Наближат ли новогодишните празници, народа го обзема някаква истерична лудост. От лежерното спокойствие и романтиката на тези последни дни, не е останал и помен – улиците са пълни с пазаруващи коли, тротоарите с хора които се мотаят като мухи без глави от магазин в магазин. Едни гледат как да разделят сто лева на пет човека за подаръци, други – как да демонстрират благополучието си. Общото между всички тях е, че рано или късно се засичат в Мола. Ей така, да направят един тур за овации по етажите, да разгледат и да си направят сметката наум, с колко по-евтина е същата стока ако отидат долу на улицата. Другите, не си правят никаква сметка и пазаруват като в предвоенно време. Мъж и жена на средна възраст, целите натоварени в рекламни пликове и кутии, минават покрай мен и ги чувам как се карат на сина си пубер:
„-Боби, да си мислил по-рано! С баща ти сме взели само 15 хиляди, така че – на всеки по пет! Точка!”
Моето присъствие в Мола е необичайно, защото трябва да чакам в Макдоналдс човек, който не познавам. Знам само че се казва Пламен и че работи в магазина за компютри. Той трябва да ми помогне да намеря един кабел, който прехвърля картина от екрана към телевизора и към домашното кино едновременно. Докато седя и си ровичкам в телефона, с периферното зрение виждам някакъв силует който се спира и тръгва към мене. Мъж на средна възраст, много дебел, гушнал някакви пакети и се хили като пача:
- На пазарче а, на пазарче? А така-а...Къде ходиш бе мама, изчезна нещо? – започва нашия и без да пита се настанява свойски на масата.
- Чакам един приятел. Ти как си? – Нито се сещам кой е, нито си спомням от къде го познавам, но и не върви да го питам, така че изчаквам да ме подсети със нещо.
- Екстра! Сега от как Пурата го нема на митницата, съм хванал всичките канали. Тебе мама, ако ти требе нещо за обмитяване, внос-износ, само ми се обаждаш и слона го пишеме че е дъвки!
Мозъка ще ми се пръсне от ровене на архивните файлове, ама тоя екземпляр продължава да е анонимен.
- Абе, я да те питам – продължава митничаря – ти миналата година не дойде на рождения ден на жена ми в Син Сити, ама и не знаеш какъв цирк изпусна, а? Сега на 21-ви пак ще й го празнуваме на мойта шматка, ама вземи да дойдеш вече! Глей мама, кви работи съм й накупил, дето хич не заслужава!
На масата започва едно вадене на часовници, парфюми и парцалки с модни емблеми. Демонстрацията е колкото за пред мене, толкова и за останалите маси наоколо, които кротко преживят сандвичите си. „Мама”-та го е хванало словестното разстройство, аз не го прекъсвам и той не спира да мели:
- Глей кви работи съм наземал! Това ще й го дам на оная мойта овца, а те тия са за едно сърне от службата! Как ми дойде на стаж, така го згнявих за два дена! Свири му цифката като жетварска стомна като я сгънем на две. Сега квартира й търся у центъра, че ми е далече в Студентски град. А на оня рожден ден дето не дойде ти разправям мама, голем цирк стана! Запазил съм сепаре у ВИП-а, кашута-машута, дъмпъли-мъмпъли, всичко е как аз обичам! Преслава пя тогава и тая мойта се насра от кеф! По едно време, гледам едни мишоци долу на една маса под нас, седнали на по една водка и метат едни рехави салфетки. Абе, викам си, вие ли сте най-отворените тука бе? Я дай един кашон, на ти 500 лева, мерси, па като се разметах мама, стана снег насекъде и ги затрупах сите до кръста. Майката им ебах! Мойта па си бе докарала едни приятелки, поръчваха си мама некакви скъпи изгъзици и не ги изпиха, а се изнизаха като мокра връв като дойде сметката. Дееба уруспиите им скъсани, те с три хиляди сметка нема да ме съборят, ама мойта изеде шамарите още на масата. Ако че имаше рожден ден!
- Защо?
-Е, как защо? Едни стрийптизьорчета недоебани, като се рачепатиха налево-надесно по масите и тая мойта зяпна. Викам, затвори тая уста и си гледай в чинията ма, ще ти влезе некоя муха. Едното педалче направи грешка да дойде при мойта, и чака некой лев да му бутне в гащите. Как го мернах да се чепи отгоре й, викам ела аз да ти дам и като му отплющех един шамар – литна като у матрицата и падна мама право при ония долу със салфетките! Нали ме знаеш какъв съм, при мене нема шест-пет! От там и тая мойта си нема работа да си отвори нещо устата и на нея един като й отвъртех! Бех й купил тогава едни слънчеви очила за 300 евро с камъняци и си ги беше сложила в косата. Отфърчаха мама и очила и стъкла и камъняци чак при изхода у краката на портиера. Та така. Айде аз да тръгвам, че имам и коли горе на летището да оправям. Да знаеш че те чакам сега на 21-ви и вече нема да ме лъжеш! Айде, че мойта одърте на 32 и да пиеме по едно! Нали мама?
-Нали.
Докато го гледам как се отдалечава, си представям как точно ще стане тази работа и не виждам, че едно момче вече е застанало до мене и чака да му дойде реда да вземе думата.