Искам да ви кажа нещо: Установих, че едно от най-мощните средства за изпиване на мозъка на масите, е шибаната политика. Хората биват засипвани ежедневно и по всички възможни начини с негативни новини от всевъзможен характер. Те бавно изсмукват центъра на вниманието и човек без да се усети, вече живее с чужди амбиции и чужди обещания за някаква промяна. Политиката е заразна и вече е на път да се превърне в новата страст и опит за печелене на лесни пари след изтичащата декада на телевизионния бум от началото на новия век. Сега вече няма да бъде модерно да се занимаваш с телевизионни предавания, а да бъдеш член на някоя партия. Първите известни муцуни вече гръмнаха първата пушка на новата мода, подстригаха косите, намъкнаха костюмите и заеха сериозни пози и физиономии. За сега са в бекграунда, но съвсем скоро ще видим една нова вълна на смяна на професионалното поприще сред много познати имена, които ще разчитат на нашата добронамереност и късата ни памет.
Тъй като аз съм остро алергичен към политиката в българският й вариант и твърде лесно паля фитила, реших още миналия месец юни да напусна софийската зона като една от най-натоварените с подобна негативна емоция. Дилемата беше проста: Или да остана в София, да продължа да гледам, чета и слушам простотии, до момента в който не изпуша, не взема снайпера „Драгунов” и не отида до сараите в Бояна на лов за Дръндарския циганин. Това е един изключително вреден политически дивеч, който за около 20 години се е размножил основно в южната част на страната.
Втората част от дилемата беше, да отида на морето, да гласувам във Варна и да се отдам на слънце и вода до пълно психическо изчистване. Избрах второто като най-разумно и ето ме, пращам ви честитката от една зона, в която никой не говори за политика, около теб са само чужденци, няма чалга и няма цървули. Не мислиш и за пари, защото всичко от което имаш нужда, е една хавлия на задника и гривна от хотела на китката, с която можеш да консумираш и ползваш всичко което поискаш.
Разбира се, няма пълно щастие защото сутрин битката за шезлонги започва още по първи петли, когато ранобудни немкини и рускини минават да разхвърлят хавлии на най-добрите позиции. Другото беше проливният дъжд, който още първия ден застана като един черен облак точно над чадъра ми. Когато се изправих, имах чувството че съм до кръста в него! Целия плаж се изнесохме в близкото външно барче, цялото в бели чаршафи, което ни събра като в монголска палатка. Ако си мислите, че най-силният порой е бил в София, дълбоко се лъжете! Второто пришествие беше при нас на морето! Чаршафосания таван се огъна от събраната вода и след малко в шатрата заваля като навън. Малко преди да дойде паниката сред чужденците, барманчето направи най-гениалния ход: Пусна някакво много яко техно на макс и започна да раздава уискита, менти и джинове с тоник. Поръчвахме си ги малки, но докато ги вземем ставаха големи от течащата вода над главите ни. Техно парти с гръмотевици – мисля, че по-добро начало от това, здраве му кажи! След един час изгря слънце и така е до сега. Дано да бъде така още поне 10 дни, защото мисля да се прибера към средата на месеца. 
Това е, което исках да ви кажа. Гласувайте и се спасявайте към морето! Тук чехкините и рускините лежат на шезлонгите и се пекат ей в такива пози, така че не ме питайте нищо повече! 
Ще се чуем скоро, а сега отивам да гласувам и се връщам бързо в зоната, където гривната на китката предлага забавления, по-ценни даже и от интернет:)