Всички обичаме подаръци, особено когато са неочаквани. В случая обаче, подаръкът идва от самите рожденици – екипът на Svejo.net, а защо съм избран разбирам от мейла на Gan:

„Здравей, Жоро,
В контекста на скорошния ни трети рожден ден и предвид факта, че твоят Свеж Ден е в топ 3 по брой гласове, екипът ни иска да ти направи един скромен подарък в знак на признателност. Единственото, от което имаме нужда е: две имена, точен адрес, удобен час за доставка и евентуално телефонен номер..”

След размяната на координати, Явор и Gan наистина пристигат в моя ареал. Без другия член Станислав, без никакво оръжие и без никаква охрана:) но по сред бял ден, защото знаят за какъв район става дума поне от половината ми публикации.
Виждаме се „на живо” на средата на улицата и си получавам подаръците: Имам си нова чаша за цветните моливи до компютъра, имам стикери за лаптопа и хладилника, пъзел който исках да ползвам за подложка на мишката, (но го докопа Крис) и ламинирана грамота. Леко ме е срам, че единственото нещо което мога да направя в този момент е да благодаря, макар че сме били заедно през всичките тези три години, както и повечето от вас.

Това което се върти в главата ми в момента е, че гениалните идеи са прости и когато ти хрумнат и вложиш сърце в реализацията – резултатите не закъсняват! Момчетата от Svejo.net създадоха със завиден труд и хъс най-мащабната обществена мрежа в България и не спират да я развиват. Преди три години, те бяха първите които забелязаха аматьорския ми блог как се рее самотен из виртуалното пространство. Помогнаха му да стигне до читатели от цял свят и на мен да го превърна в това , което е днес.

Респект!

Както е казал дядо Хераклит – Всичко тече и всичко се променя!
Всеки е попадал на подобни колекции в интернет, където снимките са запечатали лицата на световно-известни личности в различни години от живота им. Това са снимки с история, която в повечето случаи няма нужда от много обяснения. При някои, времето сякаш е спряло, но при други – промяната е направо кошмарна. Независимо от мултимилионните им хонорари и световната слава, известните муцуни стареят точно като всички нас, макар че има още някои съществени различия:

За разлика от световните звезди, известните наши съвременници никога нямаха шанса да работят в нормалната среда на една спокойна и уредена държава.

Ние българите, преживяхме половината си съзнателен живот в промени и рецесии, а за родителите ни –това беше целият техен. На нашите вратлета се смениха синята чавдарска
с червената пионерска връзка, след което ни приемаха в Комсомола или в Партията.

Марширувахме по манифестации и ни водеха по бригади да берем лук и домати, а банани виждахме само по Нова година. Имахме една Първа и една руска телевизионна програма, ловяхме сръбската с алуминиеви легени по покривите но пак не се оплаквахме. Чакахме излъчване на новата Ефир 2, но вместо нея гръмна Чернобил и получихме облъчване...

Карахме Лади, Москвичи, Шкоди и Жигули, за които чакахме ред с години. Мразехме милиционерите както те мразеха дългите коси и късите поли, западната рок музика и филмите за Рамбо. Всичко за което си мечтаехме да имаме, се продаваше в „Кореком” срещу долари,
но с бордеро.

Служехме в казармата по две години, а после работехме три години в професионално разпределение. Станахме свидетели на Перестройката, свалянето на Тодор Живков от власт
и падането на Берлинската стена. Видяхме първите чейнчаджии които въведоха понятията далавера, санже и схема.

Ходехме на митинги и веехме сините байраци на промяната, а вчерашни партийни активисти записаха „ 45 години стигат”. После за малко да дойдат танковете, когато си избрахме Желю Митев Желев за президент и софийското жителство падна заедно с Варшавския договор.

Преживяхме Лукановата зима, купоните за хляб и кисело мляко. Налазиха ни праисторически борци и счупените уши с дебелите ланци станаха мода. Анцузи и бухалки влязоха в първите крадени БМВ и Мерцедеси, а първите частни фирми научиха какво е рекет, гърбене и застраховки.

Сменихме седем правителства, три служебни и пет парични емисии, като циклично живеехме
от избори до улични барикади, започвайки всеки път всичко от начало. Биеха ни пред Парламента, така както ни биеха на Световни първенства, накрая ни биха дузпата и от Европа като неспасяем случай.

Доживяхме първите показни разстрели и първите фойерверки от концерти на западни групи,
за които само бяхме чували. Подарихме си парите на финансови пирамиди, фараони и бонови книжки. Появиха се последните живи пенсионери тропащи на тенджери и първите кредитни милионери пътуващи с частни самолети.

Видяхме как легендарни актьори умираха в мизерия по пейките от евтин алкохол и първите бляскави партита на новите светски парвенюта. Станахме очевидци на тихия културен преврат, в който чалгата се превърна в цицореста поп-фолк ламя която превзе читалища, кина, радиа
и телевизия.

Създадохме си изкуствен хай-лайф от маргинални персони, които не спираха да търсят общественото ни внимание заради това, че са ги давали веднъж по телевизията или заради нещо което са направили преди повече от десет или двайсет години. Превърнахме понятието „елит” в синоним на елитни курви от двата пола за пълнеж на всяка медийна изява.

Научихме се на търпимост и видяхме как се интегрират малцинствата – едните станаха дилъри, другите си направиха собствена партия и предаване на чужд език по националната телевизия. Усетихме аромата на марихуана в училищата и настъпихме първите спринцовки с хероин по паркове и безитени. Кокаина и амфетамина оставиха трайни черти по тоалетните казанчета
във всички заведения.

Изгонихме с еднопосочен билет над един милион трудоспособни и ерудирани българи като емигранти. Останахме с шепа застаряващи култур-трегери, които отстъпиха позиции на новия елит за който кючеците са новият паркетен светски танц. Накрая, взе че ни връхлетя и световната криза...

След всичко това, нашите известни муцуни изглеждат не по-зле, или точно толкова променени колкото западните си колеги. Обратния вариант е невъзможен при наши условия и би бил смъртоносен за всички онези сбръчкани кожи от световната сцена. Това е нашият малък реванш и успокоение, че както е казал един друг умен дядо – Времето тече еднакво за всички,
но някои го прекарват много по-добре докато остаряват...

Преди и сега: 1. Бойко Борисов - премиер 2. Емилия - фолк певица 3. Иван Костов - политик 4. Лили Иванова - естрадна певица 5. Стефан Данаилов - актьор 6. Надежда Михайлова - политик 7. Август Попов - актьор 8. Райна - фолк певица 9. Азис - фолк певец 10. Гергана - фолк певица 11. Слави Трифонов - тв водещ 12. Ивана - фолк певица 13. Дони - поп певец 14. Андреа - пееща манекенка 15. Георги Христов - поп певец 16. Милена - рок певица 17. Иван Славков - Батето 18. Марта Вачкова - тв водеща 19. Евгени Минчев -светски хроникьор 20. Глория - фолк певица 21. Чочо Попйорданов - актьор 22. Мария - фолк певица 23. Ахмед Доган - политик 24. Венета Райкова - тв водеща 25. Ники Кънчев - тв водещ 26. Камелия - фолк певица 27. Витомир Саръиванов - тв водещ 28. Камелия Тодорова - джаз певица 29. Миодраг Иванов - шоумен 30. Лили Игнатова - худ. гимнастика 31. Иван Иванов - актьор 32. Йоана Буковска - актриса 33. Емил Кошлуков - политик 34. Жени Калканджиева - МА"Визаж" 35. Кеворк Кеворкян - тв журналист 36. Стефка Костадинова - спортист 37. Братя Аргирови - поп певци 38. Цветана Манева - актриса 39. Тодор Колев - актьор 40. Денди - писател бохем 41. Аня Пенчева - актриса 42. Христо Стоичков - футболист.

Понеже съм батко на повечето от вас, помня когато хотел „Кубан” на Слънчев бряг беше на първа линия, само на метри от началото на плажната ивица. Пиратския кораб стоеше някъде в средата на пясъка, където се правеха легендарните снимки с камили. Морето беше прозрачно , пълно с пасажи от дребни рибоци и морски раци които се стрелкаха около краката ти щом ги потопиш. Дечурлигата вадехме миди и рапани, които търкахме на камъните докато станат плоски и ги правехме на гердани. Въздухът ухаеше на йод и водорасли, а ресторантите по крайбрежието предлагаха прясно уловена риба, миди раци и калмари. Всички лежаха на кърпи и чаршафи по плажа, чадърите бяха безплатни а брезентовите шезлонги - напълно излишни и непознати.
Денем, рунтавите "гларуси" се въртяха около евините плажове, където чехкини и германки се печаха по интимни прически. Нощем, охкаха и пъшкаха през отворените прозорци на бунгала и хотелски стаи, а на нас подрастващите ни се обясняваше, че ги боли от изгорялото. Имаше много градини и открити кина, а хотелите и почивните станции бяха опасани от алеи и паркове. Там някъде, по пейки и беседки се консумираха мимолетните морски връзки и вероятно са били заченати някои от днешните читатели на този блог.

Нямам представа на колко стотин години трябва да стана за да се убедя, че с това море от спомени е свършено, но винаги го "взимам в сака си" когато тръгвам натам. Всички рекламни оферти изглеждат примамливо в началото на лятото, а една седмица си е чудесна тренировъчна почивка преди август.

Хотелите от обема и с размери на легендарния „Кубан” са вече стотици, но от широката плажна ивица няма и помен, а курортите приличат на урбанистични чудовища. Можеш да пътуваш цял час по крайбрежния път през Слънчев бряг по посока Св.Влас и Елените, без да имаш видимост към морето. Опитвам се да си представя, къде биха плажували всички туристи ако тази китайска стена бъде запълнена до последно, но това явно никога няма да се случи. По някакво наше правило, шезлонгите пред хотелите винаги са три пъти по-малко от бройката на гостите.

Гледката от терасата по време на настаняването и на следващата сутрин нямат нищо общо, защото осъзнаваш какъв е реалният капацитет. В девет е вече твърде късно да намериш празен шезлонг дори на излятата площадка върху половината пясъчна ивица. Чадърите са така на гъсто, че ако се отворят всички се превръщат в един огромен сенник. Освен това, ако си мислите, че е все едно дали се печеш на шезлонг върху бетон или върху пясък – жестоко се лъжете..

Луксът, атракционите и поддръжката на повечето затворени комплекси са на отлично ниво, но при всички слабата точка си остава живия плаж. Повечето пясък е донасипан изкуствено за компенсация от строежите, водата е мътна и няма помен от миди, раци и ята риби. Не мирише на йод и водорасли, защото канализационните тръби макар и замаскирани в покрайнините, смърдят и бълват на пълни обороти. Водата пък в басейните е ледено студена заради дъждовете и пълна с химия, но дори и топла – леко обезсмисля морето като дестинация. С две думи – където и да се изкъпеш, все има риск да се изпъпчиш!
Кошмарът за търговците и раят за туристите се нарича Ол инклузив и макар наистина да е страхотна опция за мързели като мен, си има своите тънкости. Едно е, да го ползваш в хотел за петстотин души, друго е да си част от две хиляди в такъв колкото ЦУМ! Второто означава бой за чинии, вилици и липса на свободни места. Като добавим и близо четиристотинте регистрирани „вувузела” на възраст от две до осем – картинката става страшна!

Дъждовните дни никой не може да ги предвиди, но когато се случат разбираш какво значи да имаш малък лаптоп в куфара с тениските и да успееш да хванеш свободен интернет в стаята си. Незнайно защо, но в повечето хотели интернет се лови свободно само във фоайето или платен в специални салони по 6 лева на час. Ако не успееш да изкопчиш парола за мрежата на персонала и да си лежиш на терасата – ще трябва да висиш на рецепция да чакаш някое акне да му писне да играе Уоркрафт и да освободи масата.

Туристите са предимно немски щурмбанден фюрери, английски възрастни семейства и руские "муклы и пацаны". Най-голямата напаст според персонала, изненадващо се оказват румънските трансилвански вълци и вампири. Чиниите се пълнят по няколко пъти с връх от всяко ядене до което се докопат и изпиват всичко без водата от басейна и тоалетното казанче. После, обикновено заспиват върху повръщаното, но не и преди изгрев слънце...
В "Долината на шарените гащи" така е вече от години и май няма смисъл да се променя нищо - до 2012 имаме още само два летни сезона. После казват, всичко щяло да си дойде на мястото...