друг български вестник, който да е бил по-краден от другите медии, колкото “Нощен Труд”. Едва ли има друга медия, в която екипът да работи толкова професионално и самоотвержено – както репортерите на “Нощен Труд”.
Някъде в началото на 2003-та, в ателието ми се роди идеята за телевизионния проект “Лунатици” съвместно с вестника. Купувах го всеки ден, години наред и вече знаех какво можеше да стане, ако се превърне в истински телевизионен таблоид, всяка вечер след 23:00 часа. Всички горещи събития, заснети с камера без обработка и монтаж. Красивото и грозното лице на нощния град като микс от информация без ретуш. Обратна връзка със зрителите, изпращане на любителски снимки и видео от телефони, рубрики и прочие.
Пръв го прочете и ми стисна ръката главния редактор г-н Шумналиев. Един от най-ерудираните мъже с които съм се запознавал през живота си. За да ми избистри концепцията, ме накара да дам едно съвместно дежурство с репортерите, от което ми се изправи косата, какво се случва в големия град докато всички пръхтят по креватите! Докато пътувахме в репортерската кола, Пепа ми зададе въпроса:
“ Знаеш ли в какъв ред ще отразяваме? Първо отиваме да снимаме едно масово меле в дискотека “Червило”, защото ще свърши най-бързо. После отиваме при един застрелян в Люлин, защото след огледа ще го вдигнат. Има един голям пожар в едни складове, но тях ще ги загасят по-бавно и ще успеем. Накрая сме на партито в “Ялта” защото там ще продължи най-до късно. Така ще имаме снимки от всички събития. Объркаш ли реда – ще изпуснеш поне две, или всичките!”
С проектът се захвана Маги Халваджиян, с който отидохме първо в БТВ. На срещата бяха шефката на новините Люба Ризова и тогавашната шефка Светлана Василева. Разговорът тръгна много трудно, до момента в който не чух:
“Ама, вие защо си мислите че има някой буден след 23:00часа? Кой гледа телевизия по това време? Такъв проект за Нощен блок е пълен абсурд!”
“Госпожо Василева, пълен абсурд е човек който разсъждава по този недалновиден начин, да е шеф на национална телевизия!” – След което си взех проекта и си тръгнах.
Още същата нощ вдигнах от сън Драго Драганов да ми даде телефони за връзка с БНТ. Предстоеше конкурс за нови предавания и пуснах “Лунатици” в последния момент. Отговорът дойде след няколко дни: “Проектът е хубав, но ние вече си имаме “Полет в нощта”.
След това, на ред дойде Нова ТВ, където никой не каза нищо конкретно, но копието от концепцията на “Лунатици” потъна в чекмеджетата им. Няколко седмици по-късно, репортери на Нова ТВ започнаха съвсем "изненадващо" да обикалят с репортерите на “Нощен Труд”, но след това вестникът се усети и ги изгониха.
Имах чувството, че никой не мислеше в посоката в която аз мисля. Смятах, че времето на печатната преса е преброено и всичко ще бъде погълнато от интернет. Телевизиите се плашеха от авторски и нови идеи, които не са вече вървели и видяни по чужди телевизии. Продуцентите крадяха формати или ги купуваха само ако носят пари. На никой не му пукаше какво иска да гледа драгия зрител, нито какво би му харесало. Зрителят е дойна крава, от която се очакваше само да пуска есемеси и да гледа само каквото решат една шепа алчни задници.
Малко преди да стартира ТВ2, с г-н Шумналиев направихме последен опит. До тогава, “Лунатици” беше клониран и ошушкан с рубрики и идеи в няколко различни предавания. С концепцията бяха запознати всички възможни продуцентски екипи и национални телевизии, които си взимаха което парче им хареса. В ТВ2, шефът Огнян Димов каза че не искал повече да плащат пари за скъпи изгъзици, визирайки Шоуто на Азис и докато разберем какво е искал да каже – ги продадоха и тях барабар с декорите и чистачката!
Сянката от закриване на вестник “Нощен Труд” надвисна още преди повече от година, когато шефовете се размрънкали че дават много пари за 16 страници. Екипът се сви, но оцеля във водовъртежа от жълти издания и все по-свиващия се пазар на печатните заглавия. Спасителният телевизионен кораб, който можеше да вземе на буксир единствения нощен екземпляр – отплува без дори да осъзнае какво пропуска, съблазнен от безбрежието на ефира и апетитните левчета от реклами и есемеси. В цялата тази нашенска действителност, оцеляха купените от Ирена Кръстева постни вестничета с парите на ДПС. Оцеляха и жълтите издания, заедно с послушните медии. Дните и на тях са преброени, но като за последно умиращите в политиката наливат пари в медии които да ги хвалят, преди независимия интернет да ги погълне всичките.
Прилепите на “Нощен Труд” определено ще ми липсват! С еженощната си хроника и с безапелационната си журналистика във стил Риалити. Идват избори, а малко преди битката с триглавата ламя, ние читателите изгубихме един от най-големите й врагове!

Нощем, дългия път обратно към София след някое участие, винаги има терапевтичен ефект. Пасажерите в буса започват да стават все по-откровени, а темите прескачат от една в друга, като винаги минават през работата, актуалните клюки и свършват със секса. Малко преди табелата на София – всички си знаят кътните зъби, кой коя поза обича и на коя кога й идва мензиса. Аз съм седнал до шофьора, а зад мен са певицата с четиримата музиканти и момичето от кетъринга. Предвидливо съм си взел слушалките за джиесема, защото ни чакат часове път, а почти всички искат да слушат радио „Веселина” или всяко друго което хванат по пътя и пуска чалга. Не стига, че цяла вечер се разчекнаха – сега и в колата! Я, да видя какво имам в телефона: Папка с рок парчета, една с техно миксове на Джон Криймър и една с новия албум на Депеш Мод който все нямам време да чуя.

Профили–Хендсфрий– Медия плейър– Избор– DM Sounds Of The Universe (2009) - Плей. Първото парче „In Chains” нещо не ме грабва, но тамън влизам в следващото „ Hole To Feed”, когато някой ме бутва по рамото. Стоп на всичко, обръщам се – момичето от кетъринга:
- Ти май, пак нищо не яде тази вечер? Опита ли ми поне хапките със скаридите?
- Нищо не опитах! То, от тия скакалци може ли нещо да оцелее до края? – отговарям, като тръгвам пак да си слагам слушалките, но тя продължава и се отказвам.
- Каквото и да направя, колкото и блюда да приготвя – всичко опустошават! Тази вечер оцеля само фонтана с течен шоколад, ама се бяха омазали до под мишниците. Изядоха и цветчетата от украсата по чиниите.
Знам, как да не знам. Имаше няколко зелки увити със станиол, в които се набучват кюфтенца като хапки с едни пластмасови сабички. Оплюскаха ги за отрицателно време, накрая обелиха станиола и изядоха и зелките. Сабичките и тях ги взеха накрая, да си чистят зъбите!
- Ние хапнахме малко в съблекалнята – включват се музикантите – Крупиетата ходиха да купуват франзели и нарязани колбаси за допълнително.
Е, това не съм го видял, но знам че на всички комарджии им се отваря страшен апетит по време на партита. Във всяка зала щом играеш - консумацията е безплатна. Така или иначе, казиното приятели няма, защото всички идват с едничката мисъл да го оберат! Има една порода комарджии, които влизат с 20 лева, цъкат на 10 стотинки, но искат да им се донесе за пиене Джони Уокър черен етикет, Ред Бул и нещо за ядене. Смятат, че като са се набутали с „толкова много пари” – поне да ядат и пият за да не са вътре съвсем. Крупиетата веднага им донасят на такива тарикати един български Савой и чаша българско енерджи и ония го омитат с констатацията: „ Е, тва Джонито си е друго нещо! Сипи още едно и донеси малко цигари насипно в една чашка! Какви са? Вайсрой?! Ее-е, немате ли Давидов нещо, Парламент....Не? Нищо, пак донеси..! ”

- Аз ви предлагам, на първото OMV или Shell да спрем за кафета и сандвичи! На Петрол няма смисъл, защото там има само вафли, а кафето е от машина с монети!
Предложението ми се приема от всички и тръгвам отново да слагам слушалките, когато разговорът между музикантите и певицата влиза директно в темата „Секс” и всички наостряме уши:
- Бе, стига сте ме питали, няма да ви казвам нищо! – хили се певицата, но колегите й не я оставят на мира:
- Кажи, де! Тука сме само наши хора...Верно ли не му стана патката?
- Ми притесни се момчето, баща ми му изкара акъла. Как да му стане? Точно излизал от банята в тъмното, лампата в коридора се светва и Сашко чисто гол, очи в очи с баща ми който се събудил да пикае.
- Ми, ти що го водиш у вас ма, луда ли си?! Аз така сестра ми един път я сбарах в нейната стая. Баща ми вика, ходи да видиш какво става в стаята на сестра ти, че чувам вика някакви пъшкания, а ми е неудобно аз да влизам. Отивам аз, почуквам, отварям, а тя дръпнала завивката през глава. Сама ли си ма викам, сестра ми? Тя – да бе, с кой да съм, а от долу стърчат едни неизчегъртани черни пети, едни лопати 45-ти номер, едни нокти ви казвам, ако му ги изрежа, ще имам перца за бас-китарата. Сестрата така беше дръпнала юргана, че го беше отвила ебльото до колената. Скатах я, че дъртия щеше да го очисти с пушката..

- Хайдее, OMV! – прекъсва серията певицата – Казвайте какво искате, аз черпя!
- Що па да ни черпиш? Да не е станала работата със Сашето, а?
- Стана. Баща ми го държа до сутринта в кухнята и са пили като смокове. След два-три месеца ще ми свирите безплатно!
Трийсет минути по-късно, бусът ухае на кафе и бутер-банички. Радиото мълчи от към сигнал в моя полза, но между покупките изваждат и най-новия диск със фолк хитове. За мой ужас бусът има CD, шофьорът ме поглежда гузно и го пуска в процепа, който лакомо го глътва. Нямам друг избор, освен отново:
Профили–Хендсфрий– Медия плейър– Избор– DM Sounds Of The Universe (2009) - Плей.

„От кога не съм се връщал, в този град и в тази къща..”
Знаех, че ми предстои откриване на казино в гр.Кърджали и го чаках този момент с много смесени чувства. Всеки мъж който е бил войник знае за какво точно става дума, а останалите могат спокойно да го прескочат този пост, освен ако не са прочели разказите ми за Вътрешни войски и Възродителния процес в „Soldgier Of Fortune” ( Part 2 : Part 3 )
Още с влизането в града започнах да връщам лентата, защото всеки хълм и всяка улица започна да изважда спомени и случки от съзнанието ми. Бяха ни предупредили, че месните полицаи като видят кола със софийска регистрация - направо се хвърляли с палките пред гумите, но нищо такова не се случва. Навсякъде има нови магазини, градинки и нови кооперации. Противно на очакваното – никой не ходи със шалвари, а по улиците се разхождат момичета на тумби. Надписите са на български език. Ето го и центъра, ето го и бившото кино, в което като войник гледах за пръв път „ Флашданс”(1) Вече не е кино, а нещо като мини-мол, а в съседство е бившия видео-клуб. Сега е някакъв бар, със столчета и маси отпред, за който казват че го стопанисвал местния Ерджан Рашид Роко, но на него отдавна му били взели всичко. От другата страна на кръстовището е най-голямата ми изненада: Бившата сладкарница"България", в която редовно ходех по време на караул при дядо Мехмед на баклава и кафе на пясък, е ....въпросното казино!(2)
До началото на програмата имаме още около час време, хората се събират, а мен не ме свърта и решавам да видя и старото ми поделение 72350. Тръгваме с колата на Дечко, който е роден в Кърджали, има хубав бизнес, красива жена и дете. Като истински гид, започва да ми отговаря на въпросите какво се случило с това и онова по пътя. В града цари спокойствие и синхрон, престъпления практически нямало. Коритото на река Арда се укрепва с машини, а двата моста които помнят големите наводнения са в перфектен вид. Няма фалирали строители, нито закъсали чак толкова фирми. Пред автогарата, на мястото на едновремешните транспаранти с лика на другаря Тодор Живков, днес има метална скулптура от сглобени тръби като решетка. Някакъв взел за тази конструкция 300 хиляди евро от общината и кмета. Не питам какъв е, защото е повече от ясно! След около километър нагоре по хълма, в дясно изниква завод „Орфей” в който се шиеха навремето най-хубавите анцузи Найк на Балканите.

Завиваме в ляво и ..ето я черешката от тортата на спомените!(3) Бившото ми поделение на Вътрешни Войски 72350. По-точно, това е блокът в дясно а този в ляво беше на шивачките от завод „Орфей”, с които ни делеше една солидна, но безпомощна от набезите ни ограда. На мястото на паркинга там горе, беше плаца а асфалтовата пътека отпред, беше тази по която минах през портала за последен път с цивилни дрехи и каишката на загиналия ми Бим. Блокът вече е цивилен и с остъклени балкони, а хората вътре едва ли знаят какво помнят стените и помещенията в които спят. Ето го там и „моят” балкон на третия етаж, от който даже и снимки имам. (4)
Единственият белег който ми направи най-силно впечатление за времето което е минало, бяха израстналите дървета там горе на мястото на плаца. Това са 23 годишни дървета и 23 годишни момичета ей там долу в дясно, които клечат и хабер си нямат за какво става дума. Започват да ми се въртят разни луди идеи и да пресмятам за колко време мога да отида и до Джебел и за колко време могат да се вземат 50км до Крумовград (SOF Part 1), но телефонът ми иззвънява и ме изважда от филма:
-"Къде си, балерините дойдоха вече, всички са тук – тебе те няма?
-В поделението ми, ей сега се връщам!
-Кво поделение бе, в осем трябва да започваме?
-Дълга история, идваме! "
Един час ми мина като една минута и тръгваме надолу по познатия път към центъра, към бившата сладкарница „България” и покойния дядо Мехмед, където щях да вляза без оръжие и маскировъчни дрехи за пръв път - 23 години по-късно.

Малко след като пуснах “Blogger Bared”, където споделих че прекаленото разголване и попиляване по различни безсмислени сайтове е безумие, дойде поканата “Things I Like” от Циничния Елф. Общо взето, това от което бягаш–не можеш да се отървеш! Нещо като онзи, който винаги твърдял че никога няма да си хване русо гадже, защото били прости по дифолт, а накрая като ударил чертата, се оказало че всичките му гаджета са били блондинки, жена му е естествено руса, включително и шефката му в службата пред която стои мирно на килима.
Така че, вместо да се заричам за каквото и да било, you want it, you got it - “Things I Like”, като смятам да дам лимит до 13 -те най, защото иначе списъкът с нещата би станал твърде дълъг и пълен с ненужни подробности, които във времето са се променили безвъзвратно:
1. Крис е безспорният лидер, който започва да ме имитира като в някакво малко огледало, в което виждаш себе си. Той даже не би трябвало да е в каквато и да било класация, но така или иначе е първото за което мисля щом стане дума за My Family Jewels.

2. Пътешествията, като начин на живот. Далечни екзотични страни или нашенски дестинации – няма значение! Движението ме зарежда с енергия, особено в близост до море или океан. Неосъществената ми детска мечта е, да съм като Жак Ив Кусто – цял живот обикаляш по света с кораб или яхта, гмуркаш се в дълбините, изучаваш нови животински видове и се срещаш с различни древни цивилизации.

3. Голямата Бяла Акула (Carcharodon Carcharias) е най-любимото ми животно, макар че обичам всички животни повече от хората. Привличането и респекта са комплексно чувство, което се бори с вродената ми фобия към това великолепно чудовище. Тази фобия се отключва в най-неочаквани места като например, в басейн в който плувам нощем сам. Проблемът е, когато ме хване по време на гмуркане в море, с акваланг в средата на бездната, на повече от миля от брега. Още по-голям би бил проблемът ако я срещна, защото подсъзнателно ще тръгна към нея.

4. Рок музиката и нейните герои. Когато съм далеч от морета и океани, в урбанистичната среда, музиката е мощно средство за зареждане на батериите. Енергията е смесица от ендорфин и много тестостерон. Рокът е цяла сага в израстването и формирането на житейските ми ценности, взаимоотношения и приоритети. Инструментът към който винаги съм изпитвал особена страст, е бас-китара.

5. Изкуството във всичките му проявления. Без значение, дали ще рисувам, шия, моделирам или създавам нещо, удоволствието е в самия ритуал. Като малък,израстнах с комиксите на Pif, студиата Marvel и Walt Disney, анимационните филми. Започнах да ги рисувам и така постепенно развих уменията на ръцете да могат да правят всичко-от листа хартия – до модните колекции, сценични декори и спектакли.

6. Морската кухня, е най-неустоимото ми кулинарно изкушение, което може да ме съблазни без никакъв проблем и след това да ме отрови с някоя развалена мида, екзотично ястие или просто от преяждане. Не е нормално да пътувам към Варна за участие, да трябва да измислям сценарий, а едничката ми мисъл в главата да е как ще отида в ресторант “Немо”, ще омета половината меню и ще се издуя като плондир.

7. Мистичните учения и практики, херметическите науки и приложни магии са част от родовата ми наследственост. Тя няма конфликт с религията, но има дълбоки корени в женската част от моето родословно дърво. До петата си година, израстнах на един таван, в скута на моята пра-баба и кръстница, докато тя правеше и разваляше магии на хората, наредени на опашка по стълбите към таванската й стая.

8. Киното е магия, а аз съм обсебен от тежката артилерия в жанра - трилъри и хоръри. Рядко се появяват качествени заглавия, в които срещите с паранормалното направо да се просмукват през монитора в стаята и под кожата ти. Като малък, любимите ми филми които гледах на кино бяха уестърни и вампирските серии “Дракула” с Кристофър Лий. Трябваше да минат години, преди да се появят зомбитата на Джордж Ромеро, Екзорсистът, Поличбата и Гари Олдмън, който взе короната на Лий в “Дракула” на Франсис Копола.

9. Компютърните игри са бягството ми от реалността, където си почивам и се презареждам, изразходвайки насъбраната негативна енергия във виртуални битки. Без значение дали е Horror Stand Alone или First Person Shooter, играта трябва да е с перфектна графика, умни врагове, да има история и да ме кара да мисля. Малко игри отговарят на този мой каприз и поради тази причина, играя твърде рядко.Има заглавия, които не ме задържат за повече от три нощи, или ги изтривам заради отчайващо плоския геймплей. Имам обаче няколко заглавия влезли в златната ми колекция, които са ме довеждали до ръба на нервната, психическа и физическа възможност. Истински страдах, когато стигах след месец битки до финалните надписи.

10. Оръжията и парите имат едно общо качество: Дават спокойствие и сигурност на теб и близките ти. Оръжието във вида, в който стои в ластичен кобур под мишницата с 12 патрона плюс един в цевта, е нещо прекрасно. Още по-прекрасно обаче е, средновековното оръжие наредено сред рицарски доспехи над камината.(11)

12. Моторите – железните коне! Да усетиш цялата мощ на двигателя някъде под ташаците, скоростта и вятъра, свободата и движението върху две колела. Урбанистичната среда и задръстванията тук изядоха тази възможност, но някъде там от другата страна на земното кълбо, има едни дълги магистрали покрай океана, където едни момчета карат мотори по потници, кожени рокерски якета и скъсани дънки, други карат сърфове и не им дреме за проблемите на другата половина на земята.
13. Сексът! Него го оставих накрая, защото иначе другото нямаше да го прочетете изобщо!


Сега, прехвърлям топката на десет жени, за да е гарантирано мъжкото посещение, четенето и абонамента:

1. Princesss 2. Nezabravima 3. Mammon 4. Bambi Secrets 5.Manqna 6. Petya 7. Eneya 8. Pipelota 9. Jackie 10. Miss V
Хайде, на работа момичета!:)