Вчерашното предаване на Марта Вачкова по БНТ го качвам в архива, но ако не ви се слушат 30 мин. словесни ластици на тема „сватби” и кой е по-на далавера от цялата тази работа - можете спокойно да го пропуснете! Гости в раздел „Чешам си езика до рекламната пауза” сме аз, Даниела Арнаудова – съпругата на Андрей от „Сблъсък”, Ади Цанова – сватбен агент, двайсетина платени клакьори за публика и водещия Христо Запрянов от „Хванати в изневяра”. Знам, знам какво ще кажете, но момчето не е виновно за нищо! Той просто е водещ, а винаги водещите отнасят хурката заради целия екип, както и аз навремето с втория сезон на скритата камера. Така ще я отнесе сега и Витомир Саръиванов в новото риалити „ Цената на истината”, където рейтинга доволно си плуваше в море от човешка мръсотия, кръв, лайна и сперма. До момента в който не си вкараха автогол със Скайп-връзката с един от светилата в тънката материя на човъркане в човешките мозъци и експерт по детектора на лъжата, който чистосърдечно ни насра цялата организация и метода на отчитане! Излезе, че нашите „експерти” които решават кое е лъжа и кое истина, са пълни аматьори и абсолютни чобани! Хубава работа тавариши, ама...побългарен формат! Това е положението.

Търсят се сценаристи и хора с креативни идеи за работа и реализация в два телевизионни формата в програма с национален ефир. Първият, са така наречените „филъри” – кратки 5 до 7 минутни епизоди, които са на свободна тема за ежедневно излъчване (на запис). Тази кратка форма, колкото изглежда простичка и лесна – толкова е сложна, защото в кратко време трябва да разкажеш нещо с думи и картина, да има ясно послание и оригинална идея, начало, развита фабула и финал. Втория формат е едночасов, като на този етап все още не е ясно дали ще върви всеки ден или ще е седмично. Не е уточнено дали ще върви следобяд или вечер, защото зависи от идеите за рубриките които ще изградят гръбнака на концепцията му. От там и часовия пояс в който ще се реализира, дали ще е на живо или на запис. Дали ще е в ресор „Актуални предавания”, „Публицистика”, „ Шоу и развлекателни програми” и т.н. Пълна свобода на действие! Умишлено не слагам параметри защото бих повлиял на посоката, но ще дам няколко примерни показалци: Нощен живот, интернет, социални мрежи, паранормални явления, хора с нестандартни умения и способности, видео и снимки от личния джиесем или камера, он-лайн и скайп-връзки, репортерски акции на свободна тема, гости и т.н.
Стига ви толкова! Тези от вас, които са работили и имат опит в някаква медия, смятат че могат да пишат и имат черно чувство за хумор или оригинални хрумвания – да пишaт на мейл: lunatici@abv.bg  за повече подробности!

Светът е залят с всевъзможни имитации и ментета, но тук в България не плуваме, а буквално сме удавени от фалшификати на всичко към което човек проявява интерес! Като започнем от марковите дрехи, козметика и аксесоари и стигнем до цигарите, алкохола и дори хранителните продукти и лекарствата! Хората постепенно свикват с ментетата до такава степен, че дори започват да ги предпочитат ако случайно попаднат на оригинала. Пушачите помнят онзи чуждоземен аромат на вносната цигара, но след двайсет години всички марки подозрително миришат еднакво, а истинска цигара от оригинална марка би им докарала спазъм и кашлица заедно с въпроса: "Абе, аз досега какво съм пушил, след като това е Малборо, Давидоф и т.н?!" 
Всеки може да даде безброй примери в какви ли не области: Че киселото мляко не е същото, че баничките не са като ония банички и боза от едно време, че пиците не са ония "асорти" от ония години, джинсите Вранглер и Ливайс които се носеха по пет години и не се късаха. Че бензина и нафтата са пълни с какви ли не лайна, но ги плащаме като за редовни. Резервните части – също! Жените по списанията и те са фотошоп, а ако ги срещнеш на улицата и случайно ги разпознаеш - можеш да се уплашиш.. 
Ментето драги ми смехурковци, буквално ни драска с гадния си етикет на врата, изрива ни по слабините от кофти оцветители или направо ти разбива вътрешностите. На пиячите, фалшивия алкохол им изкъртва черния дроб, а джурканата дрога при наркоманите направо им пържи мозъците! Шампоаните разяждат коси и кожи, а при козметиката е истински късмет ако ти се размине само с алергия. Скапаните храни са пълни с добавки, есенции и химия, а химията която трябва да те лекува дори под формата на аналгин, е правена на матрица в някое мазе и е пълно с креда, стипца или тебешир.
Медиите и героите в тях, също са ни менте! От списанията и вестниците с „достоверни” новини - до предаванията и телевизионните канали, купени с единствената цел да бъдат препродадени. От измислените герои и стандарти които демонстрират по разни партита - до естествения им завършек след свалянето на макиажа вечер пред огледалото. Всичко което може да носи пари, имидж и слава се ментърджосва, а като не стигат – и самите пари се правят менте!
Плащането на по-високата цена и пазаруването в лъскави магазини дават относителна сигурност и гаранция за защита срещу ментета, но вече и там отдавна шансът е 50/50 да платиш цената за истински продукт, а да получиш лъскавата му имитация. В такъв момент, разликата между мангала с яке "Долче и Габана" и твоето яке, е че ти най-вероятно си платил 200 евро, а мангала - 20 лева за стока която е шита и доставена от един и същ дистрибутор. Нещо повече – якето на мангала е с повече етикети, холограми и сертификати от твоя оригинал!

Онзи ден, като един истински diehard фен си купих последния модел джиесем Sony Ericsson Satio , който с неговите 12 мегапиксела и хиляди екстри ми тровеше съня от доста време. Истински пир по време на чума! Както и при предишните ми телефони в които се влюбвам, взех първата и единствена пилотна бройка която пристигна в близкия магазин на Германос. Преди да го купя, го разгледах подробно и проверих всичко което върви с него като аксесоари в кутията. Отскочих до нас за да взема още пари защото не носех достатъчно в себе си и по пътя, без никаква причина завих в лъскавия магазин на Глобул. Оказа се, че те разполагат не с един, а с цели осем бройки, което ме озадачи. В техните комплекти нямаше едно-две неща които ги имаше в онзи първия, а на всичкото отгоре – екрана нещо прекъсва, тъчскрийна е бавен, а камерата беше някаква странна. Нищо общо с онзи красавец, доставен официално от фирмата представител! Знаете ли, колко фалшиви телефони влизат успоредно с промоцията на оригиналите? Знаете ли, колко гъзарски и ултра-скъпи модели се оказват ментета,които започват да дават софтуерни проблеми още на първия месец? Едва ли някой знае! Аз също не знам, но знам че ако бях влязъл първо в този магазин, никога нямаше да различа кое е оригинала и кое перфектното му менте!
Сега пак не знам! А идват празници и време за подаръци....Честит Хелоуийн, by the way!

Това видео го качвам само за архива. Телевизията е бившата ТВ2, която смени логото си с ProBg и хептен заприлича на кабеларка. Студиото е в RingTV където преди четири години работех като изп.продуцент на една жива игра всеки ден. Промените от тогава насам са в добра посока, защото новите собственици и на двата канала са поналяли пари в козметични подобрения, жива сила и техника. Клюката е, че шоуто на Азис пада от програмната схема, а телевизията ще залага на собствени предавания без външни продуценти, които да пият кръвта на бюджета. В това следобедно шоу на Светльо Витков (Хиподил) съм за пръв път. Казва се „Точно така”, има си жива група, платена публика и всичко необходимо за едно ежедневно шоу. Съществуват от един месец, а колко ще издържат по тази схема – никой не знае! Участниците сме един истински миш-маш: Първо фолк певицата Джина Стоева, после някакъв рокерски клуб моторджии, които са посрещнали с ескорт групата ZZ-Top, след тях Десо и Краси от Д2 които казаха че нямало да ходят на концерта, защото предпочитат Motorhead. Веднага след това сядаме аз, лудата Руслана Попова и Жоро от Сървайвър, да слушаме глупостите на някакъв чичка от Националния Статистически институт, който заедно с една своя изтрещяла колежка искаха да ни убедят, че българина правел секс средно по една минута на ден(?!) Тази безсмислена статистика обърна разговора на пълен ташак, излязохме от сценария и добре че свършихме бързо, преди зрителите да са се усетили. В събота трябваше да участвам в „Сблъсък” по темата за домашния алкохол, но темата не ми е близка и се отказах, а на моето място отиде Мон Дьо. Вторник съм в БНТ при Марта Вачкова и пак на място ще разбера темата. Абе, само аз ли имам усещането, че едни и същи муцуни обикалят като абонирани всички предавания?! Трябва да внимавам да не се набутам и аз в тази бройка, че псувните дето ще ги отнеса после ще са страшни!

Преди време, когато шиех някакви кожени костюми за Курт Хауенщайн от "Supermax" си спомням как веднъж след пробите слязохме в Арт клуба. Там имаше един черен роял, на който Ясен от група "Те" свиреше парчета на "Chicago" и докато слушахме подпрени с чашите отстрани, разговаряхме за рок-музика, жените, парите и славата. Тогава Курт каза следното: "Ако един ден, катастрофираш с 200км/ч в спортна кола за 100 хиляди евро и се пречукаш докато някоя плеймейтка ти прави свирка – значи си успял да постигнеш всичко на този свят!"
Аз даже бих добавил - и да го напуснеш с оргазъм, но ако не си го направил още, или имаш други житейски приоритети – ставаш като мен в ранни зори без да мрънкаш, въпреки че дълбоко се съмнявам той самият, да се е будил преди обяд от половин век насам! За нашата Лили Иванова го знам със сигурност, защото беше забранила да я търси който и да било преди два след обяд, а пробите се правеха привечер и винаги се носеха лично при нея.
Никога не съм имал представа, защо всички важни неща трябва задължително да се случват в ранни зори, когато съвсем спокойно могат да бъдат започнати в по-нормален час, но открих за себе си едно разумно обяснение: Това е заради интимният момент на сутрешното кафе, първата цигара и интернет! Включваш телевизора като фон на някой сутрешен блок, започваш да ровиш безцелно насам-натам и се наслаждаваш на краткото време на затишие, преди градът да се е събудил и да те вкара в ежедневната лудница. В такива моменти сутрин рано, се отдавам на философски мисли, които до обяд стават проза, а до вечерта се превръщат в жив цинизъм. Винаги преценявам тези три етапа на трансформация и внимавам в коя част на денонощието какво е най-добре да върша. С писането в блога е същата работа – написаното през нощта е коренно различно ако го оставя за през деня и обикновено приключва с клавиша delete.
Ето, пак се отплеснах в облаците а трябва да звънна на колегата Виктор да видя дали не се е успал. Акаунта му в Скайп-а е зелен, но това не е гаранция и го набирам на джиесема:
- Вдигна ме от тоалетната бе, човек! Станал съм.... – отговаря ми Виктор, но го усещам че е още киселяк и чувството му за хумор е с размер на гурел.
- Ти май пак си там, защото ми кънтиш! Гледам, че и Скайпа ти е активен...-отговарям.
- Да, даже и лаптопа съм си взел с мене в кенефа! Да ти включа ли камерата да ме видиш бе, извратеняк?
- Умрял съм да ти гледам косматия задник в 7:30 докато си пия кафето! Още повече, като те знам че си отвсякъде „он-лайн”.....Хайде оправяй се че в 8:30 тръгваме, а път ни чака!
- Аз си имам табиети! – изкънтява отново Виктор – Първо кафето, после банята, тоалетната с лаптопа и връзка със „Здравей България”. Включват ме, тегля една путка майчина на Милен Цветков и деня може да ми започне! До осем ще ме включат – винаги ме включват! ...Певицата знае ли, че срещата е в осем и че няма да я чакаме?
- На нея и на ония патки от програмата съм им казал половин час по-рано, за да закъснеят максимум до 9:00 – жени са все пак, имат нужда от фотошоп...
Вместо отговор, чувам как се пуска някаква вода и разговорът прекъсва. Изчаквам до без десет да го чуя в ефир, но времето ме притиска и излизам.
Цялата група се събуждаме окончателно едва след второто спиране на бензиностанция, а след още три часа път пристигаме благополучно до финалната точка. Голям български град, главна улица, бутици, кръчми, паркове и...мол. Улиците са полу-празни защото е работен ден, а тези дето не ходят на работа са в мола.
Разполагаме с още няколко свободни часа след настаняването в хотела и всички се пръсват в посока към главната, а аз се насочвам към мола, където виси огромен плакат на филма “Final Destination”. Времето за прожекция е направо никакво, но си има своите преимущества: След обяд няма хора, никой не ти хрущи и мляска пуканки във врата и второ – да направя жест към киното в чистия му вид и да не правя download.
След още 30 минути съм в залата и сядам точно в средата, защото билетите са без места. Изключвам звука на джиесема и хвърлям едно око на влизащите – една двойка сяда някъде нагоре, двама възрастни с дете заемат левия фланг, а от дясно се нарежда една момичешка компания, които едва ли имат представа с какъв филм искат да си убият времето. Вече съм спокоен, че в радиус от десет седалки няма никой около мен, когато вратата на входа пак се отваря. Някаква допотопна мутра с черен костюм, черни очила и слушалка в ухото оглежда цялата зала и всички нас, след което излиза. След малко, влиза цялата циркаджийска група, представляваща пет човека охрана и дребен плешив чичка, хванал под ръка едно изрусено и напомпано през всичките възможни отвърстия курве на не повече от 18-20 години.
Момичешката компания млъкват на секундата и впиват погледи в тунинга и парцалките на курвето, която влиза на реда пред мен и се пльосват с чичката точно отпред. Плешивото му кубе ми е на по-малко от метър, а русото кукуриго ми скрива половината екран, на който вече тръгват рекламите. В очакване съм да дойдат и охраната, но те се настаняват долу на първия ред буквално пред екрана, с гръб към шефа да не го притесняват.
Филмът избухва като взрив от звук и светлина, в който има достатъчно пукотевица в която ако искам, мога да очистя плешивата глава с подръчни средства без никой в залата да забележи и чуе, а след това да си изляза от салона. Охраната му долу квичи и цвили от кеф при всяко кърваво зрелище на екрана, а аз се замислям колко знакови фигури дадоха фира заради ей такава калпава охрана!
В най – интересния момент на филма, светлините в залата се включват – две минути антракт за смяна на лентата. Курвето пуска една тежка театрална въздишка и шефа се обръща въпросително към нея.
- Ми скучно ми е-е..! Искам да те заведа да видиш горе в „Кристи’с” кво съм си харесала-а. Хайде бе коте, моля те-е...
Онзи изсумтява нещо под носа си, свирва на гавазите и всички се изнасят точно в началото на втората част. Нямам много време да се радвам, защото не след дълго телефонът ми започва да вибрира и свети в тъмното. Sms от Виктор: "Kude si? Idvai burzo 4e se usrahme s programata!” Ясно, трябва и аз да напусна залата! Имах най-доброто желание да го изгледам на кино този филм, но вече няма да се размине без download.
Не обичам дългите текстове, а исках друго да разкажа – за спортните коли, жените, славата, парите и свирките - ама пак се отплеснах...

Video: GSM Sony Ericsson C905
В последно време се улавям че не ми се пише особено, което си личи по скромната бройка от 4 поста за миналия месец. Винаги съм смятал, че е по-добре човек да се появи когато има за какво, вместо да си пълни блога с глупости през ден. За сметка на това – снимам повече от когато и да било.Това е някакъв период на творческа почивка, в която си зареждам батериите и върша други много по-важни неща, но не спирам да наблюдавам света около себе си.
Днешният необичайно топъл октомврийски ден напълни улиците и пазарите с хора, прозорците на кооперациите и на колите се отвориха широко като за последно и всеки даде воля на музикалната си страст. Всички шумове и звуци се сливат сякаш в едно цяло, което представлява ежедневният грохот на града. Толкова сме свикнали с него че дори не го чуваме, но когато доловиш живо изпълнение на джаз, в квартал в който от години дъни само цигански зурли и маанета – направо излизаш на терасата! До толкова не вярвам на ушите си, че излизам на улицата да се уверя че не е халюцинирам. Няма лъжа, няма измама – човекът свири на живо, а сред тротоарната публика разпознавам две стари телевизиони муцуни – Дядо Петко от БНТ (Полет в нощта) и легендарният актьор Джоко Росич. Не върви да ги снимам, но за сметка на това ги заприказвам на фона на уличния концерт. Джоко е кисел и гледа мълчаливо музиканта, но дядо Петко се обръща и ме вижда:
- Какво ще кажеш а, Пентаграме?...Голям цар еи-й! От едно време си беше голям джазмен....
- Къде се изгуби бе, дядо Петко?
- Ами, къде....В телевизията съм още, ама съм вече пенсионер! Сега помагам на Митко Цонев за предаването....Гледай до къде се докара тоя човек! Ц-ц-ц...
- Аз не мога да се сетя дали го познавам! Къде е свирил? – отговарям и включвам камерата.
- Този човек моето момче, свиреше в бенда на покойния Людмил Георгиев! Сещаш ли се? Едно време, имаше мюзик-хол и едни предавания по телевизията с Вили Казасян....
- Сещам се! ..Дали ще се сърди ако го снимам?
- Него толкова са го снимали, че не вярвам! Нас само недей с Джоко да ни снимаш!
Когато всичко свърши, Джоко Росич се отлепи от стената и само избоботи:
- Йебем ти държаву, йебем ти систему, йебем ти и що йе живот...
Тримата с джазмена се качиха на трамвая и заминаха, а аз се сетих че не попитах за името му. Не че това имаше значение вече..

Video:GSM Sony Ericsson C905
Music:Ace Frehley(Kiss)
Song:Fractured Quantum
By:Joro Pentagram