Колкото и да се съпротивлявам, в един момент лятото ме побеждава и се размазвам. Заел съм формата на шезлонга, слушам чайките и вълните и се опитвам да си внуша, че ми мирише само на море и водорасли, а не и на канализация. Нещо много бързо хванахме всички тен и си мисля, дали не е помогнала ей оная подозрителна тръба в залива. Наоколо звучи чуждоземна реч и се чувствам като у дома си в София до Женския пазар но с тази разлика, че тези тук не са китайци, турци, цигани или араби.
Вече почти се унасям, когато до мен чувам българска реч и мързеливо примижавам само с едното око. Две млади жени се настаняват на съседния чадър, мятат хавлиите на шезлонгите и постилат още две на пясъка в сянката. Явно не са сами, но мъжете сигурно са предпочели първо да минат през барчето. И двете са бели като сирене и започват ритуала с обилното мазане, връзване на косите, оправяне на банския и финалното запалване на първата цигара.
- Кака, май само ние сме българите тука, а? – оглежда се едната въпросително наоколо. Виждам я с присвитото око как си спира погледа и на мене, но няма нищо българско което да ме издаде. Един забравен немски вестник стои до краката ми в подозрителна близост и с това приключва огледа.
- Сами сме кака, спокойно! Това са все руснаци, чехи, немци и поляци. Много добре, тамън да си почина една седмица малко от селяци!
- Ти ще си починеш, а мене питаш ли ме с тоя новия как ще се оправям?
- Що ма, кака? Нали е готин, я го виж само как се държи с тебе! Това да не се намира всеки ден!
-Така е, ама не знаеш какво е като си легнеме вечер.....Не ма, не за това! Като заспиваме вече и тоя като захърка казвам ти, направо ще сцепи чаршафите! Неврозата ме е хванала от пет дена и направо, не знам!
- Е това кака, е много гадно при нас жените! Не стига, че то мъже не останаха – а като си харесаш някой не знаеш какво ще е като си легнете. Докато те сваля ти се прави на извънземен, ама накрая или ще му е малка оная работа, или ще хърка и ще пърди или ще му миришат чорапите!
- Какво ми говориш, знам много добре! Бившия ми нали го помниш? Слагах му до главата касетофон и го записвах нощем та да се чуе, щото не вярваше и ми викаше че съм луда. Точно тогава имах семестриални и ако не го бях зарязала, щях или да вляза в лудницата или да го удуша! Ама не му казах истинската причина, че...
Разговорът се прекъсва от двама мъже които идват с бири и менти в пластмасови чаши, колкото могат да носят. Темата свърши на най-интересното, но ме подсети за една вечер и един хотел във Варна, по време на лятното турне миналата година:
Цялата програма сме настанени пръснати по етажите в стаи по двама, защото хотелът е пълен до козирката. С нас са техниците, инкасаторите и шофьорите, като при мен идва да спи колегата с който никой не е искал да бъде в една стая, но разбирам твърде късно защо.
Аз си избирам леглото до банята, а Траян - шофьора си вади багажа на второто до балконската врата, точно срещу климатика. Излизаме на вечеря цялата група, после отиваме в някакъв клуб, където всички техници, инкасатори и шофьори се напиват като казаци, но ги прибираме защото утре кервана потегля в девет сутринта.
Навън е жега дори и нощем, а за зла участ - точно нашия климатик в стаята е прецакан и работи само на минус десет и нито градус повече! Изключваме го и отваряме балконската врата, след което Траян заспива преди да съм си измил зъбите. Разбирам го още докато съм в банята, защото някакъв банциг се включва в стаята в която трябва да спя! Траян лежи като за аутопсия, завил шкембето с един чаршаф и хърка на умиране! Бутвам го да се събуди, лягам бързо и поглеждам часовника на телефона – 01: 30ч.
01: 45ч. – Моторна резачка „Хускварна” е зацепила на един чвор и не може да го преглътне! Отвън влиза жега на талази и едни гларуси като домашни кокошки крякат на съседния покрив! Ставам и ги разгонвам, но врявата става още по-голяма, защото са цяло ято. Тегля един шут в задника на Траян и пак лягам.
02:15ч. – Усещам се, че му броя вдишванията и изхъркванията, а в същото време съм си затиснал ушите с възглавницата. Гларусите леко са притихнали, но жегата става нетърпима и ставам да затворя балконската врата. Пускам климатика и лягам.
02:45ч. – Траян се дави на всяко второ изхъркване, колкото да превключи на друга предавка. Не агонизира и не диша петнайсет секунди, след което изхърква еднократно, мощно и зловещо! Гларусите не се чуват, в стаята става притеснително студено, а климатика духа право в него. В просъница си мисля, че ако го оставя така ще умре....Вече си мисля, що пък да не умре? Ставам и загасям климатика.
03:15ч. – Хъркането се комбинира със стенания и бълнуване, а на мене ми свирят ушите за сън. В стаята започва да не се диша и отварям пак балконската врата. Гларусите като ме виждат – дружно гракват от съседния покрив и не спират изобщо. Влизам в банята, но идеята не е добра и се връщам в грохота на преизподнята.
03:45ч. – Обръщам трупното туловище Траян по корем и в първите две минути не хърка изобщо! Разгеле, задуши се и умря! Ушите ми пищят от внезапната тишина, но всичко е за кратко. Гърлено изхъркване дава тон за комбинацията с носово изсвирване и всичко тръгва с нова сила. Докато затварям балконската врата, си мисля кое убийство би изглеждало като нещастен случай. Пускам климатика, тегля му един шут и пак лягам.
04:00ч. – В стаята е хладно и започва да се развиделява. Траян се е обърнал пак по гръб, хърка и бере душа с отворена уста, а аз не спя. Докато се опитвам да се унасям, внезапно чувам едно мощно и продължително изпърдяване от което отварям очи и виждам чаршафа на Траян как се е издул като парашут. Само си представям, климатика какъв въздух ще ми върти вече в стаята и скачам! Тегля му още един шут в тлъстия задник и се обличам. Слизам на рецепцията. Нямат други свободни стаи и се връщам обратно в дъскорезницата.
04:15ч. – Събирам си багажа и го оставям Траян да си диша пръдните и да си хърка в агонията сам. Слизам и се пльосвам в най-отдалеченото сепаре във фоайето. Заспивайки се сещам, че климатика горе е оставен да работи. Последната ми мисъл е "Да мре!" – след което всичко потъва в лепкав мрак.
Отварям пак очи и се оглеждам. Двете жени от съседния чадър лежат като мумии на слънцето, а мъжете им пляскат карти на сянката.
Заспал съм и влизам да се намокря, че нещо ме напече..