Отново е неделя, отново градът е тих какъвто е бил в началото на миналия век, а аз съм с дежурното сутрешно кафе и малкия лаптоп, излегнат на шезлонга на терасата. Въпреки преградата на стъклената тента, слънцето се опитва всячески да се добере до мен и да ми развали сутрешния ритуал и аз знам че до един час ще ме изгони. Въпреки това, лятото си отива. Докато се завъртиш да свършиш това-онова, докато минат изборите и хоп – годината си заминала, а единственото което ще запомниш, са двете седмици отпуска и купчината незапочнати и недовършени дела, които ще оставиш за следващата.
Лаптопа се кънектва най-накрая с рутера и първото с което ме посреща, е напомняне от датника: Точно днес, след близо 380 публикации от всякакъв вид и калибър, блогът взел че станал на 3 години. Като всеки друг блог, Diaries Of The Dark Castle бе създаден със съвсем друга архивна цел, но постепенно се промени, създаде си приятели и разбира се, врагове. Хубаво е човек да има врагове - блогът му също, защото това те държи в кондиция и непрекъснат коректив. За тези три години, блогът претърпя само три сериозни премеждия: Изтриването на половината публикации от една моя неволна грешка, блокиране и забрана за публикуване от Гугъл в следствие на хейтърски атаки и налазването от два трола в коментарите, като единия беше онзи хубавец, дето отвлече рейса с пищов и го заключиха в лудницата.
Мен обаче ме гризе една друга мисъл и отварям калкулатора: Ако всеки блогър отделя средно по един час за създаване и качване на нов материал, то излиза че тези 380 статии правят по една на всеки три дни. Разделяйки всичко на часове в денонощието, излиза че съм писал малко повече от два месеца нон-стоп, без нощните часове! Два месеца за три години, без да брои човек ровенето по разни сайтове, Скайп, чатене, игри и прочие. Новите изгъзици Туитър и Фейсбук не ги броя, защото там нямам акаунт.
Поразрових се по темата в Гугъл и се оказа, че тази констатация не е от вчера и си има име – The Circle Of No Life. Тъй като не ми харесаха визуалните им изображения, реших да направя една наша българска която ми утрепа цели два часа! Точно толкова, колкото да се покаже слънцето зад тентата и да ме изгони от шезлонга. Днес е неделя и мисля напълно да изляза от кръга, преди поредното лято да си е отишло окончателно...