Краят на 2008-ма приключи с едно дълго, повсеместно и безпощадно декемврийско коледно турне. Обикновено, в такива случаи слагам една камара снимки, но сега ще се въздържа защото списъкът с участниците е твърде дълъг. Почти колкото километрите от кръстосването във всички посоки със всевъзможни превозни средства. Така е всеки месец, но този беше натоварен с допълнителната емоция на празниците, добрите пожелания и финалните равносметки. Като цяло, впечатлението което остана в мен е, че украсата я имаше навсякъде по градовете, но атмосферата на празника го нямаше. Никой не смее вече да прави грандиозни планове и всеки има умерени очаквания. 2009-та няма да е “кротка” година в никакъв случай, но ние свикнахме с дежурните прогнози и предсказания за глобални катаклизми и катастрофи. Българите ще се наядат и напият като за последно, ще позяпат тъпата ни телевизонна програма, ще пострелят, погърмят и...ще заспят. На първи януари никой няма да се събуди, а на втори ще си правят планове как ще изкарат до аванса на 15-ти. Мислех да ви разкажа за касапницата по пътищата на която ставах свидетел, но не мисля че е нещо ново в жанра. Или пък за един междуградски рейс, който го уцелих пълен наполовина с попчета от Гложенския манастир. Най-възрастният владика, с вид на мъдрец, се изправи на пътеката между седалките, посочи залеза над планините и ни дръпна такава лекция за живота, че шофьора не посмя да пусне нито филма, нито чалга до края. Сещам се и за един американец, който го засякох някъде по трасетата да блуждае безпомощно в мрака между два града. Идвал от Калифорния, пътувал из Европа и се загубил в България. Имаше една раница пълна с марихуана и 1500 долара. Закарахме го до първия цивилизован хотел който видяхме, преди да са го надушили местните апапи, а той ми подари стикера си от турнето на Godsmack в което е бил техническа поддръжка. Пълен шемет! Каквото и да ви разкажа, си остава в последната страница на 2008-ма. Слагам вместо точката, една архивна моя снимка правена пред Халите. Ценна е с това, че на нея съм с античния Дядо Мраз в който хлапетата вярвахме че ни носи подаръците безплатно от близкия ЦУМ, докато бащите ни пиеха пелин и вино край шатрите. Навсякъде миришеше на бенгалски огън, цитрусови плодове и скара, а хората се събираха на тумби и се забавляваха на открито. Сега не мирише на нищо, а единственият аромат който може да ги привлече на едно място е този на парите. Хлапетата пораснахме. Имам години в които помня хиляди моменти, имам и такива от които не помня нищо. Какво ще ни остане от 2008-ма тепърва ще разберем, но не и преди да махнем станиола на шампанското. Няма да мога да ви видя, но в 12 ще ви чуя, защото в канонадата ще бъдем всички заедно!