След новината която прочетох в приятелския сайт metalnews-bg.net, че биографичната книга на KISS е вече на българския пазар, буквално овършах книжарниците из цялата страна. По време на турнето виждах само плакатите, но от книгата все още нямаше ни помен, ни доставки. Било писано да я купя чак като се прибрах в София и я открих в Халите. Само две бройки! Прилично дебела, но като за биография на една от най-великите рок групи на планетата си е нормално. На Чарли Чаплин да не беше по-малка? Хубавото на този род книги или филми е, че те зареждат с много енергия, а лошото – че са много рядко!
Търпеливо изчаквам да ми дойде реда на опашката, защото пред мен са две жени които в никакъв случай няма да ми я вземат под носа. Те обаче не са заради книгите, а заради кристалните сервизи и луксозни свещи, които се продават на същия щанд.
- Какво не ти харесва на тези бе, мамо? – пита по-възрастната, явно дъщеря си – Пак са шест бройки! Като дойдат родителите на Пламен, право тези ще видят във витрината на хола. Онези старите от баща ти няма да стоят на гъсто, а ще ги наредим така по-разпърдяно и няма да се гледат!
Продавачката ги поглежда първо тях, после мене и започва тихо да се смее, но не спира да им опакова чашите, а накрая опасва кашона с панделка като за подарък. Преди да им го подаде, явно решава че може да вкара закачка:
- Панделката с повечко джуфки ли да бъде, или да са „по-разпърдяно”?
- Вие, нещо подигравате ли ми се бе, момиче?! – сопва се дъртата – Аз съм клиент и не съм дошла тук някаква си продавачка, дошла от село да ми се прави на интересна!
Още преди да е свършила, на втори глас се включва и дъщерята:
- Майко остави я сега бе-е..Нали я виждаш, че е като всички дето надойдоха от провинцията да стават софиянки! Писнало ми е вече, айде плащай и да си ходиме!
Мен вече не ми е смешно и се чудя дали въобще да се намесвам, дъртата плаща и мърмори нещо под носа си, продавачката мълчи, а дъщерята си търси джиесема в чантата. При отварянето, се чува едно мощно „Да те поздравя ли, че те има тя ли..”:
- Ало-о? Пилее-ее! Точно купихме чашите за в неделя!
- Кой е ма? – пита дъртата и си чака рестото.
- Пламен!....Пиле, ти ако не си тръгнал за София, по-добре недей! Ние с майка само тази вечер отиваме в Обеля да спиме, а утре се прибираме в Сеславци и ще минем да те заберем с ваште! Айде!
- Как ще ги вземеш, като се прибираме с рейса? А баща ти знае ли? – пита пак дъртата и взима кашона.
- Знае, аз го предупредих. До тях сме с рейса, после с тяхната кола ще се прибираме. Дай сега да мина да си взема един чорапогащник отнякъде, че тоя на идване се разпръца целия отзад!
Еи-й, най-после дойде и моя ред! Момичето зад щанда още се тресе от нерви докато ми дава скъпоценната книга.
- Не ми я опаковай! – ухилвам се – И без това ще я разпръцам от четене!
Този път, смехът избухва едновременно и си тръгвам с мисълта, че светът няма да се свърши ако два дни ме няма в Интернет.