Само две седмици са необходими на човек да напусне София, за да я види с други очи щом се завърне обратно. Изглежда запустяла, мръсна, употребена и зарязана. Така ще е до октомври, когато всички ще се стягат за навлизане в епицентъра на рецесията в началото на новия политически сезон. Още сутринта, след направата на първото кафе пуснах телевизора да гледам Парламента и да чуя първите изказвания. Този спектакъл е веднъж на четири години и до голяма степен е определящ за температурата в политиката през следващото му 41-во издание. Другарят Пантев откри шоуто като временен председател с библейски думи на мъдрец, търсещ хармония и добруване в един бардак, където 240 члена от пет враждуващи банди само чакат удрянето на първия звънец, за да започнат да си разчистват сметките. Довчерашните самодоволни босове на двете оцелели групировки от Тройната коалиция, седнаха на столовете на опозицията, точно до празните седалки на детронираните им жълти ортаци. Гледат уморено, невярващо и в известна степен – уплашено, защото всички знаят какво предстои и какво се очаква да се случи с тях.
Сам по себе си, моментът е уникален с възможността си за пръв път да бъде потърсена отговорност за извършени престъпления от хора, политици и партии които до вчера се считаха за незаменими и недосегаеми. Да бъде потърсено възмездие, което да върне доверието на една отчаяна и уморена от лъжливи месии нация в институциите, законността и държавата като понятие.
Първи се изказаха Герберите, които под зоркото наблюдение на новия Дон, сеирджиите-журналисти и гузния Президент, дадоха да се разбере че промяна в намеренията няма да има, нито ще има амнистрия, нито ще има компромиси. Най-многобройната групировка е заредена и с най-големи очаквания, макар че изглежда най-пъстра от към кадри които надали си дават ясна сметка, какви Авгиеви обори имат тепърва да изриват.
Серията от пораженческите изказвания започнаха със Станишев, който едва ли убеди някого с приказките си след като самият той е наясно, че ги чака чистене и съдене по всички нива заедно с ортаците от ДПС.
За пръв път в залата се появи и Доган, но с толкова ошмулен и мълчалив като мумия вид, че нямаше нужда изобщо да се изказва. Вместо него, локумите ги разтегна дежурния Местан, който обърка значението на думите реваншизъм с патриотизъм и феодалното мракобесие със възмездие. Пет пъти повтори бройката на уж набъбналата им членска маса, но не каза нищо за фалшивите разрешителни на ксерокс, за автобусите и страха, довели до този фалшив резултат.
На Сидеров естествено, не му издържаха нервите след прежде говорившия и гръмна най-голямата и най-запомняща се бомба в този първи парламентарен ден. Тегли една майна на другаря Пантев за мазния тон, тегли една майна на Георги Седефчов Първанов и подкара Догановата шайка по домова книга, заедно със Станишев и компания. Общо взето, след неговото изказване стана ясно на всички, че в пленарната зала тепърва ще бъде много горещо и че ще хвърчат глави, пера и перушина!
За радост на част от избирателите, сините са отново на дневен ред, макар че всички искаха да чуят опитния ветеран Костов, вместо неговия амбициозен и искрено предан на идеята ученик. Сама по себе си, Синята коалиция сякаш е вътре само от сантиментите и желанието за възраждане на седесарството като един син спомен който носи в себе си промяната, но който без съюз с герберите ще си остане химера.
Яне довърши последните акорди с които се оформиха двата големи враждуващи Клана в Парламента, но като последен в редицата само повтори вече казани неща. За неговата малка група остава неясен политическият хибрид като модел, но стана ясно че и те са с големите победители срещу общия враг.
Стартът е даден, звънецът е ударен! Очакват се първите сблъсъци и големи публични скандали, като първата пушка гръмна ефективната присъда на Фидел Беев. Отгърмя и министъра уличен за купуване на гласове. Все още не са започнали да работят купените вестници и двете телевизии от ДПС, макар че вестник „Труд” започна да сервилничи на Доган чрез платената му любовница Валерия Велева. Ще има доста издънки и провокации в Родопите, където тепърва предстои ваденето на кокала от устите на чужди фирми и местни ДПС–феодали. Ще има сеч по всички нива и опити за саботажи, защото никой не очаква от никого да предаде заграбеното и властта без бой.
Ние българите очакваме много неща, в собствената си страна, в собствената си държава. За 20 години, това е третото голямо събуждане което променя хода на историята след изборите през 89-та и 97-ма. Този шанс е уникален и може би идва в последния момент преди нещата да са станали необратими. Онези които си заминаха с автобусите, смятат че ще дойдат пак след четири години, защото им е обещано част от държавата и икономиката да стане чужд вилает. Ако всичко което чух днес се изпълни, след четири години червения и ДПС-електорат ще намалеят както по естествен път, така и заради прекъсване на хранителната им верига. Автобусите също ще спрат да влизат, защото за затворници никой няма смисъл да гласува.
Аз гласувах за ГЕРБ и считам моята част за изпълнена! Сега отивам на шезлонга на терасата, защото политиката (за сега) не е моя работа....