Винаги ще свързвам Металика с Черния албум и годините в началото на 90-те. Слушахме сиатълските банди Алис ин чейнс, Пърл Джем и Нирвана. Елвиса от българската група „Огнен звук” си беше в България, а останалите още се назландисваха в Ел Ей при Соня Васи. Той беше центъра на внимание, когато ни разказваше за концертите на Кис, Гънс енд Роузис и Металика на които е бил в Щатите. При нас, набираха скорост новите Рег Долс и Креш, а на поп-сцената изгряваха Дони и Момчил. Предаването „Ку-ку” се прероди в „Каналето”, което поведе размирните промени. Чалгата я нямаше никаква, а първите й плахи пробиви бяха под формата на скечове и пародийните песни от касетките на Слави Трифонов. После дойдоха мутрите от селата, мутресите се намазаха със перхидрол, надуха цици, джуки и пропяха. Чалгата, като тиня заля всичко по пътя си. От година-две насам, някой сякаш запретна ръкави, бръкна в тая тиня и напипа запушалката на сифона. Пълните стадиони на Депеш Мод, Джордж Майкъл, Кис, Канзас, Деф Лепард, Алис Купър, Кайли Миноуг и т.н. са радост за окото! Каварна и тя даде едно рамо, с лудия ентусиазъм на Цонко Хеви - кметъл. Днес, при нас са Металика и Фил Анселмо от (екс) Пантера. Вече съм сигурен, че не всичко е загубено и че някой здраво е дръпнал синджира на запушалката!

Как можах да пропусна? – 20 юли 1969г. Днес намерих малко време да се поразровя още по тази тема, но попадам само на ей такива сайтове. Опитват се да ми утрепат детската вяра, че човек е стъпил на Луната от както се помня! Винаги съм бил убеден в съществуването на НЛО, житните кръгове, паралелното време и светове, пирамидите на Марс, духовете, вампирите, зомбитата и на още куп други неща, но такава конспиративност по отношение на едно човешко дело….де да знам! 39 години крият истината в Зона 51, айде на юбилея догодина – дано пък решат да ни изненадат приятно! Преди и последните живи свидетели, да облекат вместо скафандри – бели нощници с пухени крила и да просвирят на арфа…
Преди 39 години в същите юлски дни милиони хора по цял свят следят на черно-белите си телевизори пътешествието на “Аполо 11” до Луната. Зад гласовете на коментаторите те чуват неразбираеми фрази от обмена на съобщенията между базата в Хюстън и тримата астронавти Нийл Армстронг, Едвин Олдрин и Майкъл Колинз. Две от фразите, прозвучават на специалистите следящи полета, като нормално запитване за информация. Зад тях обаче е скрита тайна, която Олдрин разкрива едва днес - “Аполо 11 не беше сам в Космоса!”. Екипажът попитал къде се намира “Аполо 11” спрямо третия модул S-IVB, който ги изстрелва към Луната. След няколко минути, Хюстън отговорил, че модулът се намира на 11 хиляди километра. "В такъв случай онова, което виждахме в илюминатора, не можеше да бъде S-IVB - разказва Олдрин. Защото в илюминатора виждахме близко разположено тяло с кръгла форма, което се движеше по елиптична траектория. Колинз решил да го огледа по-добре през телескопа и наистина, оказа се, че това не е тяло от нашия кораб". Астронавтите решили да не съобщават това в базата, а да разкажат за него след като се върнат на Земята и то на секретен брифинг. „Какво можехме да сторим? - Да закрещим - "Момчета, някакъв обект се движи встрани от нас! Не знаете ли какво става ?" Много хора слушаха разговорите ни с Хюстън. Бояхме се, че някой може да реши да прекрати мисията по някаква глупава причина. Затова, решихме да попитаме къде се намира S-IVB"." Много специалисти в НАСА са сигурни, че НЛО съществуват и това ни накара да затегнем още повече политиката на засекретяване. Никой не можа да обясни какъв обект са наблюдавали астронавтите, но е ясно, че тези срещи започнаха още с първите полети в Космоса. Много екипажи са се срещали със странни обекти".

Тази есен, телевизиите отново се готвят за епична битка по между си, с някакви „нови” и „невиждани досега” проекти. Щели сме да станем свидетели на някакви „епохални” промени в старите мухлясали формати и очевидци на чисто „новите” – прясно гепени чужди концепции. Ще има ферми по bTV с прасета и випове между тях, външни кенефи и белене на царевица. Кастриране на кочове от фолкаджийки и претакане на зеле от естрадния отбор. Чудовищно! Новия сезон на Брадър №4 в NovaTV ни обещава да засенчи всичко виждано до сега: от XXL и Spice Platinum – до Тексаското клане! Ще има скрити камери и в тоалетните чинии, за по – добър риалити ефект. Осемнайската в червено кръгче ще се появява на монитора още от сутрешните блокове и ще се маха само по време на рекламните блокове. Чак до вечерта! Ще гледаме, та ще се късаме! Едвам преглътнахме рокади,разводи и размествания, ето ти и новия стрес с продажбите. Всички телевизии за продан, барабар с новите им проекти и барабар с прасетата вътре! Е, как може така?! Ами зрителите?!
Зрителите..станаха Интернет потребители. Всеки един е усетил поне веднъж, натрапчивото чувство, че програмите на телевизиите са като запис, на който някой сменя само логото и датите. Така е от години и нищо не предвещава някаква промяна. Шепа тиквеници определят какво да гледа цяла една нация, според техния вкус и финансов интерес. Армия от връзкари, болни кариеристи и некадърници лижат задници и дърпат ръководни лостове. Стотици талантливи и кадърни хора обслужват малоумните им проекти за жълти стотинки. Обслужват, но знаят че тъпите им шефове в още по-тъпите телевизии, не могат да управляват и дистанционното на зрителите. Както и все по – предпочитания Интернет.

Цъкни на снимката за да се изяснят нещата в детайли:
"Погледни насам ма, зарад тебе съм се увъртел целия марков! Барам си леко така, през джоба кешовицата, ама не знам дали ще стигне, дееба. Дъмпъла го резнах до половината вече, а с фъстъците направо се навечерах. Ще скоча отвънка за два кантара и така ще се начешам у кенефа, че нема да има къде да бегаш кат се върна. Две дължини тресвам и съм на дзвер. Фърли един белтък насам де, мама му стара... Абе, ако нещо може да стане приказка, колко ще ме порезнеш за едно разпръцване ако може така, след програмата...Я, да оправя първо сметката, после да преброим възовете и се връщам да видим дали ще има оферта...."

От моя стар приятел - "бандит "- Тео Чепилов:
Казвам ти, чиченце, тичам, ама ще ми се откачи гъза направо. Стиснал съм автомата и някакви шубраци ме перат през лицето, а наоколо няма такъв мрак. То не е тичане, а летене някакво – ония бяха цяла армия талибани дето ме гърмяха. Изведнъж почва да звъни някакъв телефон и аз такъв спирам и си викам, “Ей сега те гепих, червей!”. Завъртам се да го гърмим, а то не спира да звъни джиесема и извива там в оная кривата на Нокиите. По едно време се размърдва всичко и си отварям очите и гледам, че съм сънувал. Заспал съм на червения диван, ония кожения, а телефона на облегалката до главата ми вече на ръба да пада. Гепя го навреме и гледам скрит номер. Аре да се разбереме, нема скрито покрито. Ряз едно мюте и да си звъни. Поглеждам наоколо и виждам, че съм в Ебалника – батални сцени, батко – на масата има разпилени няколко кантара бело, една се разчепатила на леглото, другата дреме до мене на дивана, а навсякъде разметани пълни капути, ама е станала стаята като коледна елха. А аз такъв по кожен салон и малкият вече напира за още. Понадигам се и тегля едно око на телефона, оня скрития номер още звъни. Тогава се сещам. Изведнъж такъв както се будя и съм си ебнал и пернал благо нощес, изведнъж, ей така, се сещам в какви говна съм се омазал и направо си виждам погребението, честно ти говоря. Ей така като на снимка ми минава оня Линкълн катафалката и аз вътре.
Ебал съм си ситуацията.
Така и така ще се мре, дай поне да опънем едно за последно. До мене спи тая русата свиня, дето Кишата я плющеше миналото лято, ама такава издрана от употреба вече. Както се е свила и е пуснала лигичка, аз само се премествам лекичко и такъв си го досъбуждам с ръка и директно й го поставям в устата. Оная като се стреска, чичка – ей такива очи не бях виждал преди да ги гърмим, вервай ми. Скача цялата и почва да мига като жълт светофар. Аз я хващам за врата и, такъв, й говоря да не се притеснява, в добри ръце е и лекичко я подърпвам към кура, а тя се запъва. Дърпам я пак, тоя път малко по брутално, а тая скача да ми чупи стойки. Директно й навивам косата и й тегля един ритник към вратата. Оная още спи, чичка, тряс във вратата, пада, става. Аз фащам некви парцали и тъкмо си е закрепила гъза прав на тия криви крака и аз й лепвам дрехите през лицето. Оная нещо псува и ми вика “животно”, “тъпанар”, “нещастник”, аз аз такъв почвам да й се смея и си палим цигара, излягам се като баш бей, почесвам си ташаците, дърпам, пускам кръгче, пълно споко. Даже такъв съм забравил за нея. По едно време чувам некой се бори с вратата. И такъв се стряскам, щото вече съм ходещ некролог, секи може да е. Скачам като пантерка на пръсти до панталона дето съм си го сгънал, дърпам си Беретата, даже пръста ми е вече да зареждам. И изведнъж се сещам, че това е нашата Ивелинка, бе чиче. Гледам я как се бори с топката на вратата и вече ше се затъркалям по пода. Ебем ти и простата пичка малоумна, реве, псува и не може да си отвори шибаната врата. А то направено за умни хора – дърпаш лекичко и буташ – няма силене в тая игра. Ше се насера от смех.
Отивам й викам, “Кой е тъпанара сега, ма свиня?” Да бегаш доде не съм станал лош. Оная вижда пистолета в ръката, и не смее да гъкне, само цвили, такова, под мустак и продължава да си ръчка както си знае. Аз немам спирачки обаче. Викам й “Свирки врати отварят, ама като не правиш свирки една врата не можеш да си отвориш. Боклук!”. А тая не смее да ме погледне даже и циври ей сега ще легне пред вратата да се тръшка. Изведнъж идва тая черната дето спеше, незнам дали я знаеш – беше ми барманка в “Куба”. Да същата, мххаха, верно че с тебе я ебахме тогава. Яка кучка, яка много. Ама такава се затичала – скачат ония големи цици и леко ме побутва, отваря й на оная вратата и такава й помага да си събере нещата. Да се мащаш – да не съм те видял, парцал, викам й и трескам след нея, а оная голa по топка парцали пред врата циври. Както още ми е станал понаполовина си се завъртам и отивам да сера, а тая черната леко зацикля, после си се прибира в стаята. Даже не ми се сере, ама такъв пръдвам три-четири пъти на кенефа, колкото да пречистя малко организъма. Гледам вече е почти 5 часа. Има няма пет часа живот остават. Даже не можем да се изсерем от тия химии, дейба и новите формули, дейба и професорите наркомански. Поглеждам се в огледалото и си викам, Камзъ, чиченце, дотука бехме. Дано не целнат главата поне да съм красив труп. Чак смех ме напушва вече.
Ебал съм си ситуацията.
И такъв чак се гледам и ми се превърта като по филмите как си бях на село преди десет години, как му счупих на кметския син главата с лопатата. После как трябваше да се скатая в София и такъв на 15 години дришльо трябваше пара да се прави да се оцелява. Тамън беше дошла демокрацията вече и требеше ред да се слага. Аз тогава бех само към 80 кила още, ама с тва джудо в спортното си бях буца. Почнах охрана, после почнах да продавам всичко дето може да се продава. Коли крадехме, курви возихме. Един ден батко се събуждам и вече нема какво да искам повече, честен кръст. Два Мерцедеса –един компресор за курви и един ес класа за мен си да се кефим. Как станаха толкоз дебели нещата така и не разбрах. И сега след толкоз години чупене на глави мене ше ме гонят, братле, за некви смешни суми некви смешни хора ще ми слагат часове и присъди и ше ми се правят. Аз може ли да им еба майката на всичките, а? Отварям вратата и тръгвам да търся Маймуната из апартамента, че имаме бая кинти да съберем. Както си въртя нещата изведнъж се оказва, че дължа някакви пари и, че съм пресекъл едикой си, пък той бил едикъде си и ако не си оправя сметките с Турчина до 11 днеска идват на Гришата чистачите и директно ме разфасоват.
Ебал съм си ситуацията.
Тоя Маймуната го нема никъде. Преравям всички стаи, гледам другия кенеф, няма го. Отивам до големия хол и гледам, че нищо му няма – нито телефона, нито якето - нищо. Даже ми го няма големия портфейл, дето той го разнася да оправя сметките. Ебах та в тъпака, как ше ми гепи кешовицата и ше избяга, бе, обясни ми чиче? Аз такъв вече не зная да се смея ли да плача ли. Тоя чул, че ще ме гърмят и решил да си топне човката колко може и да дръпне с мангите ми. Серем и в това приятелство велико! Отивам до масата, леко намазвам една дебела линия и ряз един отскок. Фащам телефона да му звъня и тамън влизам в разговорите и пак ми звъни скрит номер и без да искам му вдигам. Такъв седя, гледам телефона, псувам се у главата проста на ум, ама вече съм вдигнал. Кажи, викам. Е па ко да ти кажа дето си не знаеш, викат. Кой си ти бе, отворен?, му викам. Е па тоя дето ше ти тегли ножа след като ти навре в гъза ключ двайска. И затваря. Аз такъв само вдигам телефона оде стената и с едно метване го пръсвам на съставни части. Оная черната се стряска от леглото, става цялата във фърчаща коса и ме гледа като заек батко у фаровете на колата. Минава ми вълната и гледам още кура ми е станал. Само й цъкам с глава и тая идва от леглото и почва да работи. Добро момиче се окaза. Ама такава се старае, не претупана свирка, ами чак тегли тегели отгоре до долу, плеска си го в езика, мачка топките, гълта го до дъно. Евалата, како, страшен филм са тия нейните свирки. През цялото време, обаче, само парата ми е главата. Няква яка курва ми духа, а такова само калкулатора ми цъка и само имена се сещам да ми висят.
Ебал съм си ситуацията.
Аз такъв вече ми идва и само се отпускам и си представям как ще й омажа муцуната на свинята, както е клекнала пред мен. Изведнъж кура ми го нема. Не спада, чиче, направо се спуква. Буф – и става като бебешки показалец. Тая пробва там, с два пръста, с бърз език – нема бате, нема никой. По-едно време вече се изнервям, щото почна да ми се прожулва. Може да се мре, ама може и не. Тоя кур да си го ползвам още викам. Бутам я настрана и фащам втория телефон да звъня на Маймуната. Изключил си е телефона, червея мазен. Ей, може да се мре, ама тоя идва с мене, чиче, така си викам. Идва с мене, ей! Станало е 6 вече. Часовника си цъка. Метам си дрехите и гледам, че оня селтак средногорски си е фърлил с целата си свинска наглост дори капута върху белия ми Версаче и ако в тоя момент го видим направо му ебавам майката селскостопанска! Намазвам отново на масата, ама съм толкова нервен, че не мога да си я наглася добре, така че обръщам пакета и тегля оттам три бързи на зиг-заг. Леле, чичка че ми се откачи главата, казвам ти. 6 и 10 е, ама не ме ебе. Звъня на Мечо да го молим за помощ. Как си бате, викам. Оня не е мигнал цяла нощ, усещам го по-гласа как грачи. Вика и по-добре бех преди да ми звъниш. Мечо, молим те батко, само ти си ми спасение. Даже Маймуната ми гепи ей сега парите и избега доде съм спел. Молим те, Мечо, тоя път се омаза яко. Камзе, вика ми, бате да беше мислил. Нема как да те спасявам, там друга е играта. Абе каква друга игра, бе чиче, викам му. Тия манафи рязани ше ме опукат за жълти стотинки, като човек те молим – помогни ми. За едното време, за дето те спасих оня път при мелето. Камзе, знаеш, аз тебе те имам за брат, бате, ама не можем нищо да разместим от тая случка, ми вика. Къф човек си ти бе, Мечо, а оня път аз как можах да разместя куршумите, че още имам белег на гъзо, а? Оня път си бил за оня път, той си го бил платил поне двеста пъти оттогава. Аре бегай бе боклук, му викам. Може да падна, ама и ти идваш с мене, разбра ли ме бе, червей. Разбра ли ме бе, плужеска сган? Нема го. И тоя ми затвори. Аха-аха и втори телефон да хвръкне, ама както съм си дигнал ръката само стискам зъби и го натискам уж да си обера агресията. Оня като се пръска тъпата Нокиа на две, уж немали трошене 7210-ките мида. Направо огън ми изскача от ноздрите. Нема една стотинка. Нема един приятел. Нема една идея как да се оправя. Е па тоя път ми ебаха майката. Слагам дрехите, зареждам парчето, скачам в обувките и направо си тръгвам.
Ебал съм си ситуацията.
Леко проверявам етажа, коридора, плъзвам се да видя горе, през стълбите сканирам доле. Сичко е чисто. Идва асансьора, навеждам се, бутам бутона, дзън отваря се, минавам бързо отпред с насочен пистолет. Чисто. Долу портиера си дреме и хич не го ебе, че злите дебнат. Ше ти остане четката за зъби сирак, бе дедо! Минавам край него, а оня си кюта и ебе насън даже, щото нещо си мърмори. Долу на паркинга вече съм мишена, затова минавам през отворения прозорец до дедото и такъв се спускам навън. Версачето ми обира мозайката и се разпръцва начаса, ама адреналина така ми бумти в главата чичка че нищо не усещам. Минавам по шубрака, далече от лапмата на входа и оглеждам нагоре за засада. Чисто е. Само някакъв самолет цепи нагоре, иначе всички спят та се късат. Вече леко се съмва, тъкмо време да си бия камшика. Кво не давам, чичка, тогава да съм на оня самолет. Ела ми цуни гъза с език после доде еба мулатките в Таити. Турчин ли си, Пакистанец ли си, какъв си. Червей. Минавам вече по-смело до колата и се мушкам. Добре, че алармата е без звук да няма нерва още. Ес класата ми е чисто нова – нема и седмица. Ама дори и тя не ми покрива дълга, даже никак. Сичко да продам колкото не мога да му зема ей така на момента, пак не може да се покрие.
Ебал съм си ситуацията.
Ама поне, ако си тръгнем, чичка си знам, че си търгам със стил. И на ниво. Кога беше да крадем коли за други, кога беше време да ми крадат коли и да ми ги подаряват ей така от уважение, кога вече некви шибани шваби са се гърчили да ми сглобят поръчковия бенц. Пъхам беретата на колана и лекичко паля и пускам напред. Нема такава кола – като пантерка е. И както си пускам напред, изведнъж изскача от нищото един Голф и ми се врезва. Ама ей така – както немаше никой и ряз баш във фара ме целва и колкото и да е скочил върху спирачката с двата крака оня тапир вътре с такава скорост ме плесва, че чак тая 3 тона кола подскача. Седим и не вервам. Ама и той се ебава майката – калника му се дръпва навътре и нема измъкване на гумата вече отпред. Аз такъв само гася, излизам и го гледам някво 60 кила човече със смешна шапка на очите и си свил устата сякаш да ми каже нещо. Ей, путка майна, викам му, сега ше те навра на майка ти у гъза, разбра ли ме, боклук. А оня само както седеше и се нервеше в колата прави хоп и бърка до скоростите и тръгва да ми вдига пистолет. Аз чиче като на забавен кадър го виждам, само изваждам парчето и го гърмим направо през вратата на бърза стрелба – дум един в ламарината, който пробива, дум един през стъклото на сол, който го перва в рамото и изпуска желязото, дум един в гърдите, дум един в главата и оня се размазва на седалката. Чакам една секунда, както си лежи, а то нема движение там вече. Бързо дръпвам към вратата, вкарвам си ръката през прозореца и му тегля два от упор право под козирката на шапката. Целия Голф се намазва с мозък. Оня се е сгърчил криво, а в ръката му няма нищо вече. Абе дали имаше пистолет въобще тоя смешник? Не стига другите говна, ами сега и тоя.
Ебал съм си ситуацията.
Пускам пистолета на седалката, дърпам се леко и гледам, че при мене само фара го нема. Оня хуй, обаче, ме е заклещил и няма излизане. Скачам през колата и такъв почвам да ръгам. Дейба и Голфа дейба, отели ми вола, ама го бутам. Гледам некъв прозорец светва, друг. Бързо си скачам в Бенца, палим и си бягам. Стигам до нас у Витоша, скривам колата в гаража и чак тогава се замислям как се доомазах. Ако тоя е некой поне дилър жив и здрав, ама ако е некое полицейско мамино синче е сега и мутрите и куките след мене тичат. Само вадя големия сак – онова Томито – сипвам квото първо хвана в него и тръгвам да слизам към гаража. На вратата ме гепи телефона. Тоя домашния – както си е на стената се включва секретаря. Копеле не казва кой, не казва какво. Само казва, седи там, ей сега идваме, не прави простотии, наред е сичко. Гришата. Батенце насирам се. Ей такъв 100 и 30 кила човек както ме гледаш се разтрисам. След малко чук-чук на вратата. Отварям и гледам двама от неговите с кожаците. Единия протяга ръка и аз си давам желязото. Само ми махат да тръгам с тях и аз даже не заключвам. Слизаме надолу – в асансьора мълчание пълно. Аз вече редя молитви батко – тоя път се оаках здраво. Е тоя път си отидох. Пред блока чака шофьора с крак на газта вече. Качваме се – те до двете ми страни, аз по средата. Без парче, без сили да ги морим. Само си седим и си викам ей боже давай и тоя път да стане некое чудо. Стигаме горе до паркинга преди лифта и гледам Гришата с двама глигана седят и пушат пред джи класата. Слизаме и ние и тия двамата ме ограждат пак и отиваме пред него. Аз вече съм я отписал тая случка. Поне си поебах и поживях. Давай към ада и да се пържим.
Ебал съм си ситуацията.
Гришата ме гледа такъв, нищо не казва. Пуши, гледа огънчето, пуска една усмивка на другите, гледа пак мен. И ми се смее. Вика ми, насра ли се а? Аз мълча. Оня пак, кажи де, нали си голям гъзар насра ли се вече или да почваме с шоуто? Аз му викам, Гриша, никога не съм си имал пресечки с тебе, дай ми малко отсрочка ше ти разчистим сичко. Оня ме гледа, и пак ми се смее дейба и вълчата му усмивка дейба. После ми вика, ей Камзе, тоя живот си е ебал майката, чичка. Аз пак си мълча, какво да му кажа. Моя си е ебал майката, за неговия незнам. Вика ми, за това дето го гръмна оня хуй Ицьо Малкия сме на чисто. Къв Ицьо, кви пет лева? Гледам и не разбирам. Оня пак ми се смее. Аре бегай да се наспиш, че от това ебане като за последно снощи на човек не мязаш. И такъв ме натоварват пак в колата и вместо да ме копаят по морените баш в 7 сутринта едно свежо и спокойно ме оставят пред вкъщи. Чиченце не мога да гледам. Ебал съм му майката – да ме колят да ме гърмят лягам си. И направо с дрехите се метам у спалнята. Събуждам се и не знам ден ли е нощ ли е. Гледам станало 10 без нещо. Ставам такъв, пия неква вода, че адово ми вони в устата, паля цигара и пускам телевизора да бучи нещо, че в ушите ми само гласа на Гришата бичи. Изведнъж тръгва звука и гледам по новините оня моя приятел с Голфа. Баш първа новина в централна емисия, дейба и випа съм опукал. Христо Коцевски по прякор Малкия. Ебах мама му. Ние му викахме Тапата, дейба и лайнаря дейба. Така се беше маскирал с тоя Голф и с тая шапка, че ходи го познай. Ако треба да се верва на тая говорителката с големите бомби до десна ръка на Талип се бил издигнал. А както знаем Талип се готвеше да наебе Гришата. Значи Гришата въобще не съм му бил чак такава грижа – маймуните са били тука да търсят тоя хуй спаружен и аз съм бил ей така да ги държи във форма. Сигурно даже са го били попритиснали вече щом така бегаше лекето грозно. Аз обаче го опуках и за Гришата един вид съм свършил работата, тоест пресечката е забравена и пари нема да се търсят.
Ебал съм си ситуацията. Пак влезнахме у новините.

От съботния вестник „24 часа” разбрах, че Кольо Мамата се е преселил в по-добрия свят на 67г. Легендарен софийски бохем и неизлечим женкар, Кольо беше единствения гъзар по времето на късния соц на 80-те, който караше едно ретро-бижу 1965 Ford Galaxy 500. С негова помощ и по негови разкази, е успял да извози половината български естрададжийки на предната седалка и да им вирне краката на задната. Кольо беше редовен посетител в Арт-клуба преди няколко години, точно до моето ателие. Сядаше винаги на запазената му маса до рояла. Поръчваше си голяма водка с доматен сок, палеше пура и чакаше да се съберем всичките му слушатели и фенове около него.
- Знаете ли, как изгубих колата си бе, пишлемета? Жена ми като избяга в Америка с дъщерята, не съм ревал така, както за тая кола... Сърцето и ташаците ми взеха тея, дееба аз техната майка циганска!..
Кольо Мамата движеше в компанията на Иван Славков. Батето имаше навик където и да ходи, да взима със себе си цялата тайфа на негови разноски. Така имаше хем охрана, хем ортаци в пиенето и курвалъка. Така в пакет, тръгнали с колите един ден за Лясковец, където имало празник на града. Батето трябвало да пререже лентата на ремонтирания културен дом. Резнали лентата, а вечерта кмета и всички важни гости се събрали в ресторанта на тежка софра. Имало и програма, в която освен стари градски песни, излязла местната екзотика – Дима. Тя завъртяла една камара обръчи около талията си, извъртяла два кючека и на наш Кольо езика му станал на вратовръзка. Докато останалите гледали безпомощно след изпитото уиски, той и още един негов приятел я поканили на масата. Дима цъфнала при тях, оголила лилави венци в усмивка и издекламирала:
- Добър вечер, много ми е приятно да се запознаем, казвам се Димитричка!
„...Със голямата и рошавата...” – помислил си Кольо Мамата но не довършил и двамата с приятеля му се захванали на работа. Лъгали, мазали, ухажвали, целували ръце, но нашата стиснала кълките и не се давала. Тогава Кольо извадил тежката артилерия – вечерна разходка с Форда, на която й обяснили, че са музикални импресариа и ще я уредят на работа в София. Кълките се разтворили и двамата я качили в една от стаите за гости над ресторанта. Димитричка не успяла още да каже че не е такава, каквато си мислят, когато Кольо & Френд я нанизали в поза „пиле на грил”. Като свършили с пълнежа, по някое време френда си отишъл в неговата стая и оставил гълъбчетата да спят заедно. По обяд, Кольо Мамата и Димитричка се събудили от лютив мирис на цигарен дим в стаята. Гледката била смразяваща – около тях седели мълчаливо тумба цигани, пушели и ги гледали. Както се оказало, това били родата. Майка й, баща й с шише ракия, вуйчовци, чичовци и двама братя които си чистели ноктите с кухненски ножове до вратата. Офертата била кратка: „Щом си поругал честта на дъщерята, или ви жениме, или плащаш кило злато, или те правиме да пееш на фалцет!” Кольо погледнал с недоверие към „първескинята” Димитричка, татуировката с детелина на едната й гърда и другата - „Асен” на задния бут и всичко му станало ясно! Момата -втора употреба, а той - курбан!
- Аз, освен една златна коронка в устата и един пирон в крака – друго злато нямах! – каза Кольо и си поръча още една водка – Да се женя, се излъгах само веднъж, ама не исках и да пропявам на фалцет! Помощ от никъде! Всички бяха тръгнали за София още сутринта и аз бях останал сам. Тогава ми взеха колата, но отървах ташаците! Прибрах се с влака, и от тогава не ходя никъде с Батето и си бръмча само в София! – добави тъжно Кольо Мамата, тегли още една псувня и тресна остатъка от водката почти на екс.

Знам, че си мислите че се шегувам, но това е реален мейл който получих преди няколко дни:

Uvazhaemi g -n Georgiev,Otchayano tursim direkten kontakt s g-n Tzvetelin Kunchev vuv vruzka s nashija project Rock N Roma Open air . Ako imate vuzmozhnost,sudejstvajte ni. Nie sme gotini hora, entusiasti, i nikoga ne zabravyame storenoto dobro. S naj-dobri pozhelaniya za Vas i semejstvoto Vi,

Anna i priyateli

Център за неформално образование и културна дейност – "АЛОС".

Давам им координатите за връзка и се зачитам в програмата към писмото:

На 25 и 26 август в Летния театър във Варна ще бъдат представени спектаклите:ТHE GYPSY QUEENS & KINGS и ГУЛО ЧАР/Чехия/ -ромска фънк формация , KULTURE SHOCK – балкански джипси пънк рок метъл , CORVUS CORAX/Германия/ , EMIR KUSTURICA & NO SMOKING ORCHESTRA, ZDOB SI ZDUB/ Moldova/ - хардкор пънк с карпатска ромска музика, GYPSY PISTOLEROS/ Англия/ - джипси пънк рок , на 27август- FANFARE CIOCARLIA/Румъния/- Есма Реджепова, Джони Илиев, цигани от Перпинян и др. певци и танцьори от Европа .
Специален гост - IGGY POP и неговата легендарна банда THE STOOGES....
...И последният (циганин) да затвори врата! Край, на Цонко от Каварна, новата "конкуренция" ще му подпали чергата!:)
Аз нямам повече въпроси, нито какво да кажа! И на рока ли посегнахте бе....:))))

Ситуацията ме заварва в едно сепаре на открито, в заведение в което се провежда някакво тегаво парти. Всички присъстващи, са познатите до втръсване муцуни които живеят, спят и се хранят по такива мероприятия. Движат се на групички, като глутници и имат скъпоценните покани за всичко предстоящо до края на месеца. До мен в сепарето се настаняват една платинено руса и една черна, с чаши бяло мартини и огромни цайси. За моя изненада, русата се оказва бивша манекенка с която имам бегъл спомен че сме работили някога. Явно съм я познал през шлема на лицето й, защото се ухилва.
- Здрасти, какво правиш? Нали е свободно при теб? Това е Раличка – една моя приятелка!
- Здравейте, свободно е! – отговарям, без въобще да си спомням името на русата, но черната вече знам ,че се казва Ралица. Тя само кимва дъвчейки оттегчено и за стотни от секундата, си дадохме сметка, че взаимно няма как да се харесваме.
Двете започват да вадят телефони, запалки и да си ровят по чантите. Облечени са със скъпи и лъскави парцалки, в главите с екстеншъни, силиконови цици, джуки, солариуми, джиесеми Верту и ментолови цигари. Типични професионални кучки – златотърсачки! Явно, или чакат спонсорите или има някой на партито, на който са решили да му изпият кръвта. Мъжете които ги издържат, просто си плащат за нещо, което мислят че без пари никога не биха имали. Кучките надушват този мъжки комплекс и започва голямото надлъгване, въпреки че единствената разменна монета която могат да предложат са собствените си путки. С тях искат и с тях си плащат, до като не се появи следващия с повечето пари или следващата с по–големи цици и по-малка на години.
- Рали, що му вярваш ма? – Русата нещо рови по врата на приятелката си и тихо я мъмри. – Тоя новия ти излезна голям стисняр! Това дето ти го е дал, въобще не е „Кавали”. На етикета ти пише „ Кавали’с” – менте е! Ще видиш, че и за колата те лъже, помни ми думата! Аз на тоя моя – новия, докато не му заведох задника до офиса на „Мазда” – не му пуснах гювеч! Сега до една седмица съм с новата шестица мацо!
- Това наистина не е оригинално блузле! – Не знам и аз, защо се намесвам.
- Ти, я се виж с тоя шърт целия на черепи! – срязва ме Ралица – С тия евтини „Енерджи”-та ли ходиш на партита?
- Това е „De Puta Madre”- отговарям – С „Енерджи” ходят само педали.
- Все ми е тая, пак е по – евтина! – фръцва се кучката и разговора приключва.
След няколко минути, гаджето й цъфва на масата и я насмита на някъде. Една глава по-нисък от нея, но също толкова кисел. Оставам с русата човекоядка, но след секунда изниква и втория кръводарител, който за нейн ужас го познавам. Тя му иска пари за нещо и си тръгва. Оставаме двамата, поръчваме си по едно голямо уиски и аз го започвам отдалече:
- Изглеждаш ми влюбен за 8746-ти път! Скъсаха ти гащите тия жени...
- Нищо не могат да ми скъсат! Да не мислиш, че не знам защо е с мене тая? Каза ли ти, че ще й взимам „Мазда”?..Не?! Е, сега така ги лекувам – водя я да си избере кола, плащам пред нея 100 евро капаро и после една седмица яко чукане!
- А колата?
- Бе, ти полудя ли?! Губя само 100 евро, но това си е една седмица пълна програма! Знаеш ли, колко ей такива хиени ги качих на кънките?
De Puta Madre! Вече всичко е...Бахти зверилника!

Калоян е хирург – вълшебник, с който се знаем от деца. Има сигурно пет пъти повече акъл от мене, но и два пъти повече търпение да изслушва всички въпроси и спорове които водим на маса. С енциклопедия като него, това си е направо като ровене в Интернет – има отговори за всичко, но това не значи, че съм съгласен със всичко. В случая, водим спор за донорството:
- Калояне, не си прав бе братче! Винаги бих дал кръв за близък човек, но съм на мнение, че човек трябва да познава донора си. Според мен, кръвта както и всеки орган, носи генетичната информация и ДНК-то на човека. Колкото и да ги пречиствате и стерилизирате, алгоритъма на гените не можете да промените!
- Кръвта си е кръв бе, човек! Бели и червени кръвни телца плюс плазма! Като не разбираш и си прост, що спориш?
- Споря, защото имам дълбоко вътрешно съмнение, че като му прелеят на някой човек чужда кръв или му присадят жизненоважен орган, той след време придобива някои черти и вкусове от донора. Просто казано, в неговата система се имплантира чужд хардуеър и той няма как да не даде страничен ефект.
- От медицинска гледна точка, това няма никакви доказателства! Органът ако е здрав и организмът не го отхвърли, какво му пречи да функционира нормално в чуждото тяло?
- Аз не казвам, че няма да функционира, а че ще внесе чужда генетична информация. Тия зомбита дето си продават кръвта по 300лв. килото пред центровете и спешните отделения виждаш ли ги всеки ден?
- Виждам ги, ама знаеш и какво е дереджето на здравеопазването. Като дотрябва не дай боже, хората какво да правят? Като има търсене – има и предлагане!
- Добре де, как ще купуват кръв от тия точно?! Какво ядат, какво пият, с какво се друсат тия? Някой знае ли? После,в един момент започваш да се заглеждаш неволно по кофите,да крадеш желязо,да се заслушваш по гюбеци и маанета...Кво се смееш бе?!
- Много филми гледаш! Хайде наздраве и дай да сменим темата и да си говорим за жени!
- Добре де, спирам! Наздраве,..... ама да знаеш че не си прав!
- За кое не съм прав бе?!
....И пак се почваме!:)

Не знам какъв е процентът на вероятност да попаднеш на познат човек, станал шофьор на такси. В близо три милионна София, на мен ми се случва за трети път. Първият беше командирът ми на поделението във Вътрешни войски, вторият беше един съученик, а вчера попаднах на Павката.
- А?! Какво правиш ти в тая жълта сапунерка бе? Нали щеше да правиш компютърни игри?
- Щях ама....абе, стана една инфекция с шефката във стария офис, а и с жена ми Ирена..
- Каква инфекция? Хайде, тамън сме в задръстване – разправяй! До Западен парк има време!
Павката е на 30 години, кротък като муха и е най – добрият компютърен хакер който имам честта да познавам. Жена му Ирена също я познавам, защото тя му е първата в живота, както май и той на нея. Ирена му била съученичка, тренирала хвърляне на копие и тежала около 80 килограма. Павката е едно джезве кокали. След баловете, си го харесала и го завлякла у тях с намерение лично той да й скъса бандеролата. Павката се опитал да го играе печен, ама като я видял гола - цръкнал като кит и...тя го набила! После й станало съвестно, станали гаджета и накрая се оженили. Ирена се кротнала, зарязала спорта и взела да яде само житни кълнове. Станала 40 кила с парцалите, но вместо хрисима съпруга, диетите я превърнали във вампир.
- Страшна работа братче! Освен че е злояда, стана и злоеба! За най – малкото нещо, вдига страшни скандали и даже ми налага сексуално вето по цели седмици. Накрая със саксиите беше финала...
- Павка, какви саксии какво вето бе, човек?
Върнал се една вечер гладен като куче и видял, че освен саксии с поникнали житни кълнове и едно кисело мляко „Активия” – друго нямало! Изхвърлил всичко през терасата и в резултат, Ирена го осъдила на три месеца пълно безебие. Стиснал зъби нашия, ама на втората седмица хвърлил иширет на шефката си, като единствена жена в офиса. Тя можела спокойно да му е леля, но била засукана стара мома, отдадена на професията. На третия ден поддала и го качила в служебния джип. Завела го дъртата разпоретина в „Царско село” до Околовръсното и....прилежно му съдрала шушоните! Павката явно и той се представил добре, защото получил номинация за поддържаща роля - Вдигнала му либидото и заплатата. Всичко щяло да си продължи мирно и тихо, ако не дошъл моментът в който шефката решила, че трябва да го ожени за себе си. Павката чул офертата, но взел мъдрото решение, по – добре да живее в периодично безебие - от колкото да е тренажор на дъртата си шефка и отказал. Уволнила го на секундата! На всичкото отгоре, го наклепала и на жена му, че й пускал ръце!
- И сега какво? – най накрая и аз да кажа нещо.
- Сега ми е добре! Карам и нощна смяна и съм се зарекъл да не се прибирам докато не падне сексуалното ембарго!
- А ако не падне?
- Ако не падне – я гледай какъв живарник е в града.....
Давам му една десетачка, той се прави че не ги иска и му ги пускам в жабката. Слизам. Мисля си, че сексът успя да утрепе един компютърен талант! Или....май липсата му?
Де да знам и аз вече!

(ако не виждаш снимки, цъкни на хикса в прозореца горе в дясно)
Малко снимки и от партито във..” Варна! Морето! Сините вълни! Вятърът в косите и голите жени!”... Предвидените 10.000лв. награден фонд, попаднаха в точните играчи. Всички гости се порадваха на балерините от „Рикардо” и послушаха лудата за трима – Емануела. Тия, които разбираха от попфолк слушаха, а тия дето нищо не разбирахме – само гледахме! Кво да правиме?! Накрая, цялата програма, управители, победители и ВИП гости отидохме да посрещнем Джулай Морнинг в гъзарско заведение на брега на морето. Компилация от техно, хаус, зелена морава, сепарета и рокерски мотори. После Звезди от „Ахат” излезе на една външна сцена с бандата си и се почна: Judas Priest, AC/DC, White Snake, Kiss, Rainbow и т.н. Още при първите акорди на баса и барабаните, Емануела се уплаши и се прибра в хотела си. Почувствах се отмъстен!:)

Моето поколение премина през годините, в които ни стрижеха като овце чак до абитуриентския бал. После тамън да се видим с коса за малко, и хоп – айде нула номер в казармата! За тези, които израстнахме с рок-музиката, това беше абсолютен дизастър отвсякъде! После минаха години, всичко си дойде на мястото и повечето бързо се нарадвахме на косите до кръста. Бунтарите порастнаха. Някои, още веят рехави парцали по моторите, други се подстригахме в разумните граници, а трети – директно се върнаха към бръснача. Косата е въпрос на ген, и като си гледам родословието – за сега хич нямам причини да се притеснявам! Въпреки това, зная в каква драма изпадат всички, когато видят първия кичур между пръстите си. Абстрахирайки се от гените, стреса или някакво заболяване, косопада е победим. Преди няколко години на някакво ревю, един фризьор чужденец ми сподели, че знаел каква е основната съставка на всички лекарства, маски за коси и балсами: Противозачатъчните хапчета! Купувате си две опаковки, слагате хапчетата от едната в шампоана с който се къпете, а другата в балсама. Хапчетата се разтварят за едно денонощие и започвате да се къпете както винаги до сега. Ефектът бил впечатляващ! Даже помня и препоръката му за шампоан и балсам: “Klorane” с хинин. Аз не съм го опитвал това, но си струваше да го споделя с всички вас. Преди голата глава да е станала повсеместна мода, макар че кола-маската е друго нещо, с което ние мъжете тепърва свикваме.

Блогърите са новата инвазия в Интернет. Всеки може да си направи блог, стига да осъзнае навреме, че това не е личният му дневник под матрака. Когато питащите станаха повечко от въпросите, реших да дам моите отговори, на база „опит – грешка” за това, какво мисля че трябва да знаят преди да започнат:

1. Постарайте се да дадете собствен стил на вашия сайт! Дизайнът, аранжировката, заглавието и цветовете са първото нещо което прихваща всеки посетител.
2. Пишете за всичко което и както пожелаете, но не превръщайте блога в дневник от типа: „ Днес станах на обяд, лошо ми е и не знам какво да пиша....” – Това никой не го интересува, освен ако не си Президента или не се казваш Мадона!
3. Избягвайте дословния „копи-пейст”, освен ако нямате основателна причина.
4. Не наблъсквайте блога с ненужни флашове и анимации, които задръстват сайта и го отварят бавно. Намалете бройката на постовете на първа страница до 5-7.
5. Никога не слагайте музикални парчета и видео, които се самостартират автоматично. Тия глупости много изнервят и ги оставете за пубертетския - MySpace.
6. Личните снимки и собствен текст, са най-важното ви оръжие за добър трафик.
7. Винаги цитирайте сайта, от където сте копирали някоя статия, но по-добре текстовете да си ги пишете сами! Бъдете себе си!
8. Постарайте се да пишете така, че статиите да бъдат четими дори след време и да имат някаква стойност заради която да не искате да я изтривате никога!
9. Триенето на стари публикации е лош знак както за вас, така и за стойността на самите публикации в блога.
10. Заглавията на английски, правят по-добър трафик.
11. Сложете си ретранслатор – така ще ви четат по целия свят, стига да има какво да им кажете.
12. Не се разголвайте на 100%! Вашия блог го посещават и лоши очи!
13. Блогът трябва да е твой, да отразява твоето лично мнение и трябва да дава информация предимно за теб, а не за това къде е яла вчера някоя певица. За това има достатъчно жълти вестници и сайтове.
14. Огромните по размер снимки, крадат бавно и постепенно от лимитираното пространство в Пикаса, след което става платено! За това, или намалявайте като размер снимките, или ползвайте сайтове за слайд.
15. Блогът живее собствен живот и му създайте някаква цикличност на публикации, но ако нямате какво да кажете - по-добре нищо от колкото отбиване на номера с нещо безсмислено, колкото да се появите отново в пространството!
16. Огромните и прекалено дълги постинги "отчайват" всеки посетител, независимо колко са интересни! Опитвайте се да бъдете по-кратки, освен ако наистина размерът е оправдан!
17. Не се стремете да се харесвате на всички! Не е нормално, не е и нужно!
18. Писането на прекалено сложни и префърцунени текстове които изобилстват със сложни и заплетени думи са кошмар за всеки читател и в никакъв случай няма да ви направят да изглеждате по-умни или по-интелигентни. Същото важи и за жаргона и цинизмите, когато не са си на мястото и се използват самоцелно, освен ако диалогът не го изисква.
19. Пазете се от пристрастяване към писане в блога си! Живейте в реалния живот и подбирайте кое да споделите и кое по-добре да запазите за себе си!
20. Винаги можете да изтриете собствения си блог, но това което сте качили веднъж – продължава да съществува някъде и след това! Не го забравяйте и успех на всички!