- Какво точно промени твоят избор и твоята посока?
- Когато заминах за Швейцария, преживях така наречения културен шок. Тази страна е раят на Земята и го осъзнах още в първите дни. Уникална природа, убийствен стандарт, подреденост и чистота. Започнах работа по покана в една от най-големите фирми за производство на бутикови кожени облекла UHU със седалище в Цюрих и филиал в Хорн. Босът се казваше м-р Улрих и приличаше на Дани ДеВито. Швейцарски евреин и естествено- милионер. Невероятно възпитан и ерудиран мъж.
- Как възприеха там твоята необуздана мода? Швейцарците не са ли по – консервативни?
- Нищо подобно! Отиди за една нощ по заведенията в Женева, Берн, Лозана или Сейнт Гален и ще си промениш мнението. Колкото до моят стил, там го култивираха и опитомиха, но именно енергията и това че не бяха виждали нещо такова, беше причината да искат да работят с мен.
- Какво е по-различното за един дизайнер който работи там и тук в България?
- Когато постъпих, г-н Улрих имаше седем дизайнери от цял свят, завършили колежи за мода. Всички до един бяха гейове, а аз освен че не бях, идвах от някаква малка страна и не бях завършил нищо. Изолираха ме на втората минута. Това продължи шест месеца, през които те докато умуваха върху формата и цвета на един модел, аз бълвах по три-четири нови модела на ден! Една сутрин, просто не ги заварих на етажа, а на моето място седеше ??Босът и ме чакаше. Каза че слизаме да пием кафе в шоу-руума и да поговорим. Това ми беше първото кафе с г-н Улрих след шест месечния тест.
- Тогава ли промени своя избор и посока за която спомена в началото?
- Да, защото разговорът беше дълъг и много делови, макар че се налагаше да работим със много жестове. Двамата разговаряхме на що годе сносен английски, тъй като аз не си направих труда да науча нито една дума на немски, френски или италиански. Първо ме попита дали ми харесва работата и условията, на което аз директно му казах, че може да разчита на мен без да е нужно да се връщам в България. Тогава той каза, че ще ми пусне документите за постоянно пребиваване и за вземането на швейцарски паспорт след време, тъй като новата длъжност ще го изисква.
- Това не е ли твърде невероятно за такава затворена като система страна?
- Зависи кой и защо гарантира за теб. Както ти казах, той е с еврейска кръв и си беше направил много добре сметката. Малко преди да се случи това, беше продал една цяла моя разработена тема на Mochino за пет цифрена сума. Казваше се “Гагарин” и излезе в италианския Vogue. Боса я кръсти така, защото нещо бях зациклил и не знаех как да заместя думата SpaceMan и казах: Гагарин! Той го хареса и така остана.
- Каква беше новата ти длъжност? Не съм си представяла, че можеш да работиш на заплата?
- Аз не бях на заплата, а на парче. Всеки нов модел ми носеше пари и така ме стимулираха непрекъснато. Печелех много, но и много харчех. Новото предложение беше, да стана фешън–хънтър, като за целта трябваше да пътувам два пъти в годината на изложенията прет а порте в Милано, Париж и Ню Йорк за да сме в крак с новите тенденции и да ги разработвам в направления за нови колекции на фирмата. Приех на секундата, стиснахме си ръцете и се разбрахме да започвам след като ми излязат документите за безсрочна виза пермит Ц до месец-два.
- Носталгията ли те победи тогава, за да се върнеш отново в България и да създадеш марката “Пентаграм”?
- Аз съм странстващ дух и нямам носталгия. През цялото време на пребиваването ми там, само три пъти чух за страната ни. Първото беше по новините на 3Sat където излъчиха падането на Желю Желев по стълбите на самолета, а второто – когато показаха нашите 50 стотинки, с които българите около посолството ни са задръстили автоматите за уедряване на пари. Оказа се, че нашата монета е точно като тази от 1 франк и големите ни дипломати са изсипали торби. Голям срам!
- Кой беше третият?
- Една родопска песен която хванах случайно по радиото една нощ в хотела. Бях сам като куче и като ги чух тия родопски гайди, почти се включих с още една без да искам.(смее се) Решението което взех и се оказа съдбовно, дойде в края на Март същата година, когато почина майка ми. Всички роднини ме чакаха да се върна, а до излизането на новите ми документи имаше не повече от месец. Патова ситуация, но тогава негативната емоция надделя и тръгнах обратно. Взех решението което промени следващите ми години, както ти казах.
- Защо не се върна след това обратно в Швейцария на работа?
- Два дни след моето излизане, Швейцария затвори границата. Войната в Югославия бушуваше със страшна сила и самолети в нашата посока нямаше. Тръгнах в едно самоубийствено пътуване с влакове през Любляна и Белград. Пътувах скрит в празни вагони от композиции атакувани от мародери и изпочупени стъкла. Нямаше осветление и ме предупредиха да не стоя до прозорците, защото има опасност от снайперисти. Бях абсолютно сам в цялата композиция за Белград. Един военен в Любляна, като ме видя, каза веднага да се преоблека ако искам да стигна жив. Продаде ми един маскировъчен гащеризон за 50 франка. Бях с някакъв пуловер с един кожен Мики Маус, два огромни сака и се виждах от километри. Абсолютно ми се бяха притъпили всякакви усещания за самосъхранение и мизерията в която се връщах.
- Не направи ли опит все пак да се върнеш?
- Няма да го забравя този разговор по телефона с г-н Улрих. Правеше чудеса да пребори новите постановления, но беше нерентабилно и почти невъзможно при тази ситуация. Трябваше да се случи някакво чудо, но на практика всички чужденци извън страната бяхме аут. Тогава, осъзнах че приказката е приключила и съм направил своя избор и живота ми зави в друга посока. Така създадох “Пентаграм”, на тавана в една мансарда до телевизията. Нататък е ясно.
- Като за финал, как искаш да завърши това интервю и как да го кръстим?
- Зачеркни всичко останало, освен най-важното което ти казах за моментите в които взимаме съдбовни решения. Те се случват без да ги осъзнаваме с всеки един от нас.
- Какво заглавие би избрал?
- Все едно. Кръсти го “Интервю с вампир”. Така или иначе, съм буден и работя нощно време.(смее се)
Благодаря ти и аз, Жоро! В другия възможен сценарий, нямаше да има “Пентаграм”, нямаше да си тук, нито да видя страхотното шоу тази вечер. Читателите пък нямаше да прочетат това мое първо интервю което направих с един от най- харизматичните имена от българската модна сцена.
Край
Автор: Радостина Колева Сп.Подиум, Дарик-радио 1999-2000