В 14:20 в събота, Женския пазар е празен като при полицейска акция с данъчна проверка. Няма никакви купувачи, никакви улични кучета, даже мухите отсъстват подозрително във въздуха. То не е въздух, а вибриращата мараня на доменна пещ, която е изгонила всичко живо в дълбоките сенки на съседните безистени. Три момичета–чужденки, с раници и тениски до бедрата под които май няма нищо друго, висят в магазина за джиесеми и берат душа пред климатика, преди следващия огнен преход до хотела. Дават вид, че искат нещо да си купят, а двете момчета зад щанда се правят че им вярват и си играят нещо на служебния компютър. Не откъсват очи от монитора, дори когато и трите чужденки са се навели уж да гледат телефоните на най-долния ред, обърнали дупета за проветрение точно срещу духащия хладен въздух на климатика.
45-те градуса на сянка е заляла улиците с лепкава пот и униние, които в комбинация с поголовното безпаричие, доведе и хроничното безебие. Нощните пеперуди са зарязали високите токчета и си перат униформите на чешмата в градинката, а травеститите са закачили перуките на едно дърво и плющят карти на една пейка, точно под сърдития поглед на Волен Сидеров от оцелял предизборен плакат.
Признаци на живот долитат и под козирката на терасата от фамилната кооперация, където трима старчоци – квартални клюкари, седят по къси гащи и потници, жулят табла и си говорят на висок глас. В съседство с тях, две двулитрови бутилки бира са оставени да се студят в циментовото корито на дворната чешма, а третата вече е започната. Разговорът се прекъсва само от равномерното тракане на зарчетата и чукането на пуловете:
- Шест и три....хайде сега да те видиме наборе, щот си много гявол!
- Епици.....Дай една петичка бе, дюшеш! Не ми трябва сега тоя дюшеш.... Абе, кога ще ходиме до село че да обереме доматите? Тая година всичко стана зян! Сина вика, тате ще продаваме местото – сади за последно, ама кой ще ти купува место днешно време бе, келеш?!...Четири и две! Е, сега те затапих!
- Не ти се ходи на село за доматите, а за да видиш баба Гичка, дърт пезевентино! Знаеме те ние тебе още от едно време!...Три и едно! Дай две бе, да ти го фукнем у кьопавия зар...
- Кьопав си ти! От кога ти разправям, че трябва да спиш с таблата под възглавницата и да ги пийнеш двете зарчета със студена вода преди лягане, ама ти се правиш на ербап!
- Ти сега не измествай темата! Кажи си честно, заради Гичето ли искаш да ни влачиш до село или да ти береме ония спаружляци?
- Спаружляци имате в гащите!..... А на Гичка и вие й се бяхте натопорчили едно време кога беше млада, ама не ви огря и още ви е яд!...Пет и пет! Направо те утрепах и тая игра наборе!
- Абе, като каза натопорчени та се сетих - помните ли, кога едно лято пак така беше жега и кога на кмета се отвърза магарето?
- Аз помня, че нещо разправяха на мегдана в кръчмата, ама за Гичкината магарица беше май...
- Ти не помниш колко си хвърлил преди малко, та за тогава чак ще помниш...Слушайте да ви разправям:
Кмета беше заминал нанякъде по града и беше оставил ключовете на бай Петко Питанката да му гледа канцеларията и да му прибере магарето ако закъснее. Завъртял се до кръчмата бай ви Петко, ударил две ракии с попа и станало следобедно време. Кмета го няма, кравите започнали сами да се прибират и да мучат по дуварите, а кметското магаре стои вързано на ливадата до реката. Отива наш Петко да го отвърже, а онова хайванче се натопорчило като трикрако столче, върти в кръг и мята текмета във въздуха. Както му отвързал синджира – магарето да вземе да му тегли един здрав къч и му направил на Питанката всичките ребра на сол!
- Шест и две!...Ми, разгонило се е добичето, кво толкова! ..Ти си!
- Разгонило се, не ами направо пощръкляло, щото взело да търчи през оградите из цялото село да търси женско, а единствената магаричка беше тая на баба ви Гичка. Тя като разбрала от комшийката каква е работата, веднага отишла на двора, свалила си престилката и покрила на магаричката задницата докато отиде да затвори външната порта.....Дюшеш, наборе!
- Разправяй де, тая игра съм те бил и без това...
- Ние мъжете таман се бяхме събрали пред кръчмата да ходиме да го ловиме тоя пущиняк, кога гледаме Гичка търчи по улицата и вика, бърже идвайте при мене у двора е! Кога отиваме наборе, що да видиме – оня нерез се качил връз магаричката, а на нея отдоле само вързанките на престилката й стърчат от задницата!.....Пет и пет, наборе – дюбеш!
- Как така, само вързанките бе?
- Е така! Прескочил оградата и натъпкал на баба ти Гичка цялата престилка в магаричката! Направо като с презерватив, няма шест-пет!
- Еи-й, едно време и мене така никакви гащи не можеха да ме спрат! Пробивах ги булките през чорапогащниците като маслен крик!
- Пробивал си ти...дупки за катетера си си пробивал! Ще пийнеме ли по още една бира да вадя другата бутилка, или да прибираме таблата?
- Вади я и сипвай, че тамън съм те зачесал! Едно време, на нивата да не беше по-студено?
Втората бутилка бира е отворена и зарчетата затракват отново в равномерния си танц. Нощните пеперуди са се изнесли нанякъде заедно с травеститите, а единствен на слънце остана примижалия сърдит поглед от предизборния плакат.