На този свят, има неща които ще останат вечни конкуренти, освен ако внезапно единият не фалира, не умре преждевременно, или метеорит не удари Земята и всичко да отиде по дяволите. Пример за такива емблематични смъртни врагове са “Кока-Кола” и “Пепси-Кола”, “Левски” и “ЦСКА”, Малкия Гипс и Големия Гипс тук в квартала. Бай Кольо е Големия Гипс, който има ателие долу на улицата и цяла София идва при него за гипсови корнизи, градински джуджета и позлатени Бахчисарайски фонтани. Като един абсолютен монополист, Големия Гипс винаги се е придържал към житейското правило, че в един кокошарник няма място за два петела. Затова и появата на Мето - Малкия Гипс, който си отвори ателие почти срещу неговото преди две години, донесе миризмата на барут във въздуха. Не стига че се налагаше да се гледат по цял ден долу на улицата, ами по ирония на съдбата, Малкия Гипс нае апартамент на който балкона се гледа фронтално с този на Големия Гипс в отсрещната кооперация. Дели ги само задния двор на нашата къща.
“-Тоя незнам от къде се довлече, ама ще го върна на село в гипсово корито! “- заканваше се Големия Гипс пред комшиите – “ Или да си обира чукалата тоя аматьор, или му драсвам клечката и му ебавам путката майчина, да знаете!”
Малкия Гипс и той беше нервак и хич не мислеше да си свива сърмите и да си обира чукалата. В началото само си мълчеше, но направи безплатна промоция на няколко съседни магазина, създаде си набързо приятели и той вирна гребена на революция:
“- Само да има късмета тоя да ми каже нещо – с един тупаник го правим от Голем Гипс на Голем некролог, заклевам се! А па, не дай Боже ми направи нещо на магазина – удавям го във варела с гипсовия разтвор и кат се втвърди, го метам у Панчарево!”
В продължение на няколко месеца, смъртните закани се ръсеха с променлив успех, но нито Малкия, нито Големия Гипс имаха желание да се срещат очи в очи и се отбягваха. За сметка на това, започнаха да си крадат персонала, чираците стояха на входовете на улицата и причакваха клиентите за да ги заведат до “истинското” ателие, а не при “ментето”. Истинската война пламна малко преди миналата Нова година. Някой беше срязал и четирите гуми на “баничарката” на Малкия Гипс и така му връзваха ръцете да разнася поръчките. На другата сутрин, Големия Гипс завари витрината и колата си плътно намазани с лайна и блажна боя. Всички комшии се опитвахме да им вкараме съмнение, че може и да са хора от арабската или циганската мафия на Женския пазар, но те само клатеха глави и мълчаха. Развръзката дойде с настъпването на новата 2008-ма, когато всички излязохме по балконите и терасите с чаши шампанско и кутии с пиратки. Над София ехтеше тътена на хиляди фойерверки и града приличаше на Афганистан. Тогава всички видяхме, как един срещу друг на терасите, порядъчно подпийнали, застанаха по потници Малкия Гипс срещу Големия Гипс.
“- Ее-ей, капут! Гумите ще ми режеш, а?!” – провикна се пръв Малкия Гипс – “ Земи сега ей тия честитки- поздрав от мене за Новата година, маменцето ти гипсирано аз дае..” – гласът му изчезна от едно мощно “ Даа-аа-нн” което разстърси всички прозорци наоколо и една ракетка се пръсна в червена заря под балкона на Големия Гипс. Няколко тръби тип “Ангелски огън” бяха наредени на перваза на Малкия Гипс и той ги палеше една след друга, като в артилерийски зенитен обстрел. Една след друга, фойерверките излитаха по седем от всяка тръба, с оглушителен гръм и мяучене по посока на вражеския балкон и се разбиваха в разноцветни искри и звук на счупени стъкла. Не след дълго, канонадата на Малкия Гипс свърши поради изчерпване на мунициите, когато залегнал под балкона се изправи Големия Гипс, въоръжен с два четирилентови диска “Тъндър Драгон”.
“ -Много са ти келяви честитките бе, педераст! Ей, сега ще ти ги вкарам обратно в дрисливия задник дето мажеш на хората вратите! Мамицата ти удушена, аз да...”
Един общ фитил – и триста пиратки, среден клас излитат с трясък една след друга като в картечница. Ред е на Малкия Гипс да залегне, но пиратките не стигат до балкона му, а падат върху поправената “баничарка”, паркирана отдолу.
На следващия ден, видяхме пораженията от новогодишната битка: Големия Гипс вместо стъкла имаше найлони, а балкона и всичко около него беше почерняло. “Баничарката” на Малкия Гипс беше всичко друго, но не и кола повече.
Така мина цялата 2008-ма година, аз пътувах непрекъснато и въобще не ги виждах и двамата. До миналата вечер, когато излязохме всички пак по терасите за да посрещнем новата 2009-та. Отново се появиха Малкия и Големия Гипс, но изненадата беше, че стояха на един балкон. Каква е причината да заровят томахавките разбрах едва днес, когато всички магазини отвориха врати и хората напълниха кафенетата. Преди време, някакви ливанци тръгнали да отварят наблизо магазин за гипсови изделия и модерните им заместители от стиропор и силикон. Големия Гипс пръв научил за новата чуждестранна инвазия в неговата територия и пак скочил на бой да пъди нашествениците. Тогава, най-неочаквано на помощ му се притекъл Малкия Гипс. Събрали пари, дали по-висока цена за наем на помещението и изритали арабите. После пили по ракия, жените им се събрали и нарязали салатата и така дошла идеята за съвместно празнуване на Новата 2009-та година. Заря и фойерверки пак имаше, но всички цеви сочеха към небето. Дали ще има обаче “Гипс & Гипс” корпорейтед и мир на улицата – годината тепърва ще покаже!