Не за пръв път попадам в жълтите вестници, но макар и да съм спрял да се интересувам какво пишат, понякога ме изненадват! Удивлявам се на това, до каква степен градските легенди имат влияние върху хората и как сами ги мултиплицират в "новини". Съзнавам, че до голяма степен вина за това има имиджът който си изградих в модата, марката"Pentagram" която стана мой псевдоним, телевизията, клиповете, ревютата и т.н. Интересно, какво щеше да се пише в тази преса, ако следваха хронологията: "Синът на Пентаграм се роди с помощта на д-р Дяволов, актът му за раждане започва с номер "666"и носи името Деймиън!" -Всичко е вярно, с изключение на това, че моето дете се казва Кристиан, и ще бъде кръстено в църква!
Sorry, за жълтата преса!
30 Септември, 2006
26 Септември, 2006
Азис стана рекламно лице на енергийната напитка "XES". Възложиха ми да направя сценария за рекламния клип, а след като беше одобрен, го заснехме в комплекса "Царско село". Цял ден снимки и здрав смях! Аз по-дресиран звяр от този ротвайлер, не бях виждал! Изядени нямаше, но изпихме към една цистерна от напитката. Много върви с уиски!


Хубаво парти и готини хора! Имаше и такива разбира се,които бяха дошли само заради шведската маса и да влязат в някой кадър на журналистите. Джули е "леко" бременна, но я разконспирираха веднага. В момента на идването на Азис, нашата група стана най-шумна и най-обсъждана!Всъщност, на някой пука ли му какво обсъждат хората ?!...На нас като гледам, не!


KISS- такива каквито ги видях в Прага и Будапеща! Тогава, без да осъзнавам, успях да затворя една много важна страница от живота си, срещайки се с най-могъщите трансформатори в детството ми!
Мисля си,че едва ли е имало нещо по-значимо за оформянето ми в тийнеджърските години от тях! Може би на тях дължа интереса си към сцената,модата и дизайна като цяло. Впрочем, сигурен съм че е така, както и че те имат голямо значение за това което съм сега. Години по-късно, гледайки ревютата си и колекциите, виждам по нещо от това което са те, както и в самия себе си. Все още има хора които мислят че съм и рок музикант. Е, в това май все още не съм се пробвал, но ако го направя, ще е задължително с бас китара!
1997-ма беше годината в която успях да видя KISS на концерт в Будапеща. След толкова години на "тежък рок фенлък", този момент беше двупосочен. Не знаех какво ще се случи на живо и дали групата е това, което аз имах като представа за всичките 20 години само от албумите и видеото. Това което се случи обаче, беше страшно! На живо, KISS буквално ни разпердушиниха! Няма как да се опише всичко чуто и видяно, но достатъчно е само да кажа, че в рейса на път за София всички мълчахме и гледахме в една точка като пребити!
Две години по-късно, дойде развръзката - 18.03.1999г. Прага. Вече сме с Джули на концерт на KISS от световното им 3D турне "Psycho Circus". Бях ушил якето с което съм на снимката специално за подарък на групата. Заминавайки обещах пред медиите,че ще им го дам лично. Не вярвах че ще успея да се добера до тях, но хората са казали: Внимавай какво си пожелаваш! Така и стана: Часове преди концерта, разузнахме в кой хотел са настанени макар че това се пазеше в тайна. Каза ни го рецепционистката на нашия хотел и се оказа права - отпред беше пълно с черни блиндирани джипове и това беше сигурен знак, че са там. След два часа обикаляне и пълен отказ за достъп, седнахме отпред и вече се бях отказал, когато Джули реши да направи една обиколка за последно. Точно се скри зад завоя и се върна тичешком. През витрината видяла Gene Simmons в лоби бара. Да бе, да! Отивам да погледна - истина е! Той ни видя и започнах от дистанция да му показвам със знаци, че нося нещо за него. Той махна с ръка към входа, аз показах че има охрана, а той пак даде знак: Няма проблем, идвайте!
И така, по някаква божия случайност или намеса, успяхме да се видим с Демона в лоби-бара на хотела. Седеше с Tommy Thayer - сегашния китарист в групата, който тогава беше тур-мениджър и изобщо не му обърнахме никакво внимание. (Не че сега заслужава по-голямо, де!) С Gene Simmons разменихме един кратък разговор, но когато разбра какъв е подаръка, каза че е по-добре да дойдем в бекстейджа когато са във пълен мейкъп и в пълен състав. Написах си името на една салфетка за пропуск, каза ми че пиша като него. Мистър Simmons - ескюзми, ама аз мога и да ви подписвам даже, знам и колко пломби имате! Той подаде името ми на оня гъз Thayer да уреди пускането ни и достъпа. Снимахме се за довиждане и си тръгнахме. Едва ли сме предполагали, че това ще са единствените снимки които ще имаме!
Вечерта се случи другото чудо! Влязохме в бекстейдж зоната и се видяхме с оригиналната четворка минути преди старта на концерта, без помощта на Tommy Thayer, който се покри като една шушумига, въпреки че пет пъти мина покрай нас! Вкара ни вездесъщия им мениджър Doc Mc'Gee в последния момент. Джули щракаше с апаратчето, аз им дадох якето, Gene Simmons ме накара да го облека и да застана между тях - Моментът в който ми изхвръкна сърцето! Paul Stanley го взе да го разглежда и повтаряше:" Amazing work!", после тръгнахме заедно - те към сцената, ние към залата!
Кошмарът дойде в София! Снимки с групата нямаше, защото се доверихме на един тъп чех да ни смени пълна нова лента в едно студио преди концерта!........Лентата не беше поставена правилно и не се е превъртала! В този момент бях готов да убивам,но вместо това вих три дни като пес! Аз бях при четиримата легендарни рок-динозаври от KISS мамка му, преминах хиляди километри, чакайки толкова години! Накрая- някаква шибана лента, някакъв шибан чех и някакъв шибан късмет, който дойде сякаш да ми докаже, че на този свят никога и за никой няма пълно щастие...
(ако не виждаш снимки, кликни на малката снимка в долния ъгъл или хикса горе!)
От както се помня, имам някакво странно привличане към акули। Това е много смесено чувство, защото е любов и фобия едновременно। Един единствен път съм виждал акула на живо в Средиземно море। Живеехме в Либия с баща ми и често се гмурках около рифовете през ваканцията. За мой късмет, тя просто профуча покрай рифа и нямах възможност да определя от кой вид е. Лошото е, че с годините тази фобия не умира. Плувайки дори в басейн, фантазията ми я проектира. Успокоителното в случая е, че не само аз съм така. Преди време четох, че Ангъс Йънг от AC\DC и актрисата Кристина Ричи са признавали за същите симптоми. В момента, една от мечтите ми е, да се гмурна в клетка и да се срещна с Голямата Бяла Акула. Ефектът ще е като при срещата ми с KISS в Прага през 1999 и в Будапеща през 1997.






Правил съм толкова много лога, че едва ли мога да ги събера вече всичките на едно място. Много предавания вече не съществуват, други проекти за фирми, декори и заведения са заминали без да си запазя дори копие от оригиналите, а за други въобще и не искам да се сещам. Тези са една малка и нищожна част от осъществените, а попиляните ако случайно попадна в интернет на тях - ще ги добавя. Ако не - здраве да е!
1."Господари на ефира" - Участвах в самото предаване в репортажния екип. С Кольо Гилъна търсехме материали за снимане и правехме сценария. Тогава направих логото,както и счупения телевизор с коронката.
2."Стар Академи" - Вече не работех с Маги Халваджиян, но се отзовах на молбата му за създаване на лого с български вариант. Мисля, че стана страхотно.
3."Богат-Беден" - Това беше телевизионна игра, на която измислих логото и правилата за една нощ.Завъртя се за около година време, на живо в РингТВ. Там бях изпълнителен продуцент.
4."Д2" - Това лого го скицирах една вечер с Десо, когато двамата умувахме за някаква маска, с която да пее евентуалния бъдещ вокал на групата след напускането на Дичо.
5. "Сладко отмъщение" - дизайнът на целия сайт: http://www.sladkootmashtenie.net/
25 Септември, 2006
Тази тъпа снимка е от телефона ми. В студиото на един приятел, аз, Дидо и Десо умувахме върху дизайна на стойката за микрофона. Веднага стана ясно, че искат нещо като Джонатан Дейвис от Кorn, ама лошо няма! След около два часа рисуване, проектът беше готов! После те заминаха за Ел Ей да записват албум, а аз видях стойката като реализация чак в клипа"Тук и сега". Яко парче, як клип на Валери Милев, яка стойка!- Мерси!:)
a>
Любимите ми пирани!
Не си спомням точно кога, нито кой, но на един Имен ден в модното ми студио някой донесе една малка риба в найлонов плик пълен с вода. Това ми било подаръка! На въпроса ми какво е това, отговорът беше-"Амазонска пирана!"....И се влюбих на секундата в грозното рибе! Няколко месеца по-късно, бях толкова вманиачен, че разполагах с брониран аквариум от половин тон, амазонски водорасли, пясъци, дънери и т.н. Пираните се увеличиха до 12 благодарение на трафиканти, които носеха екзотичните риби в термоси чак от Бразилия.
Казваха, че не можели да се размножават в затворена среда, но при моя двуметров райски аквариум, чудото се случи! За съжаление, целия този парадайз загина от една елементарна техническа,а може би и човешка грешка!Специалният немски нагревател унищожи всичко! Зарекох се, някога да имам времето и възможността, да поправя това което изгубих, защото красотата на тази дива, хищна фауна е поразителна!
Този клип стана нещо като продължение на първия ("Искам те"). Графа и Спенс снимаха в някакъв пийп-бардак на Лъвов мост. Моята роля беше отново на демона, но с лек сутеньорски привкус. Както винаги става по филмите, лошия не успява да убие добрия в първата серия, нито във втората. Трета нямаше, защото на промоцията на албума пред НДК пламнах като факла пред 5000 души. В резултат: Пирогов-15 дни. Честито!:)))
24 Септември, 2006
(ако не виждаш снимки, кликни на хикса горе в ъгъла!)
"Сладко отмъщение" - началото и края. За лош късмет, наследявайки Влади Априлов, уцелих промяна на екип, сценаристи, визия и стратегия на предаването. Ако не беше Кольо Гилъна, никога нямаше да се справя.Не че и той харесваше промените, но вече се бяхме хванали на хорото.
21 Септември, 2006

Това е логото на фирмата която създадох в началото на 1992 г. Към днешна дата, "Пентаграм" остава най-добрата българска марка за кожени облекла, създавана някога. 1999-та година, се появи дори фен сайт, в който създателите са събирали каквото и от където могат! Меко казано, съм впечатлен!:)))))))
www.pentagram.hit.bg
20 Септември, 2006




Този проект за нощен телевизионен блок,се роди някъде към 2003-та.Тогава вече твърдо бях решил да спра да се занимавам с мода поне за известно време.Имах нужда от почивка и от нещо различно от това,което правех години наред всеки ден.За околните, това е едно безкрайно забавление,но аз имах нужда да сменя модния бардак с друг преди да съм зациклил.Телевизията беше най-близкият.
15 Септември, 2006

Едни от малкото оцелели мои снимки в различни периоди като малък. Имам лошия късмет да затривам купища снимки, особено тези от детството ми. От време на време, се показва някой папирус от някъде, но цели албуми продължават да се губят по трасето. Стига разбира се, да не са ги изяли мишките, но ако не са - сигурен съм, че рано или 
късно ще ги открия.. 






















