Покрай станалата напоследък актуална тема за бардаците и секс-услугите у нас, интернет пространството започна да гъмжи от всякакви коментари и предложения. В момента дори, цяла армия ченгета тараши района около Женския пазар и проверява всички чуждоговорящи пришълци, които денем продават дюнери, а вечер – секс и дрога. Ченгетата нищо няма да им направят, но най-вероятно, някой бардак който не си плаща - ще изгърми. Това е ситуацията при нас, но какво е положението в другия край на земното кълбо? Интересен е начинът, по който в Япония са решили да вкарат разнообразие в секс-услугите и проститутките. Жълтите по принцип са леко извратени когато стане дума за "секс", но поне са спокойни, че персонала няма нито да старее, нито да се уморява. Сутеньора няма да плаща данъци, заплати, нито някоя конкуренция да го гърми през прозорците. А сега сериозно: Тоя свят съвсем полудя!
P.S. Това видео, ме навежда на идеята за създаването на един BG -бардак с латексови кукли - копия на наши "звезди". Кеф ти Лили Иванова, кеф ти Венета Райкова, кеф ти някоя от поп-фолка. Ще има здрав оборот, ама що ли имам чувството, че куклите на Азис и на ония от Тройната коалиция ще се подменят за ремонт най-често?:)))

Дали си имал хубав, обикновен или много кофти ден, можеш да прецениш едва когато се събудиш на следващата сутрин. До тогава, не можеш да бъдеш сигурен дали в следващия момент, няма да си в центъра на някоя непредвидена месомелачка, която търпеливо те е чакала да си пресечете пътищата в точното време, на точното място.
0:30 часа. Вече съм в София, след едно дълго пътуване от участие. Леко уморен, леко пресипнал, но доволен от проведения купон и от деня като цяло. В главата ми се прокрадват мисли за вечеря, бърз душ и надявам се, не толкова бърз секс преди заспиване. Трябва само да купя някои неща от денонощния супермаркет в квартала и се прибирам. На булеварда стоят три таксита, по–надолу пушат на групичка няколко брадясали травестита, а проститутките се разхождат по средата между трамвайните линии и се хилят на висок глас. Ченгетата са спрели патрулката чак на долното кръстовище да си броят парсата, а и да не пречат на бизнеса. В супера няма жива душа, ако не броим една полу-заспала касиерка, която решава кръстословицата на един непродаден жълт вестник.
- Кола два литра, шоколади, фиш-фингърс и бял “Давидоф”...друго ще има ли?
- Това е. Маркирай си и една торбичка и можеш да удряш ключа след мен.
Касиерката напълва плика и в момента в който ми го подава, се появява някакъв дребен силует от дясната ми страна.
- Бате, дай некой лев нещо да ядем бе, молим ти се!
Едно опърпано момиче цигане, на не повече от десет години. Скъсани маратонки на бос крак, мръсно рокле с неясен цвят и шушляково яке. Някой му беше фъкал дългата коса на участъци, но това което ме порази, бяха сините очи. Цигане със сини очи!
- Ти защо си на улицата по това време бе, дечко? Кажи какво ти се яде? – Колкото и да имах предразсъдъци и задръжки към цялата мангалщина, това все пак беше едно дете без грам вина, че е гладно и че се е родило такова. Хвърлям един поглед към улицата дали не я праща някой, но навън няма никой.
- Как се казваш? – питам цигането.
- Алиса, ама ми викат Алисия.
- Алиса, като в приказката “Алиса в страната на чудесата” нали?
- Нее-е...като Алисия певицата бе, бате! – поправя ме веднага.
- Къде живееш бе Алисия?
- На гарата, ама те наште са......
-Добре, добре! - прекъсвам я - Стой тук, аз ще вляза да ти взема нещо за ядене и после веднага да се прибираш!
Започвам от шоколадите и сандвичите, разсъждавайки какви глупости говоря. Да се прибира...Къде точно да се прибере? Цвъкат ги и щом проходят ги зарязват на улицата. В този момент, докато пазарувах за детето, се появи “проблема”, който сякаш ме е чакал цял ден да си пресечем пътищата. Мъж около петдесетте, българин, с шкембе и дънково яке върху потник. Не влиза в супера а поглежда към мене, ухилва се на касиерката и отива право при хлапето.
- Много си хубаво ти бе?! С кой си тука? С никой?! А искаш ли малко парички да спечелиш? Как се казваш принцесо? – започва дебелата свиня, а на мене кръвта започва да ми пулсира в ушите.
- Имаш ли си гадже? – продължава оня – Е, как може да нямаш?! Я, ма ти и цицки вече имаш! Охоо, ти си готова вече... Ей сега, само да си взема едни цигари и ще се повозиме на жълтата кола.
Таксиджия си значи! Зарязвам кошницата върху фризера и се връщам при касата.
- Ало, не виждаш ли че е дете бе?! А ти ма, касиерката, какво мълчиш? Не го ли чуваш тоя какви ги говори и какво иска?!
- Абе, я не ми дръжте сметка и не ме занимавайте с вас! – тросва ми се касиерката - Аз съм на работа! И нема да ми викаш “ма”!
- Ти какъв си бе, отворения? Аре чупката от тука, че ако викнем по станцията колегите, ще те направиме на пастет. Чуваш ли какво ти говоря бе?! – налита ме дебелата свиня.
- Чичи, по – кротко! Взимай си цигарите и не закачай хлапето, че преди да си стигал до станцията, ще ти извадя червата! А ти, малката – клякам пред цигането – взимай тия пари и да те видя как бягаш бързо от тук!
Ритникът в рамото го усетих още преди да чуя псувнята. Достатъчно здрав шут, от който дясната ми ръка отхвърча назад заедно с плика и двулитровата кола се пръсва като бомба в ръба на касата. Преди да успея да се изправя, някъде отгоре долита и едно кроше, което частично успявам да спра с другото рамо, но уцелва челюстта и скулата. Цялата ми уста се напълва с кръв и това изважда злия дух от бутилката. Вкарвам му един в огромния търбух, но той е като от желе и юмрука ми потъва до китката. Това го отмества и втория му замах профучава над главата ми. С лявата ръка го уцелвам фронтално в зурлата, носа му изхрущява, но зъбите му ми разскъсват кожата. Свинята полита настрани и тогава дойде поредния проблем! Вместо да го оставя да си падне, го посрещнах с шут в муцуната, от което му промених траекторията. Рухна върху стелажа с перилни препарати, събори всичко и за лайняната торба, боят свърши. Изплюх цялата кръв върху противно белия му потник и тогава видях следващия проблем.
- Бързо ми дай някаква кърпа че тоя си глътна езика ма!
Касиерката грабва един плик от онези, разноцветните кърпи за кухня и ми ги хвърля. “ Нема да ми викаш “ма” ти казах!”. Всичко е в кока-кола примесена с кръв и продукти от рафтовете. Алиса е изчезнала. Отварям му спуздравата зурла с дългия ключ от входната врата и с радост установявам, че има зъби само отпред. Ключа го набутвам между двата венеца отстрани и челюстите му се разтварят. С кърпата му вадя езика, прасето изхърква и започва да диша. Ще живееш, мама ти мръсна! В тая поза ме заварват и ченгетата.
Навън стоят всички проститутки барабар с просяците и тримата таксиджии от кръстовището. Ченгетата ме пускат след около половин час, а единия от бакшишите с който съм пътувал често, ми предлага да ме хвърли до нас.
- Ела да те метна, че я се виж на какво приличаш! Знам че си на две преки, качвай се!
Качвам се и завиваме по вътрешната улица. Шофьора даже не пуска апарата.
- Баце, що се забъркваш в такива простотии бе?! Тоя от Кузовата партия не е от нашите фирми, ама да не мислиш че е единствения? Всяка вечер ги гледам всякакви как ходят на гарата за деца. С лимузини даже! Ти света няма да го оправиш! Никой нищо не може да направи. Те, ченгетата не могат да се оправят, та ти ли... То, това малкото, нищо чудно и да е в занаята.
От къде да знам дали е в занаята. Знам, че нямаше десет години. Знам също,че след няколко дни съм пак на участие и трябва да спадна синините и отоците. Няма нужда да чакам до сутринта за да се уверя, че имах един хубав ден, който приключва по най –свинския начин.

(ако не виждаш снимки,цъкни горе на хикса в прозореца)
Малко снимки от една малка част от проведените летни партита из цялата страна. Краят им завърши на 16 септември с един гръмотевичен, в буквалния смисъл рожден ден(3) на казино "Цезар" в гр.Пловдив. Само след три дни, на 20-ти стартира есенния сезон на Големия шлем, който ще приключи на 3 октомври. За зимния, тепърва се печатат плакатите и поканите. Телевизионните ми проекти си стоят на трупчета и все по - често си търся оправдание за мързела да ги форсирам. Особено при сегашното ТВ статукво, но никога не казвам никога! За сега, по-добре да пътувам и да се забавлявам, от колкото да се псуваме преди запис, по време на рекламния блок и след финалните надписи всяка вечер. Лаптопа е във куфара, хотелите са с Wi-Fi, така че... ще се видим веднага след рекламите!

Легендарното кафе на ул. Тулово до БНТ, е като гара разпределителна за всякакви телевизионери и продукции. Нищо не се е променило от последните 10 години, когато държах една мансарда която гледаше в прозорците на телевизията и в двора на това кафе. Даже хората са същите. Леко посребрени, поодъртяли, но със същите елеци и джинси, с хилядите джобове по тях. Камери, кабеляци, микрофони и касетки. И водка. Задължителните сто грама за отскок, преди да тръгнат на терен за външни снимки.
Имам половин час до срещата в телевизията и въпреки многобройните заведения наоколо, влизам в доброто старо кафе. Двама режисьори и двама оператори седят на първата маса в пълно бойно и алкохолно снаряжение. Както ме виждат – веднага ме захапват:
- О-о..Пентаграме! Къде се губиш? Абе, я да те питам аз тебе... То и вие правихте нагласени скрити камери, ама...Шш-шт! Не се оправдавай!..Ама, тая чикия по Диема с тия хванатите в изневяра, гледа ли я?!
- Гледах два епизода и повече не ми трябва да гледам.
- Това, аз ако съм шеф в тая кабеларка, ще си искам парите обратно! Егати актьорските постановки, егати простотията! То не бяха перуки, голи гъзове на прозорците, па свирки и плюене. Тая гледахте ли я бе, колеги? Изплю половин кило прясно мляко, като че ли е правила свирка на кон дееба!
- Ама ти защо се нервираш сега? – продължавам аз и си придърпвам един стол – До сега, има ли някой формат дето да не сме го побългарили и да не сме го усрали? Като знаеш, колко народ се натиска да го дават по телевизията, за сто лева надница са готови да им сложат камери и в путките.
- А-аа..призна ли си накрая, че сте имали и вие нагласени камери?!
- Не бе човек, не сме имали нагласени, а сме имали издадени камери. Цяла седмица заграждаме жертвата, а накрая започва да се държи изкуствено и на нас ни става ясно, че някой ни е изпял.
- Значи, вие снимате с клизма една серия седмично, а тия за един месец са заснели 38 серии с изневери. Без нито един фал! Ебахти нагласените постановки! Те по-добри ще се изкарат от оригиналната версия дето я дават по Риалити.
- Така излиза. Само да ти кажа, че има камери които никога няма да бъдат излъчени и са ни глобявали от бТВ че нямаме материал за петъка.
- Защо не са излъчвани?
- Защото жертвата говори или прави такива неща, че ако излязат в ефир ще стане огромен скандал. После започват да ни заплашват със съд и така нататък. Лошото беше, че нямахме резерви. Просто, известните хора са малко. Имахме забрана да правим камери на хора от конкурентната медия, защото сме щели да им правим реклама. Като искахме на някой от бТВ – пак не може, защото сме ги злепоставяли. На тая не можело, защото била на еди кой си, на тоя не можело защото давал реклами. Списъка от 50 имена се стопяваше на 4-5 потенциални жертви. Ад беше, а накрая, някой вземе че ни предаде и – край!
- Имахте страшни серии, ама си мисля, че мене няма как да ме гепите! А па тия смотльовци знаете ли кога ще ме хванат с гаджето ми?! – Никогаш!
- Абе, не се заричай! – обажда се най-белокосия режисьор, който до този момент само ни слушаше – Те, тия дето се правят на големи майстори – те първи гърмят! Аз знам едно нещо: ”Левски се е чувствал най-скрит, когато е сред потерята!”- Това да знаете!
- Какво беше това сега? – недоумява колегата му – Аз нещо не те разбрах?
- Е сега ще ме разберете, слушайте: Преди четири-пет години, аз и още един колега от новините забърсваме две колежки от стажантките. Понеже и двамата сме женени, решаваме да ги водиме някъде на майната си за по-сигурно. Качваме се в една кола, ние отпред – пичките отзад и отпрашваме към Витоша. Имаше една хижа „Ведра”, която беше нещо като ведомствен хотел към МВР. По–закътана и скрита от света, няма на къде! Четири апартаментчета, с камини, ресторанче и това е! Там без връзки и познати, няма как да отидеш! По едни черни пътища като заорахме след Морените, тия двете се уплашиха! Като спряхме пред хижата обаче, кротнаха, защото е като в Швейцария. Влизаме, вечеряме в ресторанчето. Само ние и никой друг, като по филмите. Отиваме после на рецепцията, взимаме ключа и в тоя момент, някой слиза от горе по витата стълба. Обръщам се и кръвта пичове, ми слезна в чорапите! Сестрата на жена ми която също е женена, с някакъв мъж! Като ме видя, все едно незнам какво видя! Ама излезе печена балдъзата! Подмина ме като пътен знак и до ден днешен, нито аз съм си отворил устата, нито тя!
- Ебахти засечката! – обажда се колегата – Ама това за Левски какво беше?
- Това го казвам, защото какво излиза: Ако си на майната си с някое гадже, как ще се оправдаеш като те засече някой? Какво си правил там? За това, от тогава само в центъра на София, в най-оживеното. Който и да ме види, казвам: „ Абе, аз ако искам да направя нещо, тука в центъра ли ще го правя?!” Винаги работи тая схема, ама малко хора я знаят и все бягат по чукарите и там стават най-страшните издънки. Дявола си няма работа!
- Така е, шефе! Ще пиеме ли по още една – или да тръгваме, че падна светлината?
- За вас не знам, ама аз тръгвам, че моят половин час излетя. Хайде, ще се видим пак тук в кафето.
Хубаво кафе правят там, да знаете.

Единствено чичко Фройд е в състояние да даде някакво разумно обяснение, защо повечето високи мъже проявяват някаква особена слабост към джобни гаджета, малки коли и технологични играчки. Поне за играчките съм сигурен, защото веднага след появата на 7 инчовото джудже 701 миналата година, бях един от първите му купувачи. Още преди да знам, дали въобще ще може да ми върши някаква работа. Оказа се, че ASUS EEE PC – манията, както и производството на всякакви марки лилипутъри завладя цял свят. Същият модел, бе обявен за най-предпочитаният подарък за миналата Коледа. Няма да се разпростирам в технически характеристики, а само ще отбележа възхищението си от възможностите на джуджето да предложи пълен набор от екстри. Удобството по време на пътуване и носене насам-натам, теглото и смешно малкия, компактен размер, го превръщат в истинско бижу. Новите модели 901 и 1000Н не закъсняха и вече смених стария 701 с 901. Вече с много по-големи LCD екрани, видеокарти, рам и т.н. Колебаех се между двата нови модела, но SSD е за предпочитане пред HDD, защото освен че не пече като фурна, е много по-бърз, качествен и безшумен. Компенсацията на по-малко дисково пространство, се постига лесно с 16 / 32 Гб карта допълнителна памет и една 8/16Гб флашка. Това е модел, който е препоръчителен за всички хора с мобилни професии. Особено на такива прерийни вълци като мен, на които понякога сутрин им трябва време да се ориентират в кой хотел и в кой град са се събудили. Ако все пак ви интересуват параметри, ето ги по-важните:
Процесор: Intel Atom 1.6 GHz
Чипсет: Intel chipset
LCD Дисплей: 8.9 инчов TFT active matrix, резолюция 1024 x 600 ( WSVGA )
Памет: 1 GB DDR II SDRAM
Твърд Диск: 20 GB Solid-State Disk
Комуникация: Ethernet, Bluetooth, IEEE 802.11n, Fast Ethernet
Интерфейс: 3 x Hi-Speed USB - 4 pin USB Type A, 1 x Display / video - VGA - 15 pin HD D-Sub (HD-15), 1 x Headphones - Output - Mini-phone stereo 3.5 mm, 1 x Microphone - Input - Mini-phone 3.5 mm, 1 x Network - Ethernet 10Base-T/100Base-TX
Допълнителни слотове : SD/MMC reader
Аудио: Вградени стерео тонколони, Dolby Sound Room, High Definition Audio
Камера: 1.3 Megapixel
Батерия: 6 cells Li-ion, осигуряваща до 6 часа работа
Операционна система: Microsoft Windows XP
Тегло: 1.1 kg

Община Красна поляна в София. Четирима мъже чакаме за среща с кмета, но сме уцелили най-неподходящото време на обедната почивка. Аз съм последен, а пред мен е един дядка, натоварен с камара папки, другия си рови от скука в телефона, а първия чете вестник. Той се оказва най-приказлив и пръв нарушава тишината в коридора.
- Ц-ц-ц...Гледайте кво пише тука - Ангел Бончев казал, че живота е велико нещо! Разправя, че вече се радвал на простите неща всеки ден. Егати, ми как няма да се радва като е видял оная с косата...
- Ми така е! – включва се този с телефона – Нали знаете, че тия дето оживяват след като са ги гърмяли и тия дето от бой са виждали светлината в тунела, след това стават като праведници.
- Чак пък праведници...- обажда се и дядката.
- Е, не чак, ама има лечебен ефект ще знаете. Аз така излекувах едни дето ми обираха сто пъти вилата. Направих се че вкарвам някакви вещи с едни празни кашони, тръгнах си с колата, а след това се върнах по един заобиколен път да не ме видят. За по-малко от един час дойдоха с каруцата, дееба и боклуците мръсни!
- Опасна е тая работа! – казва дядото – Като ги сгащиш, стават агресивни.
- Те и тия бяха агресивни. Като ме видяха, вместо да избягат, почнаха да ме псуват и да вадят от каруцата разни вили и брадви. Аз само ги изчаках да тръгнат към мене и извадих ловната пушка. Патрони за фазани от тия, с многото и мешаните сачми.
- Утрепа ли ги? – пита през смях първия с вестника.
- Ако бях сложил Ремингтон Магнум 13 нули за глигани, щяха да са на кайма, ама аз им напълних гъзовете с дребни. Влачиха се и квичаха като кучета. Как са ги чистили въобще нямам идея, но ето вече половин година, комшиите казват, че в района са спрели набезите.
- Абе, тука трябва да стане като в Америка! Оня ден, отивам да прибера жената и дъщерята от площада пред Шератон. Както ги наближавам и виждам, че една циганка нещо замангилосва жена ми, а другата бърка в чантата на дъщеря ми. Ей, хора! Такива шамари и шутове не съм раздавал на мъже, честно! Двама индианци от тия, дето са им пазачи и вървят след тях, ми скочиха, ама нали ме виждате колко кила съм? Убих ги от бой!
- Ченгетата не дойдоха ли?
- Дойдоха, ама явно ме изчакаха да свърша и тяхната работа. Викам му на полицая: “Дай пищова да ги застрелям тия и да ви отърва и вас бе!”, оня не ще. Тогава викам, аз ще си купя, ама вие не идвайте!
- Аз пък съм тука при кмета за един патент...- сменя огнестрелната тема дядото.
- Ти па какъв патент извади на дърти години бе, Давинчи?
- Машина за рециклиране на боклука. Хартия, стъкло, пластмаса, желязо – смила всичко! Стават на прах, а след това се смесва прахта с цимент, бетон или смола и става на строителен материал. С двама стругари и малко пари, ще я направя за една седмица!
- Бре?! Дедо ти си за среща с Бойко Борисов бе? Кво правиш тука?
- Аз предлагам, да ходим да изпием по едно кафе навън! – включвам се и аз на финала –Остава още половин час до края на почивката, а и никой няма да ни пререди, щото няма никой.
- Ако ни прередят, ще ги гръмнеме! – казва първия и четиримата се изнасяме.

Road
Турне, на границата между два сезона. Лятото въобще не дава признаци на умирачка, а задръстванията са вече и по магистралите. Пълно е с коли и тирове във всички посоки, слънчасали шофьори и катастрофи през пет километра. Опитвам се да броя паметните плочи покрай магистралата на път за Русе, но на 75-тата се отказвам. Няма смисъл.
Русе е красив и много тих град, в който си давам сметка, че последно съм идвал като дете. Втора месечна томбола в новото казино, певицата Ивена и балерини от Варна. Ивена е от Русе, но това не въодушевява кой знае колко публиката. Тях по принцип, ги въодушевява само джакпота, та ако ще да пее и Мадона. Навсякъде е така. И във Вегас е така.
На кантар съм, дали да спя в Русе или да тръгвам за Варна. След два телефонни разговора с управителката на варненското казино, тръгвам. С много зор е успяла да намери стая. Тоест, не стая, а студио във фамилен хотел. Варна е претъпкана с туристи като за последно.
Retro
Хотелчето е на стотина метра от казиното, в тиха улица със старинни сгради. Залепено на калкан от двете срани, то е тясно и високо, като на всеки етаж има по един тематичен апартамент. Старинно фоайе, рецепция, барче и старинни картини. Много антични предмети и плакати от 30-те. Красива и носталгична атмосфера. „ Кое студио е запазено за мен?” –„ На последния етаж, казва се „Ретро”. – „ Защо точно него?” – „ Защото е единственото свободно! Ето ви ключа и приятна вечер!” Е-гати киселия дядка! Не трябваше да удрям звънеца на плота. Минавам покрай студиа „ Делфин”, „Класик” и „Джънгъл”. Пълна тишина. „Ретро” студио, е обзаведено изцяло с истински старинни мебели. От пердетата, огледалата, до крановете на чешмите и старинната вана с позлатени крачета. Добър вечер 18 век, много ми е приятно, но и много ми се спи. Даже и в легло 3 на 3 метра с балдехин.
Ghosts
Ще спя, но ако съм сам. Механичната порцеланова балерина в стъкления шкаф, тръгна сама да се върти. Климатикът спря с въздишка и отказа да тръгне повече. После, нещо подобно на шепот или хленчене в банята. Когато и гардеробът отвори и двете си крила с пронизително скърцане, вече не знаех да се смея ли или да си ходя. "Вижте какво, аз съм израснал в такава къща и ме оставете да спя, защото утре имам програма!" Настъпва примирие и заспивам. Нещо легна зад мен в далечния край на грамадното легло, но го направи бавно за да не ме събуди. Оцених проявената грижовност и не се обърнах. Лека нощ на всички, или на каквото и да е там!
Party
Сутрешното кафе Лаваца с портокал, е специалитет на хотела. На рецепцията, дядката е сменен от приветлива и усмихната дама. „Знаете ли, че в хотела имате призраци и това може да е страхотна агракция?” – „ Знаем разбира се, но те са само във вашия апартамент. Там редовните ни клиенти ги е страх да спят.” Аха, а нас нередовните - да ни изнесат с чаршафите!
Вечерно месечно парти в казиното, с балерини, момичетата от „Антибиотика” и 10 бона парични награди. Едно от най-хубавите партита за сезона, стана без поп-фолк участие. Хотелът е вече „Антик”, но чист от към "съквартиранти". Така или иначе, вечерите във Варна не са много време за спане.
Nemo
Рибен ресторант. Аз съм без охрана и оставен без контрол на едно от най-опасните за здравето ми места. Две огромни купи с пресни миди с бяло вино и подправки, белени попчета с панировка и сафрид. Докато изяждам последната порция, си мисля, какво би станало ако си поръчам още едни миди. Колкото да си допия виното. Поръчвам ги, омитам ги и ушите започват да ми дават заето. "Сметката ако обичате, и ако ме чуете да поръчам още нещо – веднага ме изхвърлете!" Не ме изхвърлят, а аз се заклевам да не стъпя повече в ресторант "Немо" докато съм във Варна.
End
Последното парти за сезона, в новото казино „Цезар”. Народ до тавана, пет балерини, певицата Вероника и пак 10 бона в парични печалби. Последното силно парти от поредния силен сезон. Първи септември. Последна вечер в хотела и утре – дългият път към София. Като за финал - право в "Немо"- рибния ресторант. Казал съм бил, че е за последно?! - Няма такова нещо!