Video: GSM Sony Ericsson C905
В последно време се улавям че не ми се пише особено, което си личи по скромната бройка от 4 поста за миналия месец. Винаги съм смятал, че е по-добре човек да се появи когато има за какво, вместо да си пълни блога с глупости през ден. За сметка на това – снимам повече от когато и да било.Това е някакъв период на творческа почивка, в която си зареждам батериите и върша други много по-важни неща, но не спирам да наблюдавам света около себе си.
Днешният необичайно топъл октомврийски ден напълни улиците и пазарите с хора, прозорците на кооперациите и на колите се отвориха широко като за последно и всеки даде воля на музикалната си страст. Всички шумове и звуци се сливат сякаш в едно цяло, което представлява ежедневният грохот на града. Толкова сме свикнали с него че дори не го чуваме, но когато доловиш живо изпълнение на джаз, в квартал в който от години дъни само цигански зурли и маанета – направо излизаш на терасата! До толкова не вярвам на ушите си, че излизам на улицата да се уверя че не е халюцинирам. Няма лъжа, няма измама – човекът свири на живо, а сред тротоарната публика разпознавам две стари телевизиони муцуни – Дядо Петко от БНТ (Полет в нощта) и легендарният актьор Джоко Росич. Не върви да ги снимам, но за сметка на това ги заприказвам на фона на уличния концерт. Джоко е кисел и гледа мълчаливо музиканта, но дядо Петко се обръща и ме вижда:
- Какво ще кажеш а, Пентаграме?...Голям цар еи-й! От едно време си беше голям джазмен....
- Къде се изгуби бе, дядо Петко?
- Ами, къде....В телевизията съм още, ама съм вече пенсионер! Сега помагам на Митко Цонев за предаването....Гледай до къде се докара тоя човек! Ц-ц-ц...
- Аз не мога да се сетя дали го познавам! Къде е свирил? – отговарям и включвам камерата.
- Този човек моето момче, свиреше в бенда на покойния Людмил Георгиев! Сещаш ли се? Едно време, имаше мюзик-хол и едни предавания по телевизията с Вили Казасян....
- Сещам се! ..Дали ще се сърди ако го снимам?
- Него толкова са го снимали, че не вярвам! Нас само недей с Джоко да ни снимаш!
Когато всичко свърши, Джоко Росич се отлепи от стената и само избоботи:
- Йебем ти държаву, йебем ти систему, йебем ти и що йе живот...
Тримата с джазмена се качиха на трамвая и заминаха, а аз се сетих че не попитах за името му. Не че това имаше значение вече..