Добре де, имам две обещания които не изпълних в края на миналата година. Едното беше да ви разкажа за екшъна пред НДК и “ритуалното” пламване пред публика, а второто беше за Швейцария, по молба на “Сеирджия”, от коментарите по темата “Death Premonition2”, чийто линк незнайно защо отвежда към http://gbg.bg но няма значение. Разрових се в прословутите куфари и кашони, извадих стотици хвърчащи публикации от къде ли не, видео и аудио-записи, като реших да ги наснимам всичките по темата и да мина метър. Като един класически мързел, да ги плесна в етикетите долу в раздел “Пергамент” и да отбия номера. Да де, само че точно това което е най-изчерпателното за Швейцария, е на аудио носител от едно гостуване в “Дарик”, плюс препечатка в два поредни броя в бившото модно списание “Подиум”. Няма как, захващам се да го преписвам дума по дума цялото, като с това единия ми ангажимент отпада. Интервюто е от журналистката Радостина Колева, излязло чак в края на 2000-та година. Ето го, в две части без съкращения:

Първата ми среща с Жоро Пентаграм, беше и първото му ревю за мен, на което присъствах като журналистка. В зала 3 на НДК, колекция “ Urbanshark” каквото и да значи това. Бях гледала негови изяви по телевизията, но на живо ефектът беше като плесница в лицето. Това модно зрелище, бе събрало над хиляда и петстотин души публика, персони от политиката, шоу-бизнеса, журналисти и електронни медии. Огромен футуристичен град-сцена, плазмени екрани и тонове светлина и музика. Шоуто на “Пентаграм” започна безапелационно с пълен мрак, след което последва истинска експлозия от цветове, пироефекти, музика и модели от които ми спря дъха до последната секунда на неусетно изминалите два часа екстремно шоу. След края, го открих зад декорите превъзбуден и заобиколен от всичките тридесет манекени, които сякаш го пазеха от нас журналистите. Бях решила да се откажа от това интервю след първото му в Дарик, но той самият ми даде шанс да го продължа, като ме покани в ателието си два часа по-късно:

- Жоро, нека продължим разговора от там, където спряхме в радиото.Всичките ти колекции до сега, имат много странни имена. Защо тази е “Urbanshark”?
- Защото градът и урбанизацията те превръщат в хищник. Модата е отражение на живота който живеем, а акулите са ми стара любов. Тази дума е много точна, но няма български превод. Приеми го, като ревю на различните породи урбанистични акули, каквито сме всички в този, или който и да е друг град.
- Доволен ли си от представянето си? Залата беше препълнена със светски личности?
- Не съм ги видял тези светски личности, доволен съм, но съм супер изтощен. Дали е станало това което исках, ще разбера след като го видя по телевизията. Запланувано е за праймтайма на БНТ и едно повторение по договор.
- Ти всъщност, никога не си правил обикновени ревюта. Всички ли са толкова зрелищни като рок-концерти?
- Всички. Всяка колекция има замисъл, концепция и идея. Аз правя единични модели и винаги ги обгръщам в тема. Бройките стигат понякога до двеста модела, но всичко искам да контролирам.
- Идеята за декорите, осветлението и музиката пак ли са твоя концепция?
- Всичко е моя идея. От саундтрака, миксирането, скицирането на декорите, замисъла и хореографията, всичко е мое иначе няма да е “Пентаграм”. За мен подготовката за участие е различна и екипа ми го знае. Ако колегите се готвят просто за ревю, аз се готвя като за военни действия!
- Затова ли отглеждаш тези огромни пирани тук в ателието си?
- Те ме релаксират. Нощем ги гледам с часове, а и нали не смяташ че на мен би ми подхождало да гледам нещо друго освен хищник?(смее се.)
- Сега, когато си извоювал вече своя звезден статут в модата, какви са мечтите ти занапред? -Аз нямам мечти – имам амбиции! Нищо не съм получил даром и всичко което съм постигнал е с кръв, пот и сълзи. Ревютата и колекциите ми са вече в учебния материал на студентите по мода и дизайн, но само преди няколко години не ме взимаше никой на сериозно.
- Съжаляваш ли за нещо което си пропуснал или жертвал през тези години?
- Тук постигнах максимума. Мои клиенти са всички известни имена за които се сетиш, както и още хиляди обикновени хора. Това стана възможно след пълното ми отдаване в работата, но пожертвах времето на личния живот. Няма пълно щастие!
- Имаш ли любими световни дизайнери на които искаш да приличаш?
- Вече нямам кумири, защото ми влияят на стила. Съсредоточен съм в собствения си стил и се конкурирам със всяка следваща колекция. Сега ми предстои да смачкам тази, която гледа тази вечер.
- Какво ще се случи с моделите от последната ти колекция?
- Една част ще замине за Швейцария, другата ще я дам на абитуриенти от домовете за сираци. Ние, дизайнерите от Форум Българска Мода го правим всяка година. Не всичко се съизмерва с пари на този свят.
- Като каза Швейцария, не мога да не те попитам, защо не остана да работиш там, а се върна в България?
- Защото взех едно решение, което обърна посоката. Виж, всеки човек има в живота си моменти, в които неговият избор, решение или действие, променят посоката на живота му в следващите двайсет години или целия му живот. Ние не ги осъзнаваме тези моменти, но те са решаващи, макар да са въпрос на един миг.
Край на Първа Част