Рано или късно, тя ще почука и на твоята врата. Ако се направиш на заспал, ще влезне през прозореца, ще се намърда в гащите и мислите ти, докато една сутрин пикаейки в мивката не прозреш първите й белези в отражението на огледалото. Това е заветния момент, от който жените започват да се вълнуват само от пластики и ботокс, заменят хапчето против забременяване с това за хормонален баланс, тръгват на фитнес и обикновено се изчукват с личния си инструктор. Не защото са много влюбени в него, а за да проверят дали все още стават.
Мъжете пък забелязват първите бели кичури в оредяващата космена покривка, купуват си първата Виагра и пробват да изчукат секретарката, колежката или комшийката. Не от любов, а за да проверят дали все още могат.
Това е кризата на средната възраст, която при всеки идва в различно време с различна клинична картина и различна доза лудост. Повечето се съпротивляват яростно на първите симптоми, но накрая си сядат на гъза, теглят една майна на всичко и влизат в синхрон с биологичния си часовник.
Да, но не и Марто Ланеца, когото кризата на средната възраст в комбинация с финансовата, го отвяха като бързия влак Свищов-Горна Оряховица от осми коловоз и направо изтрещя. Както се казва, изплиска легена щом усети наближаващата цифра петдесет.
Като един истински заклет ерген, Ланеца е класика в жанра и е живата легенда от славните времена на софийската Магура. Въртеше далавери със злато от Турция и модни парцалки от Югославия, които разпродаваше директно от багажника на колата. Той беше първият, който приспособи скоростния лост за кантар и везна при мерене на златото. Парите го обичаха, приятелите му завиждаха а жените направо го разглезиха, защото знаеше че е красавец и винаги се изтупваше като един кисел гъзар. За капак на всичко, след реституцията му върнаха цели три магазина точно на ул.Витошка и една кооперация в кв.Борово. Марто стана рентиер, видя се с много пари и спря всякакви далавери, удряйки го на околосветски пътешествия, купони и разврат. Изобилието на женска плът не го изкуши нито веднъж да се ожени, а предпазливостта му го направи мнителен до маниакалност.
Той беше главният герой за който писах миналата година в „De Puta Madre” и с който се засичам сега, година по-късно на барчето на плажа. Докато чакам бармана за два джина с тоник, забелязвам че една руса кратуна ми се хили от другата страна, но го познах чак като си смъкна черните цайси:
- Марто, това ти ли си бе?!
Той е, разбира се. Малко нашишкавял, с бронзов тен, боядисал белите коси в скандинавско русо и ослепителна метало-керамична усмивка. Още с идването му от моята страна, ме лъхва миризмата на някакъв скъп дезодорант, което значи че още не е влизал във водата.
- Копеленце-е, гепих ли те най-после! Какво правиш бе, сам ли си тука, с кой си? – започва Марто и пак си слага очилата – Аз съм тук от началото на сезона и ще съм по морето до септември. Сега сме с едни авери в Гранда, но се местим през седмица.
- Жени носиш ли си, или хвърляш срекме тука на плажа като едно време?
- Аа-а, ти не знаеш защото не сме се виждали, ама аз бях с една близо шест месеца. Такъв рекорд не съм правил още ехее-е от времето на Катя манекенката като бяхме гаджета. Сега пак съм соло.
- Да не е оная от Ялта, с Маздата?
- Коя бе?! Глупости! Тая замина някъде в чужбина да си бие катерицата. А ти, копеленце такова, как можа да ми изтипосаш схемата в сайта ти бе? Един приятел го прочел и ми каза веднага. Ако беше ми написал истинското име, щях да ти скъсам зелката!
- Никога не слагам истински имена бе пич, ама историята и схемата си беше култова.
- Така е! – съгласява се веднага Марто – Що народ ги отворих на иширети, ама те си мислят че с един номер могат да минават цял живот. Не става братче, трябват все по-нови методи за оцеляване, защото и жените не са ония мрени от едно време. Нахитрели са като хиени и не вирват краката за черните ти очи.
- Като те гледам какъв тунинг си си хвърлил, съмнявам се да си останал на сухо!
- Така е, ама времето си минава копеле! Вече не ми се занимава като едно време да ги влача по една седмица насам-натам и да не знам дали ще ми пусне. Вече ги проверявам на място в колата с джиесема.
- Как с джиесема бе, човек? Да не ти е скенер?
- Много лесно, след малко ще ти дам да чуеш едни от миналата вечер ако не съм ги изтрил! – продължава Марто и започва да рови нещо в телефона си – А, ето ги! Слушай сега да ти разправям:
Оная вечер ходихме с един авер на лов до Златните, защото тук са само чужденци и за нищо не стават. Колегата понеже не знае как да говори, се наложи аз да се развъртя за двамата и забърсах едни наточени курвета от Люлин. Като ми видяха БМВ-то, скочиха сами вътре през прозорците. Хайде в тая кръчма първо че били гладни, хайде после в тоя клуб че еди коя си щяла да пее на живо, дай сега да дръпнеме по две линии за отскок, а аз само въртя геврека като разводач. По едно време, взех да ги усещам че искат да се измъкнат и на едно място спирам и им казвам да ни изчакат за десет минути в колата. Дръпвам го моя баламурник и преди да изляза си пускам джиесема включен на запис под седалката. Ходихме да изпиеме по една бира без да ни видят в най-близкия хотел и се връщаме. Кучките седят вътре, а аз си вадя телефона и го преслушвам отвън на капака. Ето, дръж да чуеш какво си говорят след втората минута:
„...Албено ма, тия ще искат да ни водят някъде да ни чукат. Какво ще правиме?
- Де да знам какво? Мене тоя шофьора нещо ме загражда, ама не ме кефи. Ти ако си навита на някой от двамата, аз нещо не си падам...
- Ти луда ли си, ма? Не го ли скиваш тоя дъртия, че прилича на Гаргамел (кикот)...А па тоя с него е ебати кухия ръб!
- Давай тогава да се спасяваме, че става късно и ще имаме проблеми. Сега като дойдат, ще искаме да пиеме кафе някъде преди да тръгнат да ни водят в хотела и ще звънна от тоалетната на Дечо да дойде да ни прибере. Ще ми играе гадже за пред тия, а и съм го ебала вече и не ми пука...(смях)
- Опа-а, сменяй темата че тия се връщат...”
Записът приключва и му връщам телефона. Марто Ланеца ме чака да кажа нещо, но и аз не знам какво да бъде. Като вижда че нищо не казвам, заключението го прави сам:
- Това е положението! Ще ти почука на вратата и на тебе някой ден...
- Това мога ли да го разкажа?
- Можеш, ама как ще ме кръстиш?
- Ще ти запазя само Ланеца...Барман, дай още два джина с тоник, че тези ги изпих!
Това е кризата на средната възраст, която при всеки идва в различно време, различна клинична картина и с различна доза лудост.