Преди време, когато шиех някакви кожени костюми за Курт Хауенщайн от "Supermax" си спомням как веднъж след пробите слязохме в Арт клуба. Там имаше един черен роял, на който Ясен от група "Те" свиреше парчета на "Chicago" и докато слушахме подпрени с чашите отстрани, разговаряхме за рок-музика, жените, парите и славата. Тогава Курт каза следното: "Ако един ден, катастрофираш с 200км/ч в спортна кола за 100 хиляди евро и се пречукаш докато някоя плеймейтка ти прави свирка – значи си успял да постигнеш всичко на този свят!"
Аз даже бих добавил - и да го напуснеш с оргазъм, но ако не си го направил още, или имаш други житейски приоритети – ставаш като мен в ранни зори без да мрънкаш, въпреки че дълбоко се съмнявам той самият, да се е будил преди обяд от половин век насам! За нашата Лили Иванова го знам със сигурност, защото беше забранила да я търси който и да било преди два след обяд, а пробите се правеха привечер и винаги се носеха лично при нея.
Никога не съм имал представа, защо всички важни неща трябва задължително да се случват в ранни зори, когато съвсем спокойно могат да бъдат започнати в по-нормален час, но открих за себе си едно разумно обяснение: Това е заради интимният момент на сутрешното кафе, първата цигара и интернет! Включваш телевизора като фон на някой сутрешен блок, започваш да ровиш безцелно насам-натам и се наслаждаваш на краткото време на затишие, преди градът да се е събудил и да те вкара в ежедневната лудница. В такива моменти сутрин рано, се отдавам на философски мисли, които до обяд стават проза, а до вечерта се превръщат в жив цинизъм. Винаги преценявам тези три етапа на трансформация и внимавам в коя част на денонощието какво е най-добре да върша. С писането в блога е същата работа – написаното през нощта е коренно различно ако го оставя за през деня и обикновено приключва с клавиша delete.
Ето, пак се отплеснах в облаците а трябва да звънна на колегата Виктор да видя дали не се е успал. Акаунта му в Скайп-а е зелен, но това не е гаранция и го набирам на джиесема:
- Вдигна ме от тоалетната бе, човек! Станал съм.... – отговаря ми Виктор, но го усещам че е още киселяк и чувството му за хумор е с размер на гурел.
- Ти май пак си там, защото ми кънтиш! Гледам, че и Скайпа ти е активен...-отговарям.
- Да, даже и лаптопа съм си взел с мене в кенефа! Да ти включа ли камерата да ме видиш бе, извратеняк?
- Умрял съм да ти гледам косматия задник в 7:30 докато си пия кафето! Още повече, като те знам че си отвсякъде „он-лайн”.....Хайде оправяй се че в 8:30 тръгваме, а път ни чака!
- Аз си имам табиети! – изкънтява отново Виктор – Първо кафето, после банята, тоалетната с лаптопа и връзка със „Здравей България”. Включват ме, тегля една путка майчина на Милен Цветков и деня може да ми започне! До осем ще ме включат – винаги ме включват! ...Певицата знае ли, че срещата е в осем и че няма да я чакаме?
- На нея и на ония патки от програмата съм им казал половин час по-рано, за да закъснеят максимум до 9:00 – жени са все пак, имат нужда от фотошоп...
Вместо отговор, чувам как се пуска някаква вода и разговорът прекъсва. Изчаквам до без десет да го чуя в ефир, но времето ме притиска и излизам.
Цялата група се събуждаме окончателно едва след второто спиране на бензиностанция, а след още три часа път пристигаме благополучно до финалната точка. Голям български град, главна улица, бутици, кръчми, паркове и...мол. Улиците са полу-празни защото е работен ден, а тези дето не ходят на работа са в мола.
Разполагаме с още няколко свободни часа след настаняването в хотела и всички се пръсват в посока към главната, а аз се насочвам към мола, където виси огромен плакат на филма “Final Destination”. Времето за прожекция е направо никакво, но си има своите преимущества: След обяд няма хора, никой не ти хрущи и мляска пуканки във врата и второ – да направя жест към киното в чистия му вид и да не правя download.
След още 30 минути съм в залата и сядам точно в средата, защото билетите са без места. Изключвам звука на джиесема и хвърлям едно око на влизащите – една двойка сяда някъде нагоре, двама възрастни с дете заемат левия фланг, а от дясно се нарежда една момичешка компания, които едва ли имат представа с какъв филм искат да си убият времето. Вече съм спокоен, че в радиус от десет седалки няма никой около мен, когато вратата на входа пак се отваря. Някаква допотопна мутра с черен костюм, черни очила и слушалка в ухото оглежда цялата зала и всички нас, след което излиза. След малко, влиза цялата циркаджийска група, представляваща пет човека охрана и дребен плешив чичка, хванал под ръка едно изрусено и напомпано през всичките възможни отвърстия курве на не повече от 18-20 години.
Момичешката компания млъкват на секундата и впиват погледи в тунинга и парцалките на курвето, която влиза на реда пред мен и се пльосват с чичката точно отпред. Плешивото му кубе ми е на по-малко от метър, а русото кукуриго ми скрива половината екран, на който вече тръгват рекламите. В очакване съм да дойдат и охраната, но те се настаняват долу на първия ред буквално пред екрана, с гръб към шефа да не го притесняват.
Филмът избухва като взрив от звук и светлина, в който има достатъчно пукотевица в която ако искам, мога да очистя плешивата глава с подръчни средства без никой в залата да забележи и чуе, а след това да си изляза от салона. Охраната му долу квичи и цвили от кеф при всяко кърваво зрелище на екрана, а аз се замислям колко знакови фигури дадоха фира заради ей такава калпава охрана!
В най – интересния момент на филма, светлините в залата се включват – две минути антракт за смяна на лентата. Курвето пуска една тежка театрална въздишка и шефа се обръща въпросително към нея.
- Ми скучно ми е-е..! Искам да те заведа да видиш горе в „Кристи’с” кво съм си харесала-а. Хайде бе коте, моля те-е...
Онзи изсумтява нещо под носа си, свирва на гавазите и всички се изнасят точно в началото на втората част. Нямам много време да се радвам, защото не след дълго телефонът ми започва да вибрира и свети в тъмното. Sms от Виктор: "Kude si? Idvai burzo 4e se usrahme s programata!” Ясно, трябва и аз да напусна залата! Имах най-доброто желание да го изгледам на кино този филм, но вече няма да се размине без download.
Не обичам дългите текстове, а исках друго да разкажа – за спортните коли, жените, славата, парите и свирките - ама пак се отплеснах...