Както всяка зима от 20 години насам, на народа му се предоставят куп възможности за забавления и изяви. От едната страна са официалните празници през ден, хранителните и алкохолни натравяния, съчетани с повсеместен мързел и махмурлук. От другата страна, студът събужда като всенародна панацея заспалата гражданска активност. Както са казали китайците:”Да живееш в интересно време е проклятие” . Макар умората от миналите “интересни” 20 години да си казва думата, организацията на предстоящия протестен митинг на 14 януари е впечатляващ, независимо че от последният успешен от 97-ма са минали 12 години. Да се организира и проведе един успешен митинг, си е цяло изкуство. Можеш да събереш десетки хиляди на едно място, но ако всеки се прибере защото на другия ден е на работа или защото му е студено – с митинга и с добрата идея е свършено! Можеш да събереш и по-малко, но ако се задържат достатъчно дълго – ефектът е гарантиран. Примери с такива упорити митинги имаме колкото щеш, докато онези еднодневните – никой не ги помни!
Аз имах лошия късмет и добрия шанс да присъствам на всички емблематични митинги от новото ни време. Този от януари 97-ма който искаме да повторим, беше повсеместен и продължителен. Имаше барикади, блокирани пътни артерии и народа стоеше по улиците и площадите денонощно. Беше наистина мащабен и национален протест. Този на 14 януари дали сме готови за подобно нещо?
Тогава имаше десетки опити за саботажи от разни леви фракции. Няма да го забравя един такъв функционер, който пиеше коняк на топло в Арт клуба и инструктираше двама активисти на съседната маса. Общо взето, разговорът беше следният:
- Колко човека сте събрали и къде са?
- Ами, основно са цигани от кварталите Христо Ботев, Факултето и Западен парк. Нищо още не сме им плащали и чакат в Борисовата градина. Към двеста човека са. Какво да ги правиме?
- Раздавайте им плакатите, направете инструкции на “остриетата” и ги пускайте довечера. Парите, накуп на водачите – те да им ги разпределят както искат!
Другото нещо което различава Януари 97-ма, е голямото меле в 3 часа посред нощ, когато срещу огромното мнозинство протестиращи, власта си изпусна нервите и насъска полицията малко преди да се предаде. Аз бях в градинката между Парламента и Софийския университет, на два метра от мен беше Филип Димитров, когато войската започна да си удря прозрачните щитове с палките в един такт. Този знак го знам още като служих във Вътрешни войски.
- Пичове, -казвам на хората около мене – тия след малко ще ни подпукат, а сме само на пет метра. Готови ли сте?
- Няма да ни атакуват! Като го видят Филип Димитров, никой няма да посмее да удря!
Пръв го пребиха Филип Димитров. Агитката от ВМРО обърнаха дръжките на знамената и влязоха първи в сражение, но ние нямахме нищо. Няма и къде да ги атакуваш, защото са с шлемове на главите, палки и щитове. За секунди се оказахме обградени от десетина “барабанисти” с палки, които на бърза ръка изсвириха върху нас по едно парче от Металика, Слейър и Мегадет. Много як “концерт” беше навсякъде по целия площад и всички съседни улици. Пирогов се препълни с ранени, но целта на митинга беше постигната. Сега, готови ли сме за нов евентуален “концерт за палки и оркестър в до мажор”? Или някой си мисли, че онези мирно и кротко ще дадат властта без бой?
За вас не знам, но аз подкрепям инициативата защото като всички нормални хора си давам сметка, че това уродливо триглаво чучело трябва да бъде унищожено. Лошото е, ако си мислим че ще стане за една нощ и само с митинги. Ако идеята е такава – по-добре да си седим пред компютрите още дълги години и да се правим на герои само по форумите и блоговете.